Все по-трудно е да се изкарват пари на международния междубанков валутен пазар, въпреки че средният дневен оборот там се оценява на 5.3 трлн. щ. долара. Основната причина са резките колебания на котировките в рамките на няколко дни – навремето това се случваше за седмици или по-скоро за месеци (освен в изключителни ситуации на високи рискове от различен характер). Това коментира Хю Килън – шеф на звеното за валутна търговия, борсови стоки и книжа с фиксиран доход в австралийската "Уеспак бенкинг корп." "Двигател" на този процес, според Килън, който има 27-годишен стаж на финансовите пазари, е пресъхващата ликвидност – а това се случва заради нежеланието на банки и инвеститори да поемат риск, което прави ценовите обрати по-бързи и по-резки.
Например през октомври 2015-а средният дневен валутен оборот във Великобритания – най-големия световен търговски валутен център, е намалял с 21% спрямо същия период на 2014-а. А обемите в Северна Америка са паднали с 26%, по данни на централните банки на двете страни. През същия месец индексът, отчитащ размаха на ценовите колебания, изчисляван от "Джей Пи Моргън Чейз", е достигнал най-високата си стойност за последните четири години.
Свитият среден валутен оборот се дължи на поредица изненади, които изнервиха инвеститорите – от премахването на прага на швейцарския франк към еврото на 15 януари 2015-а до девалвацията на китайския юан и въвеждането на отрицателни лихви от "Бенк ъф Джъпен" – все стресови за капиталовите потоци фактори. А по време на високи колебания дългосрочните пазарни играчи по правило "се снишават" и изчакват, докато нещата улегнат. Същевременно намаляващите приходи от валутна търговия и растящите разходи, свързани с промените в регулацията на сделките, притиска банките да вкарат повече електроника за сметка на жива сила. Например през 2014-а едва 2300 души са сключвали сделки в дилърските офиси на най-големите банки в света – с 23% по-малко, отколкото преди четири години (по данни на фирмата за анализ "Коалишън дивелъпмънт").
Огромните загуби на световните фондови борси и високите валутни колебания засилиха призивите към членовете на Г-20 да положат повече усилия, за да заздравят стабилността. Финансовите министри и централните банкери на групата се договориха по време на съвещанието си на 26 и 27 февруари в Шанхай "да се въздържат от девалвации, целящи подобряване на конкурентните им позиции и да не използват валутни курсове за конкурентни цели". Те обещаха също да провеждат консултации за валутните пазари.
Тези ангажименти на думи не очароваха малцината анализатори и те призоваха за споразумение от типа "Плаза", подписано на 22 септември 1985-а. То целеше да се овладеят сътресенията във валутните курсове. Тогава правителствата на Франция, Западна Германия, Япония, САЩ и Великобритания се договориха да обезценят чрез валутни интервенции щатския долар спрямо западната германска марка и японската йена. Председателят на "Бенк ъф Инглънд" Марк Карни предупреди партньорите си, че ще бъдат въвлечени във валутна война, ако продължат да потапят под водата лихвените проценти. А управителният директор на МВФ Кристин Лагард посочи, че ефектът от монетарните политики, дори на най-иновативните, намалява.
