От десетилетия Северна Корея гради и използва мрежи от подставени фирми и чуждестранни посредници, за да вкарва и изкарва пари от страната, възпрепятствайки по този начин опитите за международна изолация заради ядрената й програма. Съдебни документи и интервюта със следователи, банки и прокурори показват, че ядрото на тези системи са в Китай.
Щатите и други държави от години прилагат към Пхенян иранския модел за санкции. Той, обаче, за жалост не работи. Просто защото иранските далеч по-големи приходи от чужбина и зависимостта на страната от износа на суров петрол улеснява проследяването на задграничните й финанси. Докато БВП на Северна Корея, който е около 15 пъти по-малък отколкото на Иран, и десетилетията на международна изолация показват, че севернокорейското стопанство може да разчита на собствени сили за оцеляването си. Или, както посочва Адам Смит – бивш старши съветник на директора на офиса за контрол на чуждестранните активи към щатското финансово министерство, много по-работещ вариант ще е САЩ и партньорите им да започнат да заплашват със санкции защитниците и привържениците на Пхенян.
Северна Корея разчита най-много на Китай за храна, оръжия и енергия. Двете държави описват връзките си като "приятелство, споено с кръв" по време на Корейската война през 1950-1953-а, в която Щатите бяха основният им враг. И макар че Пекин критикува Пхенян за провокативните му действия, китайците се против по-сурови санкции, които биха довели до смяна на режима и до наплив от бежанци през общата граница, простираща се на 1400 километра. Между 70 и 80 процента от задграничните приходи на Северна Корея в миналото са минавали през Китай, твърди Ким Кванг Джин – управител на сингапурския клон на севернокорейската "Норт Ийст Ейша банк" до 2003-а, преди да избяга в Сеул. През последните десет-петнадесет години, обаче, Пекин започна да критикува най-крайните действия на Пхенян и да затяга контрола. Което накара севернокорейският режим да пусне в действие множеството банкови сметки, открити на имената на посредници, които прехвърлят пари при поискване.
Един от тях е регистрираната в Сингапур корабна компания Chinpo Shipping Company, основана от 82-годишния Тан Ченг Хой, който, според съдебни документи, от години вкарва пари в Северна Корея. Ролята на Chinpo излиза на светло след рутинна проверка на севернокорейски товарен кораб, прекосяващ Панамския канал през юли 2013-а. В неговия трюм, скрити под 200 хил. торби със захар, са открити части на разглобени изтребители МИГ-27, на радарни системи от съветско време и на муниции, пътуващи за Куба. Инспекторите намерили и документи за трансфер на 72017 щ. долара от Chinpo за корабния агент от Панама С. B. Feneton & Сo., с които да се плати преминаването през канала. Находката предизвиква двегодишно международно разследване, което приключва с първото криминално обвинение за предлагане на финансови услуги, улесняващи въоръжаването на Пхенян. Съдът в Сингапур глобява през януари 2016-а Chinpo със 180 хил. синг. долара (128 хил. щ. долара) за нарушаване на санкциите на ООН и превод на пари без лиценз. Директорът на компанията Тан не е бил сред обвиняемите, а адвокатът на Chinpo обжалва съдебното решение.
Всъщност, документите за плащането, открити в товарния плавателен съд, са само върхът на айсберга. Между 2009-а и 2013-а Пхенян е използвал Chinpo за трансфери за над 40 млн. щ. долара през глобалната финансова система. Според съдебните папки, "Бенк ъф Чайна" е бил единственият кредитор, придвижил севернокорейските плащания след като през 2005-а другите азиатски банки, включително и сингапурската "Юнайтид оувърсийз бенк" блокирали сметките на компанията за подозрителни преводи. Ръководството на Chinpo твърди, че входящите преводи са били плащания от клиенти, които използват кораби на Северна Корея за товарни превози. Сумите, обаче, в някои случаи достигат 500 хил. щ. долара – необичайно големи за обикновена услуга.
По информация на Уйлям Нюкоум – бивш член на групата от експерти, помагащи на комитета по санкциите за Северна Корея към ООН, по-голямата част от парите на страната от продажби на нейни стоки и услуги са в офшорни сметки, от които се плащат заплати на дипломатите и на работещи зад граница лица. Докато в Пхенян те се влизат само в брой. Според официални данни, веднъж годишно дама с дипломатически имунитет отивала в офиса на Chinpo и теглела по половин милион щатски долари в банкноти. Тя била спряна инцидентно когато напускала Сингапур за Китай с недекларирана валута. Обяснението било, че й трябват пари в брой, за да плати на трудовите възнаграждения на екипажите на севернокорейски кораби, които са в Китай.
Chinpo не е бил единственият помощник на режима в Пхенян. Един от тях е австрийският брокер на луксозни стоки Йозеф Шварц, разследван за измама и пране на пари в края на първото десетилетие на ХХІ век. Той признал за покупката на две яхти на името на китайска логистична компания. Тя се оказала и краен купувач на осем леки коли "Мерцедес" за сметка на гражданин на Северна Корея, според доклад на съвета от експерти по санкциите към ООН през 2012-а.
Пхенян разширява и връзките си Русия, които станаха особено интензивни след като през 2014-а Москва отписа 90% от севернокорейския дълг за 11 млрд. щ. долара и двете държави преминаха към разплащания в рубли. Което помага търговският обмен да се държи далеч от механизма на санкциите. От октомври 2014-а транзакциите се обработват от малката руска "Регионална банка за развитие". Тя прехвърля централата си от Башкирската република в Москва малко преди отнемането на лиценза й през миналата година като част от националния преглед на кредитните институции. В момента, вероятно, транзакциите преминават през китайското й поделение докато се намери подходящ заместник.
След четвъртия ядрен опит на Северна Корея през миналия месец щатският президент Барак Обама подписа закон, който му дава право да налага санкции на индивиди, чуждестранни правителства и финансови институции, участващи в забранени транзакции с Пхенян. Ключът, обаче, си остава Пекин, който се противи на усилията на ООН да санкционира и енергийните доставки за Северна Корея. Просто защото, ако сегашният режим падне, отпада и буферът между северната граница на Китай и щатското военно присъствие в Южна Корея.
