Европейските банки трудно правят пари в наши дни. Дванадесетте най-големи кредитори на Стария континент са спечелили средно по 18 цента на всеки 100 щ. долара от активите си през миналата година. Докато шестте водещи техни щатски конкуренти са си осигурили по 92 цента. А три европейски банкови гиганти – "Креди Сюис груп", "Дойче Банк" и "Роял бенк ъф Скотлънд", отчетоха загуби за милиарди долари през 2015-а. Английският кредитор губи всяка година от 2008-а насам.
Печалната действителност разстройва и пазарите. Акциите на европейските банки са "олекнали" средно с 18% през първите два месеца на тази година срещу 7.4% спад на индекса Stoxx Europe 600. Още по-обезпокоителен е скокът на разходите за финансови контракти, които защитават притежателите на облигации в случай на банков фалит. Цените на застраховките на първокласния дълг на "Дойче Банк" например са скочили повече от два пъти през 2016-а.
Тези факти повдигат много и различни въпроси. Дали поевтиняването на акциите на кредиторите от Стария континент се дължи на "отрезвяването" на инвеститорите от прозрението, че в следкризисния свят банкерският бизнес ще нараства по-бавно и ще печели по-малко? Или пък всичко това е сигнал, че банките са достатъчно слаби и отново могат да се окажат рисков фактор за европейската икономика и за финансовата й стабилност?
Като че ли и на двата въпроса може да се отговори утвърдително. Банките от двете страни на Атлантика бяха принудени от регулаторите да увеличат капиталовите си бази след кризата от 2008-а (когато при много от тях едва 2% от активите се финансираха с акции). Американците взеха по-бързи и по-стриктни мерки и щатските кредитори преодоляха проблема по-бързо от европейските. По сметки на агенция "Блумбърг" капиталът на шестте водещи щатски институции е средно 6.6% от общия размер на активите им срещу 4.5% за 12-те европейски банкови лидери. (Бел. ред. – Числата са получени при разделянето на първокласния банков капитал на общата задлъжнялост.) Повечето банки претендират, че имат коефициенти на капиталова адекватност над 10% след претеглянето на активите съобразно риска. Доста експерти обаче са на мнение, че изчисленията, при които са използвани общите размери на активите, са по-малко субективни и по-точни. По този метод на смятане собственият капитал на две от най-големите френски банки – "БНП Париба" и "Сосиете женерал", е едва 4% от общите активи на всяка от тях. На дъното на европейската класация обаче е "Дойче Банк" – при нея показателят е 3.5%, а обезценката на акциите от началото на 2016-а досега е 22 процента.
Налице са и сериозни насрещни ветрове, предизвикани от лоши заеми. Европейските кредитори са загубили около 600 млрд. щ. долара покрай срива на щатския пазар на ипотеки с ниско качество. А в резултат на последвалата рецесия са започнали да се натрупват и несъбираеми вземания. По оценка на МВФ размерът на лошите кредити в балансите на банките от Стария континент е достигнал 1 трлн. щ. долара. При италианските кредитори проблемните вземания са почти 20% от всички отпуснати кредити, което означава, че те не правят пари от голяма част от активите си. Ирландия и Испания са единствените две държави членки на еврозоната, които са принудили националните си банки да изчистят балансите си, като "изпратят" лошите си задължения в създадени от държавата компании за управление на активи. Прочистването струваше на тези страни маса пари, но поне сега банките могат да финансират икономическия им растеж. А по новите правила на Европейския съюз правителствата вече няма да могат да финансират подобни "чистки". Освен ако не принудят първо банките да поемат своя дял от загубите. Тази процедура е доста оспорвана от някои страни, доколкото засяга корпоративните депозити и богатите клиенти.
Като капак на тези неуредици високата динамика на финансовите пазари влошава допълнително нещата. Те провокират опасения в инвеститорите дали банките от Стария континент ще могат да се справят с падащите цени на суровините и с нестабилните развиващи се стопанства. И тъй като Европа не притежава дълбочината на щатските капиталови пазари, компаниите разчитат основно на банкови кредити за финансирането си. Което означава, че слабите кредитори ще се превърнат бързо в спирачки на икономическия подем.
