ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

“Бижуто” на Плевнелиев отива на боклука

Българските магистрали са вече част от трансевропейската пътна мрежасъобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев преди заседанието на Министерски съвет.Приоритетите на „България 2020” – седем магистрали

Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти"  безславно ще приключи своето съществуване. Тя бе създадена през 2011-а по инициатива на тогавашния министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев и с ясно разписани задачи – финансиране, проектиране и изграждане на автомагистралите "Струма", "Хемус" и "Черно море". Управляващите от ГЕРБ обаче явно са нарочили нея за главен виновник за шумните провали с процедурите за "Хемус" и тунела на "Струма". Така или иначе, тази седмица 12 депутати от партията на Бойко Борисов много бързо внесоха в парламента проект за промени в Закона за пътищата. Предвижда се с него да бъде заличена изцяло глава 4-а от норматива, където е разписано именно съществуването на въпросната компания. 

Ако промените бъдат приети, пълномощията на изпълнителния директор и членовете на управителния съвет ще бъдат прекратени, а служителите – освободени с основанието, че предприятието се закрива, и то без да могат да се възползват от възможността, записана в Кодекса на труда, за запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя поради сливане, вливане и т.н. Управител на "Стратегически инфраструктурни проекти" е Асен Антов. В борда влизат още Веселин Давидов и Ивайло Иванов. Според информационната система "Дакси", в националната фирма работят 35 служители и те ще останат на улицата, ако инициативата на "герберите" стигне до успешен край. 

Всички активи, пасиви, архивът и другите права и задължения на предприятието ще преминат към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), а наличните средства в него ще бъдат възстановени чрез трансфер по бюджета на строителното ведомство. Цялата информация за "Хемус", "Струма" и "Черно море" в хартиен и електронен вид ще премине в пътната агенция, която ще бъде натоварена да довърши всички започнали процедури, свързани с магистралите. 

"Целта на предложените промени е концентриране в една структура дейностите по финансиране, изграждане и управление на ключови обекти на пътната инфраструктура. Агенция "Пътна инфраструктура" разполага с експертен потенциал при успешното усвояване на средства от Европейския съюз, има изграден управленски и административен капацитет и доказателство за това е успешното приключване в срок на големи проекти, изпълнени по програма "Транспорт 2007-2013", аргументират се вносителите. Те привеждат в своя полза и анализ на Световната банка, представен на българското правителство на 12 май 2015-а.Там, в частта за инфраструктурата се отбелязва, че пътната агенция и националната компания трябва да бъдат обединени, за да се намали "фрагментацията на управление". В същия документ било написано и че "Стратегически инфраструктурни проекти" нямала достатъчно добавена стойност за цялостния процес на изграждане, поддържане и управление на пътната инфраструктура, още повече че отделните дейности по разработването на проектите, отчуждителните процедури и др. се възлагали на външни изпълнители, а средствата от държавния бюджет в размер на приблизително 1.4 млн. лв. се харчели за издръжка и персонал.  

Всъщност на компанията не й върви още от самото начало. Фалстарт бе направен още през 2010-а, когато в качеството си на министър Плевнелиев предпочете да лансира идеята си за нейното създаване първо в Брюксел. От Европейската комисия споделиха новината с журналисти и в крайна сметка се получи пълен батак – пресата у нас гръмна със заглавия на първа страница, че закриват АПИ и правят нова структура. Наложи се Плевнелиев на пожар да обяснява, че не бил разбран правилно. 

След създаването пък на Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти" тогавашният председател на управителния съвет на АПИ Божидар Йотов подаде оставка в знак на несъгласие. "Смятам, че тук в тази агенция трябва да се случва всичко, което става в областта на пътната инфраструктура. Не мога да се съглася с решението за нова компания, защото това ще доведе до конкуренция", изтъкна Йотов при напускането си. Той добави, че по този начин се дублира дейността на агенцията и ще има напрежение между двете ведомства заради по-високите заплати в новата фирма. 

Всички тези проблеми и недостатъци можеше и да се преглътнат, ако не беше поредицата от гафове с магистрала "Хемус" – първата по-сериозна задача, с която екипът на "Стратегически инфраструктурни проекти" трябваше да се справи. При отварянето на финансовите оферти за два участъка от аутобана изведнъж се оказа, че цените, предложени от кандидатите, са далеч над индикативната стойност, определена от новоназначените и скъпоплатени експерти. За проектирането и изграждането на отсечката от Ябланица до Угърчин (23 км) те бяха предвидила 168 млн. лв, а най-ниското предложение бе  близо 254 млн. лв. (без ДДС) с максимално оскъпяване до 274.56 млн. лева. Още по-значителни се оказаха разминаванията между желаното и реалното за втория лот на "Хемус" – от Угърчин до разклона за Плевен (36 км). Заложената индикативната цена беше максимум 266 млн. лв., а най-ниската оферта  – 429.485 млн. лв. с опция за оскъпяване до малко над 450 млн. лева. 

Тази "несполука" бе позамазана от Лиляна Павлова с обяснението, че организаторите на търга са използвали стари оценки на Агенция "Пътна инфраструктура", без да ги актуализират. Но въпросът за какво тогава получават големите си заплати, така и остана без отговор? Положението съвсем се зацапа,  когато точно преди Коледа, след отварянето на финансовите оферти на желаещите да строят двата участъка, служителите на националната компания успяха за рекордно кратки срокове да ги разгледат, да ги оценят и комбинират с техническата оферта и накрая да обявят имената на окончателните победители – фирмите, свързвани според публикации в медиите, с Делян Пеевски и Валентин Златев. Още по-впечатляващото е, че за краткия срок от пет работни дни в "Стратегически инфраструктурни проекти" успяха дори да поискат обосновки за най-ниските предложения, да ги разгледат и отхвърлят. Последната капка, преляла чашата, явно бе спирането на поръчката за изграждането на тунел "Железница" от магистрала "Струма" заради изключително куриозна жалба на фирма, нямаща нищо общо със строителството. 

Сега на ход са депутатите с тяхната инициатива. Наивно е да мислим, че в партия като ГЕРБ тя е самоволна и направена през главата на политическото ръководство. Остава обаче да видим какво ще е мнението на коалиционните партньори по въпроса за нарочената за закриване фирма.

 

Комисията за защита на конкуренцията реши, че няма нарушение при прекратяването на обществената поръчка за проектиране и доизграждане на автомагистрала "Хемус", което стана по решение на премиера Бойко Борисов заради "витаещи съмнения" в публичното пространство, че са спечелени от фирми, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски  и шефа на "Лукойл България" Валентин Златев. В антимонополната комисия  смятат, че има правно основание за спиране на търга. Според експертите й към момента на откриването на поръчката не са били известни стойностите на предоставената безвъзмездна финансова помощ от Европейската комисия за "Хемус", не са били ясни и цените на Лот 3.1, Лот 3.3. и тунел "Железница” от аутобана "Струма”, както и на западната дъга на Софийския околовръстен път.

 

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кога очаквате сериозно да бъде намалена административната тежест в България?

Подкаст