Александър Маринов
Почти всички политически партии и кръгове вкупом твърдят, че предсрочни избори не са необходими и дори биха могли да бъдат опасни в задълбочаващата се регионална и европейска нестабилност. Но това не им пречи да прибягват до все по-агресивна реторика и да се готвят за "война" (по думите на Бойко Борисов). Търси се само повод за откриване на огън, т.е за оставка на правителството, разпускане на парламента и провеждане на предсрочен парламентарен вот, най-вероятно едновременно с президентските избори (защото по-рано вече е почти технически невъзможно, разбира се, ако процесите са под контрол).
На практика
стартът на предизборната кампания
бе даден от Бойко Борисов преди дни, с внезапната, правно и управленски необоснована и еднолично оповестена кампания за отмяна на процедури (вкл. и приключени) за обществени поръчки. Независимо от лошия вкус, пиар кича и неизбежните гафове смисълът е от ясен по-ясен – да се създаде добро впечатление – главно навън, а доколкото хване дикиш пред някой наивник и в България. Вирусът на "отменителството" се разпространява със скоростта на "Зика" и вече обхвана партньорите от Реформаторския блок. След Ненчев и Москов може да се очаква всеки момент и Кунева да отмени поръчките за доставките на тебешири за училищата.
Но тези рекламни акции от типа "всички харесват…" все по-видимо се засенчват от
лоши думи и зли прокоби
Премиерът публично "видя сметката" на реформаторите, като изчисли, че с 13 гласа при гласуването за Кунева имат седем министерски кресла и безброй други позиции във висшите етажи на властта. Новоизлюпеният партиен строител Местан пък направо отпочна обратното броене на оставащите мигове от живота на ръководеното до неотдавна от него ДПС. (Не стана ясно какъв е неговият принос за внезапното летално заболяване на движението.) Като цяло почти всеки от политико-животинските видове, навъдили се по жълтите павета, кълне и заплашва останалите и стяга редиците за скорошни избори. При такава всеобща активност властта може да падне и по невнимание, но очевидно се търси повод за вече обмислени и подготвени действия.
Любимият аргумент на анализаторите, отхвърлящи хипотезата за предсрочни парламентарни избори, е, че никой (освен ГЕРБ) няма полза от тях, тъй като по-вероятно е останалите да влошат позициите си. Което не е съвсем сигурно, защото е много трудно днес да се предвиди
кой какво би загубил или спечелил
Достатъчно е да припомним, че дори категоричният победител на местните избори през октомври миналата година ГЕРБ загуби над 200 хил. гласа в сравнение с 2011-а, а само в София бе напуснат от една трета от избирателите си.
По-важно е обаче, че предсрочните избори нерядко се предизвикват не за да спечелиш повече, а за да загубиш по-малко. Това е особено валидно за българската ситуация, в която независимо от неистовите хвалби за буен поток от милиарди (отнети от контрабандистите и пристигащи от Брюксел) все по-ясно личи, че нещата отиват от зле на по-зле. Като допълним, че отвън се задават тежки изпитания, изискващи бързи и болезнени решения в условия на дефицит на ресурси, е много възможно само след няколко месеца значителна част от избирателите (както гласували, така и негласували на миналите избори) да стоварят тежък наказателен вот върху цялата парламентарно представена политическа циркова трупа.
Нека само да си представим настроенията в страната, ако при неизбежния задаващ се нов мигрантски наплив и блокираните граници на Запад на територията на България се окажат в капан десетки хиляди отчаяни и разгневени "бежанци". И то при положение че капацитетът на институциите ни да се справят е много по-нисък от гръцкия, сръбския и дори от македонския. (Спомнете си само клошарския живот на полицаите, охраняващи южната граница.) Решението да се изпрати армията на границата също не вещае особен оптимизъм, като се има предвид реалното й състояние. Ето защо съвсем не е случайно, че тези, които могат най-лесно да предизвикат предсрочни избори (но могат и без проблеми да ги предотвратят), вече
подгряват своите активисти
Речта на министър-председателя пред сбирката на младежката организация на ГЕРБ е последното безспорно свидетелство за това. Всъщност Борисов просто спусна подготвените три "опорни точки" на най-голямата партия: първо, на думи ние не искаме избори, защото са лоши за България; второ, на дело вземаме курс към подготовка за предсрочни избори; трето, предстоят не обикновени избори, а "война", за която трябва да сме готови.
Съвсем в унисон с тази логика прозвучаха и внезапните откровения на Цветан Цветанов за готвена нова кандидатпрезидентска двойка на партията. До неотдавна се твърдеше, че процесът на номинации ще тече бавно и спокойно, а сега изведнъж се оказа, че е напреднал и се ускорява. Ако ГЕРБ не разглеждаше предсрочните парламентарни избори като предстоящо и неизбежно изпитание, то едва ли щеше да си влоши открито отношенията с отиващия си президент – въпреки че сериозните наблюдатели отдавна бяха наясно, че Плевнелиев "ще танцува само едно лято". Явното разграничаване от него очевидно има логика в контекста на други, много по-важни политически задачи и намерения.
Цялото поведение на ГЕРБ сочи, че независимо от надеждата лошата кондиция на останалите партии да донесе някакви бонуси водещият разчет е
да се минимизират щетите
А ако ситуацията продължава да се влошава, както вече имах възможността да прогнозирам, твърде е възможно предсрочните парламентарни избори да се превърнат в тежък ариергарден бой, прикриващ "стратегическото прегрупиране" по посока на другата страна на "Дондуков".
В неблагоприятно положение попадат две категории политически субекти. Преди всичко това са обявените или подготвяни нови партийни проекти. За няколко месеца нито Местан (дори и с очакваната мощна подкрепа отвън), нито Кънев, нито Кадиев имат дори и теоретични шансове да се подготвят за пълноценна кампания.
Втората категория ощетени са малките партии и коалиции в парламента, които вече се мятат като риби на сухо. Самото съществуване на Реформаторския блок е под въпрос, както и на Патриотичния фронт. Дори да не се разпаднат официално, подготовката и провеждането на една бъдеща обща кампания се очертава като истинско мъчение. Измъчвани от неутолимия апетит за власт, АБВ пък не направиха и един смислен политически ход с предвидими ефекти. Тази тенденция обяснява защо ДПС и БСП едва ли ще се противят особено на предизвикването на предсрочния вот.
Положението обаче става все по-тревожно, защото към ясно проявилите се досега недостатъци и пороци на българските политици видимо се прибавя нещо позабравено – страхът. В това не би имало нищо лошо, ако ситуацията беше що-годе нормална – властниците трябва да се боят от нещо, тъй като в противен случай стават арогантни. Но страхът е лош съветник, когато идва време за трудни решения.
*Casus belli (лат.) – повод за война
