Какво може да накара една фирма да вземе кредит, пък бил той нисколихвен и гарантиран, при положение че има възможност за безвъзмездно финансиране? Въпросът се породи, след като преди дни министърът на икономиката Божидар Лукарски подписа споразумение с Европейската комисия, Европейския инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка за новата оперативна програма "Инициатива за малки и средни предприятия". Както е известно, тя ще разполага със 102 млн. евро, които миналото лято бяха извадени от бюджета на програмата "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020-а, за да бъдат дадени на българския бизнес под формата на кредити.
По принцип няма логика предприемачите да аплодират решението на българските управници да направят възмездно част от безвъзмездното европейско финансиране. Защото, освен че за парите ще се плащат лихви, накрая цялата получена сума ще трябва да се върне. Но независимо от всичко има ред причини, които обуславят нуждата от такъв финансов инструмент. И основната е, че половината от фирмите у нас имат затруднен достъп до външно финансиране, а цели 86% нямат средства за пълно осъществяване на необходимите им инвестиции. Поръчан от Министерството на финансите анализ пък показва недостиг на дългово финансиране за малките и средните предприятия най-вече заради липсата на достатъчно обезпечение, високите пазарни лихвени проценти на заемите и относително големия риск, с който са оценявани от банките.
С други думи, бизнесът трудно може да си осигури свежи пари за своето развитие, защото в България (за разлика от Западна Европа и САЩ) инвестиционното банкиране почти не се среща. Няма банка в страната, която да даде кредит само срещу бизнес план или проект. Дори купуването на машини и оборудване изисква някакво обезпечение. А възможностите за безвъзмездно финансиране по оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" са ограничени – допустими са само определени дейности с твърди тавани на разходите и парите могат да стигнат само за няколкостотин дружества. Докато заемите по "Инициатива за малки и средни предприятия" биха могли да подпомогнат поне 8000 фирми, и то за почти всякакви потребности. Номерът е в мултиплициращия ефект – от осигурените 102 млн. евро ще бъдат отпуснати до 600 млн. евро кредити за малки и средни предприятия.
Общо взето, в случая до голяма степен се копира познатата ни от предишния програмен период инициатива "Джереми" (JEREMIE). Чрез нея в периода 2007-2013-а бяха използвани 61.4 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие за създаването на финансов инструмент, който да дава гаранции срещу кредитни загуби. По този начин малкият и средният бизнес можеше да тегли по-лесно нисколихвени заеми в размер от 5000 до 1.875 млн. евро. По последни данни посредством "Джереми" и в резултат на значителния мултиплициращ ефект над 4000 дружества са получили кредити на обща стойност над 300 млн. евро. Сега обаче – по новата инициатива, се очаква до края на 2019-а финансовите посредници да създадат два пъти по-голям портфейл от дългово финансиране.
Точно затова, според министър Божидар Лукарски, тази програма ще подпомогне не само малките и средните предприятия, но и ще засили икономическия растеж. На нея той възлага надежди да събуди и финансовия ресурс в банките.
"Вече сме с една оперативна програма повече и със 102 млн. евро ресурс, предназначен директно за малки и средни фирми и предприемачески инициативи. Надявам се да има достатъчно добри проекти, които да се възползват от това. Така ще има ефект за всички – за икономическия растеж, доходите, данъците", твърди и вицепремиерът Томислав Дончев. По негови сметки благодарение на различните програми и инициативи през 2016-а в икономиката ни ще се влеят 1 млрд. лева.
Изпълнителният директор на Европейския инвестиционен фонд Пиер Луиджи Джилиберт пък е на мнение, че осигуряването на средства продължава да е много важен въпрос за малките предприятия не само у нас, но и навсякъде по света. "ЕИФ положи усилия, за да предостави такова финансиране. Сигурен съм, че България е направила много важна стъпка за достъп до финансиране на малките и средните фирми", каза той.
"Тази инициатива ще създаде нови възможности за предприемачите, ще генерира растеж и нови работни места. Което е добър пример как еврофондовете подпомагат реални инвестиции в реалната икономика", заяви и главният директор на "Регионална и градска политика" в Европейската комисия Валтер Дефа.
Позицията си изрази и директорът на Дирекция "Централна и Южна Европа" на Европейската инвестиционна банка Флавия Паланца. Според нея България е първата държава от региона, която ще се възползва от инструмента за финансиране. Това е от изключителна важност за компаниите с по-рисков профил, за които финансови гаранции не се намират лесно.
Сега предстои споразумението за оперативната програма "Инициатива за малки и средни предприятия" да бъде ратифицирано от Народното събрание и да се направи подбор на финансовите посредници, които ще предоставят споменатите кредити. Представители на Европейския инвестиционен фонд вече са провели дискусии с няколко български банки. Определени са осем кредитни институции, с които ще се проведат допълнителни срещи за предлагането на гаранционните инструменти – "Райфайзенбанк (България)", СИБАНК, "Уникредит Булбанк", "ПроКредит Банк" (България), Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, "Сосиете Женерал Експресбанк" и "Алианц Банк (България)". Впрочем изборът не е никак случаен, тъй като всички изброени работеха по инициативата "Джереми" и имат необходимия опит с гарантирано от Евросъюза дългово финансиране.
Решаващи за успеха на програмата обаче ще са условията, които ще предложат банките. Колкото по-ниски са лихвите и таксите от стандартните и колкото по-малко е бюрокрацията, толкова повече фирми ще се възползват от предоставената възможност.
Кой ще управлява Инициативата за МСП
Управлението на специалния ресурс от 102 млн. евро, предназначен за българските малки и средни предприятия в рамките на програма "Инициативата за МСП" ще се ръководи от инвеститорски борд (Съвет на инвеститорите). В него ще влизат представители на управляващия орган на програмата, на Европейския инвестиционен фонд, на Европейската инвестиционна банка и на Европейската комисия. Той ще провежда свои редовни заседания поне два пъти годишно.
Министърът на икономиката Божидар Лукарски ще е ръководител на управляващия орган и реално той ще дирижира тази програма също както "Иновации и конкурентоспособност". Сертифициращ орган пък ще е дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите, чийто директор е Мануела Милошева. През това звено ще се извършват и всички плащания. А одитът е поверен на Изпълнителната агенция "Одит на средствата от ЕС".
