Финансист №1 Владислав Горанов беше категоричен, че няма да бъде емитиран нов дълг, за да бъде опазена банковата стабилност, докато текат тестовете за преглед на качеството на банковите активи. Той обясни, че парите му трябват, за да замени стар дълг с нов. Казано на прост език – да претака борчове.
"Основна предпоставка за поемане на държавен дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обращение, за финансиране на бюджетните дефицити и за поддържане на адекватно ниво на фискалния резерв като ликвиден буфер". Това посочва финансовият министър Владислав Горанов в писмения си отговор на депутатско питане за причината управляващите да емитират през 2016 г. нов дълг в размер на 2 млрд. евро.
Финансовият министър уточнява, че предстои вноска по стар дълг, чийто падеж е настъпил, за покриване на планирания бюджетен дефицит и за осигуряване на буфер за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация и за предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, включително и чрез Българската банка за развитие.
“Министерството на финансите не разполага с конкретна надзорна информация относно качеството на активите във финансовия сектор и в тази връзка не може да има обективни и обосновани очаквания относно резултатите от провеждания в момента преглед, по отношение на който водещи институции са БНБ и КФН”, пише Владислав Горанов в отговор на друга част от депутатския въпрос – дали има “основателни притеснения за крайните резултати от тестовете за качество на активите на банките”.
Преди месец Владислав Горанов поясни, че става дума за процедура, при която експертни екипи на МВФ и на Световната банка проверяват ефективността на отделните елементи на финансовата система – регулатори и компании, които оперират в сектора. Дава се обща оценка за състоянието им в дадената държава. Ценното на едно подобно упражнение е, че то ще бъде извършено от двете институции и ще бъде приемано с висока степен на доверие от инвеститорите и на всички, които се интересуват и наблюдават българския финансов сектор.
"БАНКЕРЪ" потърси и мнението на депутатката от АБВ Мариана Тодорова – автор на питането към Горанов. Тя каза, че е обсъдила отговора с експерти и всички са категорични, че за банковата система няма риск и не би трябвало да се блокират особено големи средства за предпазване от евентуално негативно развитие. "Аз обаче ще продължа да следя този проблем", закани се Тодорова.
Горанов не изключва да бъдат открити проблеми при стрес-тестовете, но смята, че няма основания за притеснения.
"Поемането на външен дълг не е самоцел, а управлението на държавния дълг се осъществява при отчитане състоянието на икономиката, обвързано с макроикономическите прогнози в тригодишен хоризонт и предлагайки различни варианти на действие в зависимост от благоприятстващите фактори на вътрешните и международните пазари. Поради това, има реални предпоставки лимитът от 8 млрд. евро по средносрочната програма да не бъде достигнат до края на 2017 г., която е третата година от програмата", допълва още министърът на финансите.
Горанов уточнява, че 5.3 млрд. лв. са максималният размер на новия държавен дълг, който евентуално ще бъде поет през текущата година. "В рамките на този лимит може да бъде поет държавен дълг на международните пазари по създадената през 2015 г. Средносрочна програма в размер до 3.9 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута", уточнява Горанов.
"БАНКЕРЪ" потърси за реакция и авторката на питането към Горанов – народната представителка от АБВ Мариана Тодорова. Тя каза, че е имала разговори с експерти, които също като финансовия министър смятат, че няма реален риск за банковата система и не е необходимо да се блокират пари, за да се "презастраховаме". Тодорова е удовлетворена от отговорите на министъра. "Аз обаче ще продължа да следя темата и периодично ще отправям въпроси към министъра", закани се тя.
