Газовият пъзел се пренарежда

Южен газов коридор

Европейският съюз от години говори за диверсификация на газовите маршрути, за да се освободи от зависимостта си от руския природен газ. Пишат се какви ли не планове и стратегии, чертаят се трасета, но досега все нещо не достигаше – дали заради липсата на достатъчно обща воля, или пък заради някои ходове на Москва, която съвсем не гори от желание да се раздели с мощното си геополитическо оръжие. Случващото се през последните няколко седмици обаче показва, че ситуацията е на път да се промени, като досегашните теоретични постановки за Южния газов коридор придобиха далеч по-реални измерения.

Преди дни Европeйската комисия обяви, че е разгледала споразумението между Гърция и консорциума Trans-Adriatic Pipeline (TAP) и то отговаря напълно на общностното законодателство. Така на практика най-важното юридическо препятствие пред газопровода, по който ще се доставя газ от азерското находище "Шах дениз" през Турция, Гърция и Албания до Италия, вече е преодоляно. Струва си да припомним, че точно то провали "Южен" и "Турски поток", а тепърва с него ще се сблъска и другият лансиран от Москва проект – "Северен поток". 

Сега гръцките власти предлагат на TAP облекчен данъчен режим за 25 години след началото на търговската експлоатация на трасето. Бонус, който може да доведе до икономически предимства пред останалите му конкуренти и противоречи на правилата на ЕС за държавна помощ. Само че Европейската комисия е преценила, че ползите от газопровода от гледна точка на разнообразяването на енергийните доставки и повишаването на тяхната сигурност определено имат превес пред всевъзможни изкривявания на конкуренцията, предизвикани от държавната помощ. Ето защо европейският комисар по конкуренцията Маргрете Вестагер заяви: "Инвестиционните стимули, предложени от гръцкото правителството, са в рамките на това проектът да се реализира съгласно европейското законодателство". А заместник-председателят на Еврокомисията, отговарящ за енергетиката, Марош Шефчович приветства решението като "важна стъпка към завършването на Южния газов коридор".  

За мнозина тези изказвания сигурно ще прозвучат като поредните празнодумия на високопоставени европейски чиновници, но този път те бяха придружени със съвсем конкретни стъпки за изграждането на тръбата. Успоредно с одобрението на проекта от Брюксел консорциумът ТАP оповести, че вече са избрани изпълнителите за проектирането, доставката и изграждането на около 760 километра от наземния участък, който е разделен на пет лота –  три, преминаващи през Гърция, и два – през Албания. Обединението между италианската фирма Bonatti и гръцката J&P Avax е победител за две от отсечките в Северна Елада, простиращи се на  общо 360 км от Кавала до Леропиги на албанската граница. Френската Spiecapag пък ще се заеме със строителството на 185 км от съоръжението между Кипой и Кавала, както и с двата участъка в Албания, заемащи общо 215 км между Билищ и Тропоя. Французите ще поемат и граничната отсечка между Турция и Гърция, където TAP ще се свърже с TANAP (Trans Anatolian Pipeline).

Мобилизирането на необходимите за градежа ресурси вече е започнало, като според графиците същинското строителство ще започне през второто тримесечие на 2016-а.  

Изграждането на TANAP също върви добре, след като в края на миналата година турският министър – председател Ахмет Давутоглу съобщи, че е постигнал споразумение с Азербайджан за ускоряването на  строителството и завършване на газопровода преди обявения по-рано срок – 2018-а.

Къде е България в цялата тази картинка? Ако се изразим метафорично, медът ще е съвсем близо до нас, но лъжицата, с която да гребем от него, ще е малка. Всъщност, може и съвсем да не близнем от сладкото. Наистина, страната има рамково споразумение с Азербайджан за доставката на 1 млрд. куб. м синьо гориво годишно, които трябва да идват от TANАР през Турция или през Гърция. През миналата година, при посещението в София на азербайджанския президент Илхам Алиев бяха водени разговори и за допълнително увеличаване на тези количества, при все че правно обвързващо споразумение все още няма. Но големият проблем се оказват взаимните връзки със съседите, по които газът да стига до нашата територия. Окончателното инвестиционно решение за изграждането на междусистемната газова връзка Гърция – България бе подписано на 10 декември от акционерите в съвместната проектна компания "Ай Си Джи Би" – Българския енергиен холдинг и гръцката фирма "Посейдон". Според пътната карта, представена в Европейската комисия, е необходимо строителството да тръгне през октомври 2016-а, а в средата на 2018-а да започне търговската експлоатация на тази връзка.

"Проектът е получил положителни решения по Оценката за въздействие върху околната среда както в България, така и в Гърция и сега се извършват отчуждителни процедури на терените. В момента продължава провеждането на пазарен тест. Това ще позволи строителството да започне до края на 2016-а и за целта се подготвят съответните тържни процедури", изтъкна енергийният министър Теменужка Петкова в края на миналия месец. Но тази седмица се разбра, че досега нито един търговец не е заявил интерес за използването на капацитета на съоръжението. Поради тази причина се е наложило крайният срок на първата фаза на пазарния тест да бъде удължен от Комисията за енергийно и водно регулиране до 31 март. Тестът е един от най-съществените моменти от проекта, който трябва да покаже интереса към използването на бъдещия интерконектор. При провеждането на подобно "упражнение" през 2013 – 2014-а едва 1.2 млрд. куб. м от общия му капацитет от 3 млрд. (с възможност за увеличаване до 5 млрд.) бяха резервирани, и то от "Булгаргаз" и гръцката DEPA. Тоест, ако и сега не се появят достатъчно други участници, трудно ще бъде доказана икономическата целесъобразност на цялото начинание пред потенциалните банки кредиторки. 

За изграждането на връзката с Гърция бяха отпуснати 45 млн. евро по линия на Европейската енергийна програма за възстановяване. Но общата й стойност се оценява на 220 млн. евро и е необходимо останалите средства тепърва да се осигурят. Газопроводът ще влиза на българска територия в района на Комотини и ще стига до Стара Загора, като дължината му ще е 182 километра.

Другият ключов интерконектор, който също е част от Южния газов коридор – с Турция, е още по-изостанал в развитието си. На министерско ниво се уверяваме съвсем по комшийски, че той е приоритет. Но засега дори още не е възобновена работната група по въпросите на енергетиката между двете страни, която да разгледа резултатите от предпроектното проучване за неговото изграждане.

 

факти

*Акционери в консорциума Trans-Adriatic Pipeline (ТАP), който се ангажира с газопровода от турската граница, през Северна Гърция и Албания до Италия, са държавната компания на Азербайджан – Socar, BP, италианската Snam, белгийската Fluxys, испанската Enagás и швейцарската Axpo. Те планират да инвестират 5.6 млрд. евро в проекта, от които 2.3 млрд. в Гърция. 

*Акционери в TANAP (Trans Anatolian Pipeline) са  държавната компания на Азербайджан (SOCAR) – 58%, турската "Боташ" – 30%, и "Бритиш петролоум" – 12 процента.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст