Дали Конституционният съд направи услуга на здравния министър Петър Москов, или го препъна в битката му за лидерския пост в ДСБ, ще разберем в неделя на 13 март, на националната конференция на партията. Фактът, че магистратите спряха реформата на Москов след шумните изявления на БСП и ДПС, няма да се приеме добре сред десните кръгове и в частност в самата ДСБ, т.е. този акт ще е в полза на Москов. Освен това Конституционният съд вече не е онази авторитетна институция, която бе до неотдавна, след явните и последователни опити и тя да бъде овладяна от политиците.
И въпреки че ДСБ донякъде е херметически затворена общност, е съвсем ясно, че в нея се конкурират две противоположни мнения. Че техни носители са две силни личности – Радан Кънев и Петър Москов, спор няма. Въпросителните идват от това, че и структурите на партията са се разделили почти наполовина в подкрепата на едната или другата теза.
Бившият заместник-председател на ДСБ Москов е убеден, че извън властта нищо не може да се постигне и промени, затова Реформаторският блок трябва да се консолидира и да продължи напред. Според наблюдатели Москов има видим политически капитал, подсилен от бонусите на властта. Освен това е с по-висок рейтинг от Радан Кънев и е по-популярен в самите партийни среди. А тези дни той показа и още нещо – че не смята да се огъва и отказва при първата спънка или неуспех, а да щурмува отново и отново, докато постигне предначертаното. След като КС посече най-важната от реформите му в здравеопазването, той не хвърли оставка, а обясни, че ще се съобрази с препоръките на магистратите и че ще коригира и прецизира спорните точки. С други думи, в държавното управление няма място за сръдни и разочарования, а трябва да носиш на бой, да се изправяш и да продължаваш.
Радан Кънев пък настоява ДСБ да излезе в твърда опозиция на властта и да структурира около себе си нов десен проект – морален борец срещу мафията и корупцията. Той владее и партийния апарат, не страда от скрупули да си служи с апаратни хватки. Очаква се на конференцията да действа доста прагматично по овладяването на партията.
Негови съпартийци не крият, че той интензивно обикаля структурите в страната, подменя ръководства и подбира делегати, за да си осигури достатъчно поддържници на форума, както за лидерския пост, така и за излизането в опозиция.
Е, Петър Москов също не е стоял със скръстени ръце. Покрай обиколките си за разясняване на здравната карта той също се е срещал със структурите и ги убеждавал, че "нищо не можем да направим, ако сме извън властта". Той намирал топъл прием сред редиците на онези, които не приемали поведението и тезите на Кънев. Защото последователите на Москов нямали никакво желание отново да бъдат изтикани в ъгъла на политиката, след като повече от десет години бяха в опозиция и някой нито ги чуваше, нито им обръщаше внимание, нито се съобразяваше.
Всъщност крайъгълният камък на конгреса ще бъдат промените в устава на партията. В първоначалния си проект те скандализираха местните организации, защото на практика отнемаха пряката власт на всички и я съсредоточаваха в ръцете на председателя. Предвиждало се създаването на нови структури, които няма да минават през вътрешни избори и чрез които може да се заобикаля националното ръководство. Записано било още, че ще се създават и клубове по интереси, с които де факто се обезсмислят присъствието и волята на активистите на партията. Някои от тях изтълкували тази трансформация като превръщане на ДСБ в тоталитарна структура, която ще се ръководи еднолично.
След редица скандали и заплахи от страна на някои организации за напускане на партията е изготвен нов вариант на проектоустав, от който са премахнати всички спорни точки. Тоест не се отнемат правомощия от председателя, но той и не получава повече власт, отколкото в момента. Този документ вече е одобрен от по-големите структури, като тези в София, Варна и Велико Търново.
Напрежение се трупа и по отношение на готвения от Кънев нов десен проект. Някои предполагат, че уставът се променя именно заради него. Една част от наблюдателите на процесите смятат, че на форума безпроблемно ще бъде потвърдена тезата, че ДСБ остава в опозиция, а Радан Кънев ще запази лидерския си пост. Да, спорове сигурно ще възникнат, но те едва ли ще прераснат в драматични скандали. ДСБ обаче нямало да напусне, а щяла да остане в рамките на Реформаторския блок, тъй като стои в основата на създаването му. В същото време обаче ще се потвърди и тезата за новия десен проект на Кънев, като се предполага, че той няма да има проблем с овладяването на процесите именно и чрез новия устав. С други думи, според тези очаквания положението ще си остане такова, каквото е сега. Някои го определиха като намиране на начин – и вълкът да е сит, и агнето цяло.
Други анализатори обаче допускат и по-бурно развитие на нещата, именно защото Радан Кънев донякъде блъфирал с идеята за нов десен проект и все още нямало много ясен план какво точно ще прави, т.е. това, което прави, до известна степен е хазартно. Което може и да му струва председателския пост.
Да, факт е, че дясното (опозиционно) пространство е вакантно, тъй като ГЕРБ се придвижи към центъра. Моралното също е вакантно. Но ще успее ли това дясно, което предлага Радан, за пореден път да се прероди в нещо толкова морално, и то да стане дясна опозиция, се питат политически наблюдатели. Още повече че лидерът на ДСБ загуби ускорението, което беше получил след оставката на правосъдния министър Христо Иванов и напрегнатия януари. После дойде вотът на недоверие за здравеопазването, поискан от БСП и ДПС и Радан Кънев беше "пакетиран" в представите на обществото с Борисов, тъй като трябваше да гласува за своя министър, а и конкурент едновременно – Петър Москов. Когато премиерът развя метлата и започна да спира обществени поръчки, нямаше как Кънев да не го подкрепи. Тези събития убиха донякъде първоначалното му темпо и опозиционен устрем.
Но, от друга страна, той получава неочаквана помощ от Борисов, чиято прекалена обидчивост го кара да прави политическа грешка, смятат анализатори. Според тях той много надценява Радан Кънев, дясното, протестърските кръгове и като говори непрестанно за тях, ги легитимира. А масовата публика не ги разбира и гласовете, които биха събрали, не са много. Например, вместо да легитимира БСП и ДПС като своя опозиция покрай вота на недоверие, Борисов непрестанно нападаше Радан Кънев, който си бил зарязал министъра ГЕРБ да го защитава. Тези дни той отново се занима с лидера на ДСБ, като хвърли съмнения върху почтеността и моралността му.
"ДСБ е като двуглава ламя – едната ламя е в бордовете на фирми, в управлението, а другата иска да узурпира съдебната власт", изръмжа премиерът. Е, Кънев не му остана длъжен и констатира с "тъга", че Бойко Борисов е загубил "умението да манипулира публиката, без да лъже пряко", а който лъже – разочарова.
Така или иначе, след 13 март ще стане ясно по какъв път ще поеме партията, основана от Иван Костов и дали той самият ще се намеси в дебата. Във всеки случай обаче в неделя за членовете й ще бъде време разделно.
