Решението на ЕЦБ лихвите по свръхрезервите да минат по-чувствително на отрицателна територия ще окаже натиск върху приходите на банките в еврозоната, а също и у нас. Нещо повече – ефектът върху българските банки ще бъде по-голям поради няколко причини.
Първо, свръхрезервите на банките в еврозоната са малко над два процента от общите им активи, докато в България те съставляват около осем процента от общите активи на банковия сектор. При равни други условия това означава, че отрицателните лихви в България ще причинят на банките у нас по-голяма загуба на нетен лихвен доход, отколкото в еврозоната.
На второ място, структурата на кредита в еврозоната съдържа повече кредити с фиксирана лихва, за разлика от България, където кредитите почти изцяло са с плаващи лихви. Това има значение, защото означава, че банките в еврозоната ще имат по-големи възможности да увеличават лихвите по кредитите с фиксирана лихва, за да компенсират негативния ефект върху приходите им от отрицателните лихви по свръхрезервите. В България тази възможност – банките да прехвърлят ефекта от отрицателните лихви по свръхрезервите върху крайните си клиенти, на практика, не съществува.
Третият фактор, който ще оказва по-силен негативен натиск върху приходите от лихви в България, отколкото това ще се случва в еврозоната, е свързан със структурата на пасивите. В еврозоната депозитите на дребно съставляват по-малка част от пасивите на банките общо. Това е от значение, тъй като банките не смеят да опитват отрицателни лихви по тази категория пасиви и така тази категория пасиви остава изолирана от придвижването надолу на лихвите по всички останали видове активи и пасиви. Този ефект ще бъде смекчен от това, че лихвите по-депозитите на дребно в България все още са по-високи от тези в еврозоната. Полето за по-нататъшно намаляване на лихвите по депозитите на дребно е вече много стеснено.
Последно, и може би най-важно, е да се отбележи, че мерките, които ЕЦБ въведе, за да даде възможност на банките в еврозоната да се предпазят или да снижат нежеланите последици от отрицателните лихви по свръхрезервите, са недостъпни за българските банки. По-конкретно, българските банки няма да могат непосредствено да се възползват от тримесечните аукциони, на които ЕЦБ ще предоставя четиригодишни кредити на банките при отрицателни лихви, които ще достигат най-ниски нива от 0.4% годишно. Или точно толкова, колкото е отрицателната лихва по свръхрезервите. Така за пореден път България се оказва в ситуация да понася негативи, но да не може да получи в пълен размер достъп до ползите, които членството в еврозоната евентуално предлага.
Важно е да напомним, че лихвите по кредитите и по депозитите в еврозоната, а и у нас, се определят от много фактори, които могат да влияят в различни посоки и решението на ЕЦБ е само един от тях.
Като цяло българските банки са в по-силна позиция да се справят с предизвикателствата, произтичащи от политиката на ЕЦБ да налага отрицателни лихви по свръхрезервите от тези в еврозоната. Освен това ЕЦБ даде ясен знак вчера, че е наясно с негативните странични ефекти, които политиката на отрицателни лихви по свръхрезервите носи на приходите на банките, и е готова да вземе допълнителни компенсиращи мерки, ако това се окаже необходимо.
