Апелативните съдилища в страната да се намалят до три, административните и окръжните да станат максимум 13-14 за цялата страна. Най-малко натоварените районни съдилища да бъдат закрити, а подсъдността им да бъде пренасочена към най-близките в съседство. Незаетите щатове да се закрият, а заетите – да се "оптимизират" съобразно натоварването на магистратите.
Това са само част от общо 32-те препоръки, които Институтът за пазарна икономика (ИПИ) дава като идея за бъдеща реформа на съдебната власт у нас. Те са част от мащабен анализ на бюджета и на управлението на ресурсите в съдебната система. Той бе оповестен в края на миналата седмица.
Числата показват, че бюджетът на съдебната власт е нараснал 5.5 пъти от 2000 г. насам. За сравнение – за същия период от време бюджетът на държавата е нараснал едва около три пъти.
По брой на магистратите на глава от населението България почти води в класацията за цяла Европа – по брой на съдии сме на четвърто място, но по брой на прокурорите сме абсолютни първенци в ЕС.
По-странното обаче е, че бройката на магистратите ни бавно, но неотклонно продължава да расте (скокът е с 19% за период от осем години). И то на фона на приказките за необходимостта от бюджетни съкращения, на фона на топящото се население и на факта, че броят на съдебните дела намалява от година на година.
Сред призьорите в Европа сме и по брой на съдилищата – държави като Франция, Германия, Холандия и куп други стари демокрации могат само да ни "завиждат" заради огромното количество съдебни сгради и персонал, пръснати из страната.
В същото време обаче едва 4% от населението има доверие в съдебната власт. Останалите смятат, че тя е мудна, неефективна и най-вече – несправедлива.
Анализът на ИПИ е снимка на ситуацията, която сочи, че реформата е болезнено необходима – не само за самата система, но за държавата въобще. Въпросът обаче е как трябва да стане това.
Едно от първите условия, за да започне изобщо каквато и да било реформа, е да го има прословутият индекс на натовареността, който да очертае къде и как се работи. Защото натовареността на магистратите (а и на администрацията към съдилищата) е драстично несъразмерна: около 76% от съдилищата са с ниска натовареност, сочи анализът на ИПИ. И в резултат се стига дотам, че едни магистрати работят от три до пет пъти повече от други.
"Дългоочакваният индекс на натовареността на съдиите, който трябва да се прилага от април 2016 г., следва да послужи за сериозно реформиране и оптимизиране на съдебната карта. Една разумна реформа би включвала прехвърляне на щатни бройки от ниско- към високонатоварени съдилища, както и сливане или закриване на съдилища с ниска натовареност. По този начин ще се съкратят и разходите за администрация на нисконатоварените съдилища", предлагат анализаторите. Те се опират на разработка на Световната банка, според която в нисконатоварените окръжни и районни съдилища трябва да се намали броят на заетите съдии, те да бъдат преместени в съдилища с по-висока натовареност. "Смятаме, че що се отнася до окръжните и до административните съдилища, това не е достатъчно. Общо 14 окръжни съдилища са с натовареност под осем дела на съдия на месец при средна натовареност за страната от 12.36 дела на съдия за месец. В най-нисконатоварените шест окръжни съдилища съдиите са с натовареност под седем дела. Налага се изводът, че 28-те окръжни са необосновано много. Постъпващите към момента дела могат да бъдат разглеждани от 13 или 14 окръжни съдилища, които да работят при средна натовареност, близка до сегашната в страната. Сходни са констатациите и за административните съдилища, където средната натовареност е 17.03 дела на съдия на месец. А 11 от съдилищата имат натовареност под 10 дела на съдия на месец. Ако следваме критериите, които самият ВСС е установил в своя анализ на натовареността, 15 административни съдилища са класифицирани като нисконатоварени", смятат представителите на ИПИ.
Реформата обаче не бива да се ограничи само до съдилищата, а трябва да обхване и прокуратурите. "Във Финландия при регистрирани 425 хил. престъпления за 2012 г. прокурорите са 402, а в България, при регистрирани 120 хил. престъпления за 2012 г. има 1977 прокурори (в този брой се включват и 512 следователи, които са част от прокуратурата). Остава загадка какво налага при близо четири пъти по-нисък брой на регистрираните престъпления България да поддържа прокуратура с 3.5 пъти повече прокурори, отколкото Финландия", питат се изследователите от ИПИ.
Според анализаторите администрацията на българската прокуратура също е най-многобройната в Европейския съюз. Затова предлагат част от нея да бъде съкратена. А паралелно с това да се въведе мораториум върху назначенията и съкращаване на незаетите щатни бройки. "Районните прокуратури с до пет прокурори не е необходимо да поддържат пълната щатна численост на администрацията, като част от общата администрация може да бъде единна за няколко прокуратури", смятат от ИПИ.
Анализът не е пропуснал и начина, по който се създава, а и се изпълнява бюджетът на съдебната власт. И в тази насока са дадени серия препоръки. Що се отнася до възнаграждението на магистратите – там също се предлага непопулярно, но наложително: да се спре начисляването на процент за прослужено време за всяка следваща година стаж. А допълнителните възнаграждения да се обвържат пряко с натовареността и със степента на риск, на позицията или местоработата на магистратите.
"Целта на анализа е да направи преглед на бюджетните процеси в съдебната власт, като обвърже финансовите въпроси с административната реформа на системата – натовареност, съдебна карта, щатна численост, възнаграждения и други. Очевидно е, че всяка промяна, свързана със структурата и администрирането на системата, изисква и конкретни финансови решения. Двете следва да се извършват паралелно. Необходима е генерална промяна в съдебната карта, а не козметични промени, които се изчерпват със закриването на щатни бройки в едни органи на съдебната власт и откриване на същите бройки в други органи", казват анализаторите от ИПИ.
