«Виктория» често е пришивана към бизнес групата на мажоритарния собственик на обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка Цветан Василев. И има защо. Самият Василев е председател на надзорния съвет на двете финансови дружества по време на разразяването на кризата с КТБ от лятото на 2014 г. КТБ и «Виктория» споделят на много места клоновата си система. Купената малко преди КТБ да влезе в процедура по специален надзор банка «Креди Агригол» беше преименувана на «Виктория» с очевидната цел да изгради обща група за потребителски финанси със застрахователната компания. И не на последно място застрахователната компания «Виктория» е сред големите клиенти на КТБ. Според информация на списание «Икономист» «Виктория» е била сред активните в изтеглянето на средства от банката. Според огласения от синдиците списък на синдиците на КТБ за признатите вземания «Виктория» има само 353 006 лв. останали в банката.
По това време силният човек във «Виктория» е тогавашният председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи Данчо Данчев. Той е приеман за един от близките хора на Василев. Поне до момента на атаката срещу КТБ. Дали заради поведението на Данчев по спасяването на парите на «Виктория» от банката, или по друга причина, но в отношението на двамата настъпва колапс. Това на пръв поглед не е толкова важно, но е ключово в последвалите събития около «Виктория».
Специалното лято на 2014 г.
Проблемите около КТБ заварват застрахователната компания в акционерен състав 33% за «Мел финанс» и 67% за « Асикурациони Дженерали». Има и трети дребен акционер – «Финтекс» с едва 50 броя акции. Разпределението е видно и от списъка на акционерите, присъствали на извънредното ОСА проведено на 3 септември 2014 г. Но за него след малко.
Малко по-рано, на 22 август 2014 г. , по искане на прокуратурата с определение на Софийски градски съд (СГС) е наложен запор и възбрана на имуществото на Цветан Василев. Причината към онзи момент е оповестеното от прокуратурата и гуверньора на БНБ изнасяне на 205 млн. лв. в различна валута, изтеглени на каса в КТБ в найлонови чували. По-късно обвинението е модифицирано към склоняване на служители от КТБ към кражба от каса на същата сума.
На проведеното през септември извънредно ОСА във «Виктория» Цветан Василев е заличен като член на Надзорния съвет. Събранието е председателствано от изпълнителния директор Данчо Данчев. Месец по-късно Василев изчезва и от акционерите на застрахователната компания. «Асикурациони Дженерали» изкупува остатъчния пакет от 33% от акциите на «Виктория». Както личи от депозитарна разписка към проведеното май 2015 г. ОСА, сделката между «Мел финанс» и «Асикурациони Дженерали» е станала на 2 октомври 2014 г. Към момента на прехвърлянето Цветан Василев все още е председател на НС на «Мел финанс», а едноличен собственик на дружеството от 2002 г. е «Сефинко холдинг», Швейцария. Нормално е купувачът, който е съдружник с «Мел финанс» от толкова години, да е знаел кой е крайният собственик на дружеството и на акциите му във «Виктория». Нормално е това да е знаел и зам.-председателят на КФН, отговарящ за застрахователния надзор Ралица Агайн.
А съгласно член 16 а, ал.13 от Кодекса на застраховането (редакцията действаща към момента тогава) „Лице, което придобива едно или повече на сто от акциите на застрахователно акционерно дружество или увеличава участието си така, че то надхвърля едно на сто от акциите на дружеството, е длъжно в срок не по-късно от 14 дни от придобиването или увеличаването на участието да се идентифицира до действителен собственик пред заместник-председателя и да представи декларациите по ал. 1, т. 1 и 2 и декларация за липса на задължения към държавата и общините и документ за платените от него данъци през последните три години.“
Ралица Агайн трябва да е получила това уведомление, но не е уведомила ДАНС, прокуратурата и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество относно прехвърлянето на имущество на «Мел финанс». А е била длъжна да ги уведоми, дори и при съмнение за изпиране на пари, предвид разпоредбата на член 3а от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Според него: „Органите за надзор върху дейността на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да предоставят информация на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", ако при осъществяване на надзорната си дейност установят извършване на операции или сделки, свързани със съмнение за изпиране на пари или неизпълнение на задължението по чл. 11 а.“
Обърнете внимание, става дума не за обосновано предположение, а за съмнение.
Възможно ли е Агайн изобщо да не е била уведомена за прехвърлянето? Отговорът е "да". Да, възможно е, но е малко вероятно някой толкова нагло да е прескачал закона.
Какво всъщност е направила Агайн чрез "затрайването" си? Тя е е осуетила предприемането на мерки от ДАНС и прокуратурата по член 12 от ЗМИП. Те са могли да поискат от МФ да спре сделката за срок от три дни и в рамките на този срок да поискат от съда да наложи запор и да спре сделката.
Кой продава
Разбира се, над всичко това тежи хипотезата дали точно Цветан Василев е продавачът. Защото в периода, в който става сделката за остатъчната 1/3 от «Виктория», в цялата бизнес група на Василев започва разпад. Голяма част от директорите на дружества започват опити да овладеят реално компаниите, които преди това само номинално са контролирали.
Източници, запознати с процесите около бизнеса на Цветан Василев в този период споделят, че към „Мел финанс“ апетит е проявил и Бисер Лазов. Той е член на борда на директорите на „Мел финанс“ и е човекът, издал пълномощно на представителя на компанията, участвал в общото събрание на „Виктория“ от 17 юни 2014 г. В този период Лазов се превръща в защитен свидетел на прокуратурата и неговите показания са основата за повдигнатите обвинения на почти всички обвиняеми по „делото КТБ“.
През юли-август 2014 г. например Лазов опитва да овладее други дружества, считани за част от икономическата група на Василев – „Дунарит“, „Авионамс“ и „Технотел инвест“ (чрез него и дял от БТК). Публикувани в медиите данни посочват Лазов като човека, успял да отклони от масата на несъстоятелност на КТБ активи за близо 100 млн. евро. Сред тях централата на КТБ, сградата на „София прес“ и др.
Всичко това идва да покаже, че в сложната схема на предприятия, групирани около КТБ, започва яростно преразпределяне. И това още повече увеличава значението на действията, които държавните органи предприемат.
Приспан надзор
По тази причина, който и да е бил продавачът на дела във „Виктoрия“, сделката е трябвало да бъде подложена на щателна проверка. Но продавачът очевидно е имал благосклонния поглед на зам.-председателят на КФН отговарящ за застрахователния надзор Ралица Агайн. А може дори да е разчитал на липсата на поглед.
И сделката успешно преминава на следващо ниво – вливане на „Виктория“ в Дженерали.
В края на май, след по-малко от месец проучване, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобрява вливането на „Виктория“ в „Дженерали застраховане“.
Процедурата по вливане изисква оценка на активите на сливащите се компании. Според направената оценка от българската одиторска компания „АФА“ (тя е направена на база по-стара оценка на KPMG – Милано, която дава 75 млн. лв.) справедливата цена на акция на „Дженерали застраховане“ към 31 декември 2014 г. е 2.537 лева за акция, а справедливата цена на акция на „Виктория“ е 5640 лв. за акция. Или за 33% от дружеството оценката е 25 731 967.8 лeва.
Но дали това е цената, на която е сключена сделката между „Мел финанс“ и «Асикурациони Дженерали», знаят само подписалите договора и зам.-председателят на КФН, отговарящ за застрахователния надзор – Ралица Агайн.
Защото Агайн би трябвало да е изискала и договора за покупко продажба във връзка с уведомлението по член 16 а, ал.13 относно придобиването на 33% от акциите. И тя би трябвало да знае каква е цената на придобиване на акциите. Съответно когато впоследствие е разглеждала плана за преобразуване, тя следва да е видяла разликата в цената на придобиване на акциите и в оценката им, направена от АФА. Тя е имала всичките основания да подаде сигнал до НАП, ако сделката не е сключена на цената, на която е оценката.
Вместо всичко това през ноември 2015 г. КФН издава разрешение за преобразуване чрез вливане на „Виктория” в „Дженерали Застраховане”. Новата обединена компания се оглавява от Данчо Данчев, който по време на сделката за „Виктория“ все още е председател на Асоциацията на застрахователите в България. И като такъв от него се очаква най-малкото да спазва разпоредбите на Кодекса за застраховане.
В сделката между „Асикурациони Дженерали“ и „Мел финанс“ и най-вече в цената, на която е изпълнена, има и още един детайл.
Сред големите кредитори на КТБ е F.A.T.A. ASSICURAZIONI -компания, която е част от групата Generali. Според данни от списъка с одобрени кредитори на КТБ италианското дружество е разполагало с 8.756 млн. лв. към момента на затваряне на КТБ. Възможно е сделката за „Виктория“ частично да е компенсирала тази загуба на Generali. Това разбира се знаят само страните по продажбата.
Кой контролира контрола
Но в сделката за „Виктория“ е пробит още един надзорен орган и това е КЗК.
Според устава на застрахователната компания, който е валиден до вливането й в „Дженерали“: "Изменение и допълнение на устава, увеличаване и намаляване на капитала, прекратяване на дружеството, назначаване и освобождаване на членове на надзорния съвет и определяне на възнаграждението им, одобряване на годишния финансов отчет, разпределение на печалба и изплащане на дивиденти, издаване на привилигеровани акции, закриване и прехвърляне на отделни значителни части от търговското предприятие на Дружеството се приемат с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции, а освобождаването членовете на Надзорния и на Управителния съвет от отговорност спрямо дружеството – с гласовете на с 3/4 от представените акции".
Това означава само едно – във „Виктория“ е имало съвместен контрол между „Асикурациони Дженерали“ и „Мел финанс“. Сделката между тях е променила това състояние на съвместен контрол и е трябвало КЗК да се произнесе. Тъй като сделката е по концентрация чрез увеличаване дела на мажоритарния собственик, то едва ли решението на КЗК би било отрицателно. Но въпреки това липсата му означава само едно – пренебрегване на още един контролен механизъм.
Проспаните надзорни функции най-вече от КФН водят дотам, че и другите държавни органи губят всякаква възможност за намеса и блокиране. И ако сделката за «Виктория» е видимита част в работата на застрахователния надзор в КФН, то какво трябва да си мислим за онези малки невидими казуси, които са ежедневие. В чия ли полза се решават те? В обществена?
