Биснесмен, меценат, бохем, примерен баща и съпруг. Това са само част от превъплъщенията на Сава Пенчев – собственик на Clock Freight – една от най-успешните транспортни компании в Северна Калифорния. Пенчев заминава за САЩ на 11 септември 2001 г. като част от българския национален отбор по борба и за 15 години с много упоритост, всеотдайност и труд успява да стане един от малкото българи, осъществили американската си мечта.
Г-н Пенчев, ако върнете лентата назад, трудно ли взехте решението да напуснете България и да скъсате всички връзки с родината си?
– Не бих казал. В България всичко се случваше много трудно. Непрекъснато трябваше някой на някого да се обади, за да се свърши нещо. После дължиш услуга на този някой, който е позвънил някъде. Човек не може да живее и да се развива в такава среда. А Америка винаги е била моята мечта и в момента, в който ми се отдаде възможност да напусна България, се възползвах незабавно.
По пътя се видях с един мой чичо, който живее в Гърция. Никога няма да забравя думите му. Той ми каза: "Отиваш много далеч, в една много голяма държава, отиваш на място, където трябва да успееш. Но за да успееш, трябва да бутнеш всички мостове зад себе си. И го послушах, бутнах всички мостове зад себе си, за да знам, че няма път назад. Затова вероятно избрах и Сан Франциско – да е най-далеч от България.
Какви бяха първите ви впечатления от Америка?
– Видях един тотално различен свят от този в България. Бях много объркан в самото начало, но знаех само едно – че искам да успея тук. Затова и първото нещо, което направих още на летището, бе да скъсам билета си за връщане. Казах си: "В Америка съм!" и бях много щастлив. Ходех по улиците на Сан Франциско, гледах внушителните сгради и не можех да повярвам, че съм тук. Снимах се с полицаите по улиците и хората ме гледаха учудено. А на мен ми беше много хубаво, защото това го бях виждал само по филмите.
В живота и кариерата си в САЩ сте минали през много перипетии...
– Така е, наистина са много. Америка е една голяма школа, която ме научи на много неща. Обучението, обаче е скъпо – човек винаги плаща "солено" за грешките. Може би затова хората тук се опитват да са максимално концентрирани и да не допуска грешки.
В този смисъл е много показателна една случка, с която неотдавна се сблъскахме аз и съпругата ми Диана. По закон служителите в Калифорния по закон трябва да излизат в 30-минутна почивка, която работодателите не са задължени да плащат. Двамата с Диана бяхме осъдени затова, че сме плащали тези почивки на нашите работници и по този начин не сме ги мотивирали да си почиват. Този урок ни струваше над половин милион долара.
Наричат ви Дон Корлеоне. Защо?
– Така е. Обичам филма Кръстникът, защото в него има много истини от живота. Показва много ясно колко е важно семейството, как и с какво не бива да се правят компромиси. Аз например имам един принцип в компанията ми, с който никога не бих направил компромис. Тъй като при мен идват много новопристигнали българи, за да търсят работа, винаги им задавам един и същ въпрос: "Кажи ми какво си работил, от какво разбираш?"” В половината от случаите получавам отговора: "Нищо не съм работил, но от всичко разбирам." В подобни случаи не мога да направя компромиси. Няма как такъв човек да е част от екипа ми.
Имате интересен случай с една среднощна доставка с яхта. Бихте ли го разказали?
– Разбира се. Знаете, че рекламата е нещо много важно за един бизнес. Така е не само в Америка, а в целия свят. Една от мечтите ми бе един ден да имам яхта. И тя се сбъдна. Разбира се, кръстих я "Лейди Д" на моята уникална съпруга Диана. С гордост добавих на задния борд и името на компанията ни – Clock Freight.
Един ден наш клиент ме потърси в офиса лично и ми каза: "Търся точно теб, защото от всички транспортни компании в Сан Франциско само ти можеш да ми свършиш работа. Трябва да се направи спешна доставка до един от островите в залива на града." Много се развълнувах от тази задача и приех без колебание. С пристигането ми на острова хората видяха логото на фирмата и ги чух как си шепнат с удивление: "Уау, Clock Freight вече имат и яхти!" Много се изкефих тогава. Но това е и най-добрата реклама – от доволните клиенти.
В Америка се очаква да положиш всички усилия, за да обслужиш перфектно клиента си. Дори ако се налага собственикът на фирмата лично да направи доставка със собствената си яхта. Тези неща се отплащат в дългосрочен план.
Защо решихте да си "сложите главата в торбата" и влагайки всичките си спестявания плюс солиден банков заем в една закъсала транспортна компания, каквато навремето е била Clock Freight?
– Тогава беше нашият момент. С Диди решихме, че това е шансът ни в живота и рискувахме. Човек трябва да рискува. Според мен най-големият риск е, ако никога не рискуваш. Ако човек не опита, може да живее единствено с предположения. А "предполагаем" живот – живот ли е?
Фактът, че движите бизнеса със съпругата Ви Диана, помага или пречи на семейните ви отношения?
– С Диди сме много различни – като огънят и водата, като плюсът и минусът. И може би затова се допълваме чудесно. Диди е уникална майка и съпруга. Ние не можем един без друг. Постулатът, че зад всеки успял мъж стои една силна жена, е абсолютна истина.
Има ли мечти, които все още не сте осъществили?
– Една от мечтите ми беше да оставя Clock Freight в ръцете на българин, който да продължи да развива и да разраства най-голямата българската транспортна компания на Западното крайбрежие на САЩ. Уви, не всички мечти на този свят се сбъдват. Колкото до нас двамата със съпругата ми – постигнахме всичко, за което сме мечтали. И в момента сме единодушни, че е време да се оттеглим от бизнеса.
Америка ме откъсна за десет години от двете ми деца Васко и Руми. Те живяха в България с първата ми съпруга. От брака с Диди си имаме Сави и Мария. Единствената ми мечта сега е да прекарвам колкото се може повече време с тях, тъй като животът не ми позволи да изпитам това удоволствие с Васко и Руми. Сега те са при мен и учат, но вече са пораснали. Бизнесът и емиграцията са две много сходни неща – винаги когато печелиш нещо, не знаеш какво губиш.
Гаражът ви е превърнат в малка дискотека с над 5000 вата озвучаване и професионални микрофони. Нямате ли проблеми със съседите?
– Вече не! (смее се) Единият съсед, на който му беше шумно, продаде къщата си преди дни. Весел човек съм и обичам да се забавлявам, да се събирам с приятели. The Garage, както много от близките ми хора го наричат, е моята малка България, в която винаги стават невероятни купони. Гостували са ми много български изпълнители. С едно изключение – моя кумец Васко, по-известен като Азис. Двамата с Диди сме му кумове, но все още не е идвал у дома. Бяхме заедно само в Лас Вегас.
Имате славата на гостоприемен човек, помагате и на много българи. За какво най-често ви търсят хората?
– За съжаление предимно за пари и по-малко за съвети и идеи. Имам много разочарования от хората тук. Уви, лъжата и завистта си остават основните проблеми на българите дори в Америка.
Казват, че няма сръбски изпълнител, който да е гастролирал в САЩ и да не е минал през гаража Ви. Бихте ли разказали малко повече за певците, с които вече ви свързва и добро приятелство?
– Наистина е така. Както споменах, обичам да се веселя и много ценя хубавата музика. Не крия, че съм голям почитател на сръбските песни. Известните изпълнители Кеба и Шабан Шаулич са мои много добри приятели и често ми гостуват. Вечерите, прекарани с тях, винаги са дълги и запомнящи се.
Реализирането на американската мечта има и едно друго измерение за ценителите на хубавите автомобили. Какви коли има във Вашия автопарк и каква е тяхната история?
– Да, като почти всички мъже на света и аз съм ценител на хубавите автомобили. В момента в автопарка ми има четери коли – Rolls Royce Wraith, Bentley Fly Spurs, Mercedes Benz GL 63 AMG и GMC Savana.
Бихте ли се върнали един ден в България? Изпитвате ли носталгия по родината?
– България винаги е в сърцето ми, но едва ли бих се върнал в нея. Животът ми вече е тук, бизнесът, децата учат тук. Колкото до носталгията – родината България и държавата България са две тотално различни неща. Носталгия към родината винаги ще имам, но към държавата – не.
Сплотена ли е българската общност в САЩ, по-конкретно в Сан Франциско?
– Българската общност е като всяка друга емигрантска колония. Част от тукашните българи са кадърни и борбени. Но има и такива, които наистина не знаят защо са дошли в САЩ.
