ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Лихвопад

Листопад

Лихвите по влоговете продължават да падат. От четвъртък БЦБ дори определи отрицателни лихви по депозитите. Резонно е тази мода да дойде и у нас. Макар че ниската финансова култура на населението може да създаде масова психоза и неконтролируемо теглене на пари от банките. Хората у нас все още не могат да проумеят, че държат парите си в банките единствено на отговорно пазене, а не за да трупат доход. Всичко в крайна сметка зависи от инфлацията. От нея зависи дали ще овардите номинала на спестяванията си, или той ще е подяден от поскъпването на живота. Разбира се, и тук има редица условности, свързани със средните величини. Защото двама човека, които имат едни и същи пари при едни и същи условия в банка, получават различни резултати от спестяванията си, защото единият е купувал непрекъснато поскъпващи храни, а другият си ги е произвеждал.

Всички тези констатации влизат в лека колизия с официалната статистика на БНБ. А тя твърди, че лихвите по новите левови депозити на граждани пълзят бавно нагоре за трети пореден месец (от ноември 2015 г. насам). През януари нови срочни депозити на домакинствата са откривани при годишна лихва от 1.51%, което е с 0.03 процентни пункта повече, отколкото лихвата по откритите през декември влогове. Натрупаното увеличение на лихвите по левовите депозити за последните три месеца е само 0.1 процентен пункт. Това твърде незабележимо нарастване в три поредни месеца на някои аналитици им се привижда като тенденция.

Търговските банкери са по-големи реалисти и са твърдо убедени, че лихвите продължават да падат. Моментните проблясъци в лихвената политика на някои по-малки банки, които са предлагали „по-атрактивни“ условия  в името на конкурентната борба, най-вероятно са повлияли върху реалното състояние на пазара. Всеки нов лев на влог е нова загуба за нас, твърдят банкерите. И то не само заради това, че този лев ще остане "непродаден" – т.е. няма да се превърне в кредит поради страха да се теглят заеми. Загубата идва от там, че според нормативните изисквания банките у нас държат 8% минимални задължителни резерви върху депозитната си маса. Това значи, че от въпросния лев, внесен на депозит, банката  ще задели 8 ст., които да внесе в БНБ. Но този неин депозит в Централната банка е безлихвен, т.е. 8-те стотинки са чиста загуба. В крайна сметка грубата сметка показва, че в края на периода, когато банката ще трябва да има готовност да възстанови депозита на вложителя, че и да му даде нищожен бонус, банката ще е загубила вече 8% собствена доходност.

Спестилият пък губи освен от почти нулевия лихвен приход и от данъкът върху него, който преди години Дянков въведе, но наследниците му и депутатите не отмениха. Почти по същия начин, но с леки колебания, стоят нещата при депозитите в евро, където лихвите продължават да падат. През първия месец от годината нови влогове на домакинствата в евро са се откривали при лихва от 1.09 процента. Това е с по-малко от 0.08 процентни пункта спрямо лихвите от декември и намаление с 0.1 процентен пункт спрямо ноември. Разбира се, при сравнение на годишна база сривът на лихвите е по всички депозити и е доста по-чувствителен.

При спестяванията на фирмите лихвите падат както по левовите, така и по влоговете в евро. В този сегмент депозитите вече имат по-скоро характера по-евтино, но и по-сигурно съхраняване на пари от това в сейф. През януари бизнесът е откривал левови влогове с лихва от 0.26% (месечен спад с 0.24 пункта) и депозити в евро с лихва от 0.58% (спад с 0.04%).

Лихвите по кредитите също следват лек тренд надолу. След двегодишни „високомерно“ високи лихви и максимално разтворена ножица между процентите по депозити и заеми понякога и до 12-14% сега тя плавно се затваря до нива наполовина по-ниски от предишните. Статистиката на БНБ сочи, че най-голям е спадът при ипотечните кредити за граждани (а този вид заеми винаги са с най-ниски лихви, защото  обезпеченията при тях са най-сигурни).

Но може би това ще даде известен тласък на строителството, което да стане предвестник на оживление в икономиката. Но да не смесваме все още желаното с действителното.

През януари лихвите по новите левови заеми за покупка на жилища продължават да падат – до 5.29%, при 5.44% за декември. До 5.9% падат и лихвите по заемите за жилища в евро.

При потребителските кредити обаче се наблюдава известна, макар и лесно обяснима с промоционалните оферти аномалия. На фона на спадащото кредитиране през първия месец на тази година лихвените проценти по потребителските кредити, отпуснати в евро, и по фирмените заеми растат леко. През януари 2016 г. сме могли да изтеглим потребителски заем в левове при средна лихва от 10.72%, а в евро – при ставка от 7.29 процента. Цената на кредитите с цел потребление, отпуснати от банките в евро, е леко по-висока спрямо декември 2015 г., когато бе 6.44 процента.

Това се вижда и от размера на годишния процент на разходите, който включва не само разходите за лихви, но и за всички такси и комисиони, който за потребителските кредити в евро е 8.12% през януари. ГПР пък за потребителските заеми, отпуснати в левове, намалява до 11.78 на сто.

 

 

Пробиви

Не четете средните числа от статистиката на Централната банка. Или ги имайте просто за ориентир. Огледайте са на пазара на кредити, почакайте в няколко клона на различни банки и поискайте конкретна оферта за вашите нужди, а не конфекцията на банките. Една банка например направи промоция, която изтича в края на месеца, ако не бъде продължена, разбира се. „Всички нови клиенти могат да кандидатстват за кредити между 25 000 и 50 000 лв. с период на погасяване до три години и изключителнo ниска фиксирана лихва от 4.99% за целия срок на договора“.  И още: „Kлиентите са максимално облекчени, защото не се изисква поръчител и няма такси за кандидатстване и одобрение“.

Е, лихвата е доста съблазнителна, но от екрана не идва никаква информация за това колко струва заемът като цяло. Годишният процент на разходите трябва да си го проверите лично, за да не стане да платите солено в крайна сметка втренчени в кукичката „лихвен процент“.

Иначе вече има доста банки, склонни да ви рефинансират заем от друга банка на цена около 7% лихва. Конкурентната борба дотолкова се е изострила, че банкерите казват: „Донесете ни оферта от друга банка, ние ще я надцакаме“. А пък онази, вашата си банка, ще крие до последно колко е остатъкът по кредита, за да не ви го рефинансират автоматично и изцяло.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкрепяте ли решението на депутатите да излязат в предизборна "ваканция", въпреки че според новата Конституция те трябваше да работят и да контролират служебния кабинет?

Подкаст