Синдиците на КТБ си останаха толкова на брой, колкото бяха, когато поеха обявената в несъстоятелност банка. Единият от тях – Лазар Илиев, подаде оставка през седмицата и фалиралата кредитна институция ще остане под управлението на другите двама негови колеги – Кристи Маринова и Ангел Донов. Докато и тях някой не реши да ги отсвири. Вече година КТБ служи за бухалка на парламентарните партии по целесъобразност – винаги като се стигне до разчистване на сметки. Явно КТБ е проклятие за всички, които са посмели да я управляват.
Първи боя изядоха квесторите й Станислав Лютов и Елена Костадинчев. Те бяха обвинени, че са разрешили цесии за 850 млн. лв. – операции, които по това време не бяха забранени. Депутатите я утвърдиха впоследствие. А в неистовото си желание да се отърват от квесторите въведоха и в Закона за банковата несъстоятелност нова фигура – тази на временния синдик. На тази длъжност бяха назначени Лазар Илиев и Росен Ангелчев. На 23 април 2015-а двамата бяха преназначени вече за постоянни синдици. Още тогава обаче се заговори, че заради огромния обем от работа ще е нужен и трети синдик. Такъв дълго време не бе назначен, въпреки че депутатите допълнително натовариха синдиците с изготвяне на още купища списъци и документи. При промените в Закона за банковата несъстоятелност, с които нормативно бе въведено задължението да бъдат публикувани въпросните списъци, двамата синдици и представителите на Фонда за гарантиране на влоговете предупредиха народните представители, че това може да се отрази негативно на изпълнението на обичайните им задачи – инвентаризация на банката, изготвяне на списък на приетите вземания, осребряване на активите й и т.н. Но в парламента не им обърнаха внимание.
Последвалите месеци, които КТБ преживя – вече в несъстоятелност показаха, че предупрежденията не са били голословни. По събирането на вземанията те не успяха да направят нищо съществено. Парите, които синдиците вкараха в банката, не достигнаха и 100 млн. лева. На фона на оставените още от квесторите 480 млн. лв. събраните от Илиев и Ангелчев суми въобще не бяха впечатляващи. Оказа се, че публикуването на списъците не донесе никаква полза за разкриване на истината около фалита на банката. Внесе предимно хаос и единствено бе предпоставка за политически и медийни манипулации. Нищо повече.
На 13 ноември 2015-а Ангелчев се оттегли от синдишката длъжност в КТБ. Фондът за гарантиране на влоговете постави на негово място двама синдици – Кристи Маринова и Ангел Донов. Това създаде усещането, че се изпълнява ангажиментът заради големия обем работа управлението на банката да бъде възложено на трима души – новите двама синдици заедно с назначения в началото на несъстоятелността Лазар Илиев.
Но дори след като КТБ бе поета от този триумвират, постъпленията от събиране на вземанията й не се увеличиха. Нещо повече. Дори и в момента КТБ не е стигнала до изготвянето на план за осребряване на активите, какъвто се изисква според Закона за банковата несъстоятелност. Да не говорим, че синдиците не са изготвили и частична сметка за разпределение на събраните средства от масата на несъстоятелността, с която да бъдат платени част от задълженията й към кредиторите. По закон такова плащане се извършва, ако в сметката на синдиците има средства, надхвърлящи 10% от задълженията на банката. Но по думите на финансовия министър Владислав Горанов в сметката на синдиците има такива средства. По информация на в. "БАНКЕРЪ" наличността е около 600 млн. лв., но все още не можело да се пристъпи към плащане, защото в съда имало подадени жалби срещу списъка на приетите вземания. Това обяснение на министъра е малко странно: според Закона за банковата несъстоятелност такива жалби не би трябвало да спрат частичното плащане към кредиторите. Синдиците просто трябва да заделят от средствата по сметката си суми, които са достатъчни да компенсират предявените в съда искове срещу списъка на приетите вземания, а останалите пари да разпределят.
Всъщност повод за оставката на Лазар Илиев не е забавянето на плащанията. Финансовият министър Горанов заяви още преди седмица, че обмисля освобождаването на един от синдиците. Това той каза след парламентарния контрол, на който той трябваше да обяснява защо докладът на фирмата "Аликс Партнърс", наета да проследи паричните потоци в КТБ, не е публичен. Депутатите успяха да се преборят да получат достъп до този доклад, макар и през секретната секция на парламента. И останаха разочаровани, че в него няма нищо за свързаност на направените преводи и на фирмите, получили кредити с политически лица. Нямало и ангажимент фирмата да съдейства за събирането на тези вземания. В което няма загадка – в текста на Закона за банковата несъстоятелност, който задължава синдиците да сключат договор с такава фирма, никъде не пише, че въпросният договор трябва да съдържа и подобни клаузи. Всъщност, ако съдържанието на договора между синдиците и "Аликс партнърс" бъде огласено, ще се види, че той съдържа много повече изисквания от тези, които според записаното в закона трябва да съдържа. Така че проблема са създали тези, които са писали закона. Но депутатите надали ще признаят този факт.
