ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Калкулатор ще мери висшето образование

Софийски университет "Климент Охридски" дипломиране на журналисти

асрафът във висшето образование е напът да си отиде заедно със "златните" студенти, които пълнеха касите на университетите, без значение какво учат и какво ще работят след това. От учебната 2016-2017-а вузовете няма да лежат на стари лаври, а ще трябва бая да се потрудят, за да си докарат досегашната държавна субсидия. Просветното министерство се кани да направи нещо, което трябваше да бъде свършено отдавна – да ореже заявките на висшите училища за прием на студенти. И никой няма да има гарантирана квота, докато не докаже, че е качествен, а възпитаниците му работят по специалността, за която са се готвили по четири-пет години.

Неведнъж е ставало дума, че при отрицателната демография и при отлива на млади хора към чужбина е безумно да отпускаш над 70 000 бройки за висшисти. Още повече че и абитуриентите са с десетина хиляди по-малко. Този парадокс най-накрая ще бъде разрешен, като приемът бъде финансово стимулиран във висшите училища и факултетите, където качеството е високо. И обратното – онези, които произвеждат безработни висшисти и продавачи, ще са принудени или да се съобразяват с по-високите изисквания, или да изчезнат от образователната карта.

Ако новото проектопостановление за прием в университетите бъде прието, занапред ръководствата им ще могат да изчисляват по таблица кои специалности ще им е най-изгодно да развиват на базата на акредитационната им оценка, научната дейност, коефициента на безработица сред завършилите и определените от държавата за приоритетни направления. Със сигурност най-облагодетелствани ще са Софийският и техническите университети, които могат да си позволят да организират разширен прием на математици и информатици. За тези специалности кандидатите ще бъдат приемани без ограничения до запълване на свободния капацитет, като вузът ще получава по 2000 лв. за всеки новоприет студент в тези направления над миналогодишната квота. Допълнителните средства ще се отчисляват и за капиталови разходи и ще се използват за оборудване на модерни компютърни зали и закупуване на техника.   

Освен споменатите в защитения списък с 31 приоритетни направления попадат и инженерните науки, физика, химия, енергетика, металургия, земеделски науки, педагогика, театрално изкуство и т.н. Незнайно защо отсъства медицината, която напоследък е комерсиално ориентирана предимно към подготовката на платежоспособни чуждестранни студенти.

Както отбелязахме, всяко висше училище ще прави заявка за намаляване на приема си по строго определена методика. Броят на приетите за последната година студенти ще се умножава с коефициент, представляващ оценката за цялостна дейност от Националната агенция за оценяване и акредитация, резултатите от научната дейност в международните бази данни, броят на докторските програми и реализацията на завършилите. Ще се оценява и дали дипломиралите се работят по специалността си. Най-сериозно ще бъде орязан приемът за специалности с акредитационна оценка под 6.5, над 6% безработни дипломанти и под 30% реализирали се в съответната дисциплина. Това със сигурност значи, че приемът в най-масовите направления "Икономика" и "Администрация и управление" генерално ще бъде намален наполовина. Университетите, в които икономиката е с висок резултат и по трите показателя, обаче могат да поискат с 25% увеличение на студентите. Най-голямо увеличение могат да искат специалностите от приоритетния списък. Тези, които имат ниски оценки, ще редуцират приема си с 40%, а най-добрите могат да искат почти двойно по-висока квота. Тяхната оценка задължително трябва да бъде над 9 от 10 възможни, безработните абсолвенти да са под 2%, а онези по специалността си да се развиват над 65 на сто.

До 10 април е необходимо ректорите да представят заявките си за броя на новоприетите, които образователното ведомство е длъжно да коригира в десетдневен срок. Недоволни и засегнати със сигурност ще има, но новите правила на играта определено ще поизчистят образованието ни от доста досадни плевели.

 

 

Събираме студенти от Молдова и Косово

 

Министерството на образованието  започва ударна информационна кампания сред българските общности в чужбина за набиране на студенти, докторанти и специализанти за учебната 2016-2017 година. Информационните дни ще се проведат в Молдова, Украйна, Албания, Косово, Македония и Сърбия. Три групи от експерти ще посетят тези страни, за да разясняват чрез беседи, рекламни и информационни материали реда, условията и възможностите, които България предоставя за обучение в държавните вузове. В работните групи, освен експерти от МОН, ще се включат и представители на Държавната агенция за българите в чужбина и на държавните висши училища.

Кампанията се провежда за пета поредна година. По предложение на българските посолства в Македония, Косово и Албания тази година за първи път ще се проведат информационни дни в Скопие, Призрен и Корча. Досега в нашите висши училища се приемаха до 400 студенти и докторанти, живеещи извън България, но сега се очаква бройката им да достигне хиляда. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст