Споразумението между Европейския съюз и Турция, чиито контури бяха очертани в Брюксел на 7 март, най-сетне даде надежда, че е възможно да бъде намерен ефективен метод за спиране на неконтролируемия миграционен поток, застрашаващ самите устои на единна Европа. Същевременно то за сетен път доказа, че Старият континент е зависим от Турция в критични за съществуването си аспекти и разполага с твърде малко пространство за маневриране пред исканията на Анкара.
Най-важният напредък, постигнат в белгийската столица, е предложеният от турския премиер Ахмет Давутоглу нов механизъм за овладяване на трафика на хора през Егейско море. Главното в турското предложение е, че ударението вече няма да пада върху физическото възпрепятстване на лодките с мигранти. Вместо това, веднъж пристигнали на територията на ЕС, нелегално дошлите ще бъдат изпращани по етапен ред обратно в Турция, която се задължава да ги приеме. Срещу това общността се задължава да приеме същия брой бежанци, колкото са били върнати, но по легален път, тоест след съответния подбор в бежанските лагери. Тези обаче, които бъдат върнати от лодките, вероятно ще застанат най-накрая "на опашката" за Европа. Разчита се, че по този начин вече никой няма да желае да даде цялото си имущество на трафикантите на хора и да рискува живота си, след като знае, че за негова сметка някой друг ще се добере до обетованата земя.
"Това променя ситуацията из основи", коментира председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. "Ще покажем ясно, че единственият възможен начин да се влезе в Европа е по легален път", обяви тържествуващо той след разговорите в Брюксел.
В някои отношения турското предложение действително е отвъд първоначално обсъждания с Евросъюза план, особено що се отнася до броя бежанци, които Анкара е готова да приеме обратно, както и до мерките, които се очакваше да предприеме за пресичане на трафика. Същевременно и цената, която Давутоглу представи, е по-висока от очакваната. Анкара поиска още 3 млрд. евро помощ за настанените в Турция бежанци към вече обещаните през ноември 3 млрд.; отмяна на визите за турски граждани, пътуващи в Шенгенското пространство – още от юни, а не от октомври, както досега се предвиждаше; ускоряване на преговорите за пълноправно членство на Турция в ЕС.
Същността на предложението е следната: турците предлагат радикално решаване на проблема с мигрантите, като срещу това искат максимално високата цена, която биха могли да получат към този момент. Турската оферта свари европейските лидери неподготвени, затова и не се стигна до споразумение на 7 март, каквито бяха очакванията, а въпросът бе оставен за окончателно решаване на следващата среща на върха на 17-18 март. Дотогава в съюза имат за уточняване много неща, включително и как ще бъдат преразпределяни "легалните" бежанци от Турция и как ще бъдат осигурени допълнителните 3 млрд. евро.
Изглежда, че турските искания – ако не всички, поне повечето – в крайна сметка ще бъдат приети, не за друго, а защото Европа вече се намира в критична ситуация. Още на 25 февруари еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос предупреди, че ако в "следващите десет дни" не бъде намерено решение на бежанската криза, общността е заплашена от "катастрофа". Ако прогнозата на Аврамопулос е била вярна, можем да смятаме, че ЕС вече ползва "подарено време", и то само заради турската оферта.
Притеснителното в приемането на условията е, че ще се създаде опасен прецедент, показващ, че пред лицето на опасността блокът на европейските страни е готов да загърби принципите си. Точно в момент, в който турският президент Реджеп Ердоган все повече затвърждава позициите си с цената на погазване на демокрацията и управлението му опасно се доближава до диктатурата, капитулацията пред турските искания може сериозно да навреди на репутацията на Европейския съюз. Показателно е, че срещата се състоя два дни след като турската власт овладя опозиционния вестник "Заман" и разгони протестиращите със сълзотворен газ, но реакцията в Брюксел бе сухият коментар, че е била обсъдена "ситуацията с медиите в Турция". Тоест точно когато е необходимо да бъдат наложени санкции на Анкара, се ускорява, поне на думи, процесът по приемането й в общността. Всъщност самият Ердоган едва ли очаква сделката наистина да доведе до турско членство. Отделен въпрос е и дали се стреми към такова, или целта му е да демонстрира, че демократичният свят не го е загърбил независимо от критиките към управлението му. Към това трябва да се прибави и безвизовото пътуване, което ще е още по-голямо доказателство пред турските граждани за мощта на техния вожд.
Германският канцлер Ангела Меркел резюмира положението, като подчерта, че предвид войната в Сирия и геостратегическата ситуация споразумението с Турция е от "абсолютен интерес за Европа". Меркел на практика няма избор – първо, защото шанс за по-добро споразумение няма, и второ, защото на 13 март в Германия предстоят регионални избори, на които се очаква антиимигрантската партия ПЕГИДА да завладее нови позиции за сметка на управляващия Християндемократически съюз. При това положение канцлерът ще трябва да убеди гласоподавателите, че законно идващите без визи турци са за предпочитане пред неконтролирания миграционен наплив.
