Не се очертават добри новини за банковия ни сектор към края на първата четвърт на годината. За първия месец на 2016-а той отчита печалба от 85 млн. лв – сума, която е с 36 млн. лв. по-малка в сравнение с постигнатото в края на януари 2015-а – тогава е била 121 млн. лева. Основната причина за влошаването на този показател, колкото и странно да звучи, е огромната ликвидност, която банките поддържат.
В края на януари 2016-а общата сума на ликвидните активи на кредитните институции е 27.6 млрд. лв., или за една година те са нараснали с 3.9 млрд. лева. От тези ликвидни активи 53.6%, или общо 14.79 млрд. лв., се намират по сметки в БНБ. Около половината от тях са под формата на задължителни минимални резерви, които носят нулев доход. Но тъй като банките плащат лихви на вложителите, за да привлекат тези пари, крайният резултат от поддържането на минимални задължителни резерви по влоговете е отрицателен. Той може да е стотна от процента, но когато става дума за милиарди левове, тази стотна се равнява на загуба от няколко милиона.
Свръхрезервите пък са около 6-7 млрд. лева. Там загубата е пряка, тъй като от началото на годината действа правилото те да се олихвяват с отрицателна лихва, равна на основния лихвен процент на ЕЦБ. Той от началото на годината е минус 0.3% годишно. Една дванадесета от тази отрицателна лихва вече е начислена върху банковите свръхрезерви за януари. Най-вероятно със същия процент парите в банките ни ще бъдат "ощипани" и през февруари. Положението може допълнително да се влоши през сегашния месец март, особено ако ЕЦБ реши да намали лихвата си до минус 0.4% годишно. Тази тенденция може да се запази, ако след средата на годината икономиките на големите държави в еврозоната не отчетат по-високи и по-устойчиви темпове на икономически растеж. И тъй като поради определени икономически фактори – например бежанската криза, това е малко вероятно, нищо чудно да приключим 2016-а с отрицателна лихва на ЕЦБ, което значи, че тя ще е такава и по свръхрезервите на банките в БНБ от 0.5% годишно. А това означава нови разходи за кредитните ни институции.
Паралелно с това банките ни нямат кой знае какви алтернативи за по-доходоносно инвестиране на натрупаната огромна ликвидност. А тя ще продължи да се увеличава заради непрестанно набъбващите депозити на домакинствата. Коректният анализ изисква да напомним, че
апетитите на кредиторите за поемане на кредитен риск
са доста потиснати заради започналата оценка на качеството на активите и на стрес-тестовете след това. Каквото и да говорят банкерите, този процес – а той ще продължи до края на септември, се оказва изключително могъщ фактор, който ги принуждава да заделят значителни провизии – а това са директни разходи и те стават предпазливи, когато обсъждат евентуално облекчаване на изискванията към търсещите нови заеми. Причината е, че дори ако се обслужва редовно, един нов кредит увеличава общия размер на риска на банката, а той директно влияе върху капиталовата й адекватност. Която пък в крайна сметка ще бъде обект на измерване както при оценката на качеството на активите, така и при стрес- тестовете. На този фон не е изключено в един момент банките да замразят и преструктурирането на заеми. Което пък не позволява на клиенти, които вече са получили кредит, да си издействат обслужването му при по-ниски лихвени нива. Такава опасност съществува, защото всяко преструктуриране ще се отбелязва като минус за банката при оценката на качеството на активите й и може да й наложи допълнително провизиране. А както показват информацията от БНБ, техният размер през януари – 66 млн. лв., и без това е с пъти по-висок от сумите заделени преди една година, когато са били 13 млн. лева.
Допълнителен фактор, който ще потиска най-вече фирменото кредитиране, е ограничаването на финансирането на проекти, свързани с еврофондовете.
Инвестициите в ДЦК
са другата доходоносна алтернатива. Банките могат да насочат към нея част от средствата, които сега поддържат като свръхрезерви в БНБ. Впрочем кредитните институции и сега се възползват от тази възможност, макар и да не го правят ударно. Всъщност възможността да си докарат кой знае колко висок приход от покупката на държавни ценни книжа е доста ограничена заради ниската доходност на облигациите на правителството. От друга страна, нашите банки трудно ще се доредят да купят от първичния пазар такива книжа, които са около 3.9 млрд. лв. – толкова се очаква държавата да емитира през тази година. Те обаче ще бъдат емитирани на международните пазари, където основните играчи са големите финансови акули, и нашите банки ще могат да купуват от тези облигации на вторичния пазар, което допълнително намалява доходността за крайния купувач.
Третата възможност за увеличаване на приходите е
разширяване на лихвения марж
Става дума за увеличаване на разликата между лихвите, които банките плащат за привличане на средства и тези, които получават от кредитиране и от инвестиции в ценни книжа.
Тук възможностите също са ограничени. От една страна, лихвите по депозити паднаха драстично и се движат в рамките на 1-2% годишно. А лихвите по разплащателни сметки вече са около нулата. Кредитните институции имат възможност допълнително да намалят лихвите по годишни депозити, но в твърде тесен диапазон – едва ли биха рискували да ги свалят под 0.5% и да ги доближат до нулата. Що се отнася до разплащателните сметки – малко вероятно е банките да направят лихвите по тях отрицателни – това крие риск експлозивно да се изтеглят депозити, от което никой няма полза.
Липсата на платежоспособно търсене на кредити и нарастващата конкуренция между банките ще ги принуждава макар и много бавно да свалят лихвените нива, особено по корпоративните заеми. А търсещите потребителски кредити най-вероятно ще бъдат зарадвани с известно разхлабване на изискванията към тях. Причината е, че за банките това са заемите с най-висока доходност и като лихви, и като годишен процент за разходите. Освен това гражданите са показали, че като цяло са съвестни платци. Разбира се, онези, които не могат да докажат документално достатъчно доходи, за да покриват дължимите вноски, ще си останат клиенти най-вече на фирмите за бързо кредитиране.
Дали едно разхлабване на изискванията към клиентите ще доведе до ръст в кредитирането е сложно да се прогнозира, но какъвто и да е този ръст, той трудно би компенсирал в пълна степен намалелия доход на кредитните институции от останалите им активи.
На фона на всичко казано дотук единствената алтернатива за бързо увеличаване на нетния доход на банковата система е повишаването на таксите и на комисионите за преводи. В крайна сметка без транзакции няма бизнес и те ще продължат да се правят – даже и при по-високи такси.
Факт е, че през системата за незабавни големи плащания на БНБ годишно се нареждат преводи за около 700 млрд. лева. Дори банките да увеличат таксите си за тях с 0.1%, това са допълнителни 700 млн. лв. годишно. Очевидно поне през 2016-а кредитните институции най-вероятно ще потърсят решение за проблема с отънялата си доходност именно чрез таксите и комисионите, които събират за банкови транзакции. Но това не е устойчив модел за бизнес. Докато свръхликвидността продължава да расте и поне част от нея не започне да се прелива в кредитиране, заплахата за печалбата и за ефективността на банковата система си остава.
