Изключително трудна задача има да решава председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. Само преди месец той уверено обясняваше как след поевтиняването на природния газ от 1 април с 20 на сто ще се стигне и до понижаване на топло- и електроенергията от 1 юли. Но сигналите, които започнаха да идват от електроенергийните дружества в страната, определено се разминават с неговия оптимизъм.
Засега единствено австрийската фирма ЕВН, която обслужва Югоизточна България, се престраши да оповести гласно своето предложение. То е за поскъпване на дневната тарифа с 2.3%q или от сегашните 0.17077 лв. за киловатчас на 0.17471 лв. (без ДДС). А нощният ток да скочи с 3.5% – от 0.09699 лв. за киловатчас на 0.10041 лева.
"Ако едно домакинство харчи по 200 киловатчаса дневна енергия и 70 киловатчаса нощен ток, промяната в средномесечната фактура ще е 1.23 лв., т.е. от 49.13 на 50.36 лв.", аргументират се от електроснабдителната компания. Служителите й уточняват, че сметките им са направени при действащата средна цена от 106 лв. за мегаватчас, на която ЕВН продава енергията на своите битови абонати. Така средната продажна цена за нестопански потребители, с включени надбавки и цени за мрежови услуги (но без разходите за балансиране, акциз и ДДС), която се формира в предложението за промяна от 1 юли, би се повишила с 2.5 на сто.
Далеч по-пестеливи в изказванията си засега са другите две дружества – ЧЕЗ и "Енерго Про". Чехите, осигуряващи снабдяването с ток на Западна България, посочиха, че ще поискат одобряване на необходими годишни приходи от 610.349 млн. лeвa.
"Окончателните цени на услугата обществено снабдяване с електрическа енергия ще бъдат одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и ще зависят от наложения пазарен модел, както и от цената на обществения доставчик за покупка на електрическа енергия", обясниха от ЧЕЗ. Ръководството й ще настоява за покриване на присъщите разходи за осъществяване на лицензионната дейност чрез определяне на обоснована надценка, елиминиране на кръстосаното субсидиране между отделните сегменти на регулирания пазар и изпълнение на вменените законови задължения на крайния снабдител.
Дружеството вече обяви публично намеренията си да инвестира през 2016-а 9.5 млн. лв. само в София, като 1 млн. лв. ще отидат за присъединяване на нови клиенти, а останалата част от инвестиционната програма ще бъде насочена към реконструкция на мрежата. Сред основните проекти е подмяната на ключов кабел в "Захарна фабрика", като по този начин ще се гарантира по-сигурно електрозахранването за една трета от столицата – районите "Триадица", "Възраждане", "Средец", "Красна поляна", "Красно село", "Илинден" и "Сердика". Междувременно ЧЕЗ понесе сериозни щети от кражби през миналата година. Те възлизат на 3.2 млн. лв. и са причинени от откраднати 53 хил. метра кабели и повредите на 54 трансформатора след кражби на общо 30 хил. л масло. Отделно са щетите от тежките метеорологични условия. Ето защо ще е висша форма на оптимизъм да смятаме, че в ценовото предложение на чехите ще бъде записано поевтиняване на тока.
Сходна впрочем е ситуацията и при "Енерго Про". Компанията, обслужваща Североизточна България, изтъкна, че в заявлението си за цените ще предложи на КЕВР да признае икономически обоснованите разходи за осъществяване на лицензионната й дейност и за предоставяне на качествена услуга на своите клиенти. Без да се посочват конкретни изменения в тарифите, бе отбелязано, че се предвижда коригиране на признатите необходими приходи с размера на инфлацията за 2015-а и признаване на размера на актуалните технологични разходи. Което също говори за движение на цените нагоре.
Това обаче съвсем не са единствените неизвестни в уравнението, което ще решава Комисията за енергийно и водно регулиране. Тепърва своите предложения за увеличаване на цените ще внесат държавните централи – АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", които също ще поискат увеличение на тарифите си поради предвидените инвестиционни програми за тази година. После по веригата ще се нареди и Националната електрическа компания, която съобщи, че не разполага с пълната информация за исканията на производителите, от които изкупува ток, и за необходимите количества и затова не може да направи оценка за цената на електрическата енергия от 1 юли.
Едно е сигурно – сметките, които ще се правят, няма да са никак лесни. Досегашният буфер – стопанските потребители, няма как да се използва занапред. Битовите клиенти вече реално са на либерализирания пазар, където има далеч по-изгодни предложения за тях от търговците на ток. Предстои възможността за свободен избор да бъде предоставена и на битовите потребители.
Енергийният холдинг най-накрая си намери банки
Консорциум между лондонския клон на италианската банка IMI S.p.A. , люксембургския клон на Bank of China Limited и J.P. Morgan Securities, ще бъде поканен за договаряне на клаузите и сключване на договор за осигуряване на търсените от Българския енергиен холдинг 650 млн. евро.
Мостовото финансиране е за срок до 12 месеца, без обезпечение, и ще бъде рефинансирано чрез последващо пласиране на облигационна емисия. Средствата ще бъдат използвани за изплащане на натрупаните задължения на Националната електрическа компания към "Ей И Ес ЗС Марица-изток 1" ЕООД и "Контур Глобал Марица-изток 3" АД. Така най-накрая ще може да влезе в сила намалението на цените по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия от двата ТЕЦ-а и покриване на задълженията на централите към „Мини Марица-изток“.
Енергийният холдинг си запазва правото да покани за водене на преговори за сключване на договор класирания на второ място консорциум във всеки един момент.
