Руските централни банкери имат по-малко основания да предлагат облекчения на поразената от рецесия икономика, отколкото доста хора очакват. Тяхното решение тази седмица дали отново да започнат цикъл от намаляване на лихвените проценти е почти без значение, тъй като в същото време правителството на Владимир Путин подпомага икономиката със средства, натрупани от петрол за по-добри времена, коментира Bloomberg, цитиран от investor.bg.
Руските банки разполагат с повече пари в брой, отколкото в който и да е момент през последните пет години. Това им позволява да дават заеми една на друга на по-ниски лихви отколкото, ако се обърнат към централната банка за това. В еврозоната и в САЩ пазарните лихвени проценти са по-високи от основните.
„Това води до облекчаване на паричните условия без намаляване на основния лихвен процент“, казва Алина Слюсарчук, икономист по Русия и Общността на независимите държави към Morgan Stanley в Лондон.
Как се случи това? През миналата година финансовото министерство пренасочи 2,6 трлн. рубли (37 млрд. долара) от натрупаните от петрол средства в държавния инвестиционен фонд на стойност 50 млрд. долара към икономиката, за да запълни фискалната дупка. То предвижда и още едно изтегляне за 2 трлн. рубли от резервния фонд през 2016 г. Притокът на пари в брой позволява на руските банки да се отучат от навика да разчитат на заеми от централната банка, за да преодолеят международните санкции. Тези задължения са се понижили до 1,57 трлн. рубли към 10 март от 7,8 трлн. рубли към края на 2014 г.
Откакто централната банка на Русия сложи край на цикъла си от намаляване на лихвените проценти на 11 септември, пазарният лихвен процент по овърнайт кредитите тази година се понижи до 10,62% спрямо средно 11,17% през периода. В петък нивото му бе определено на 10,86%. Рублата се търгува с 0,5% по-ниско спрямо долара до 70,1960 сутринта в понеделник в Москва.
За разлика от безпрецедентните стимулиращи мерки на европейските си колеги очаква се гуверньорът на руската централна банка Елвира Набиулина да остави основния лихвен процент без промяна на ниво от 11% след срещата на централната банка в петък. Европейската централна банка (ЕЦБ) намали лихвените си проценти на 10 март и разшири програмата си за изкупуване на облигации с 20 млрд. евро до 80 млрд. евро месечно.
За разлика от Марио Драги облекчените условия представят заплаха за целите на Набиулина. Тя все още се бори да намали инфлацията от сегашните 8,1%, което е два пъти над средносрочната цел, макар че все пак отчита рязък спад от 17-те процента преди година. Гуверньорът жонглира с нуждата да засили икономиката, която се свива от първото тримесечие на 2015 г., с риска от прекомерна инфлация. Петролът сорт Брент, използван при ценообразуването на основната петролна смеска за износ, достигна средна цена от 34 долара за барел тази година спрямо средно 86 долара през предишното десетилетие.
Макар че досега централна банка на Русия следеше като страничен наблюдател вливането на пари в банковата система, сега тя е готова да се възползва от инструментите си, за да преодолее излишъка от пари в брой, ситуация, която според нея е „вече възможна през 2016 г.“. Мерките включват рестартиране на едноседмичните депозитни аукциони, заменяйки едноседмичните споразумения за обратно изкупуване, което прави централната банка по-скоро кредитополучател отколкото кредитор, казва институцията в отговор на въпроси на Bloomberg. Друга опция е да възстанови продажбата на облигации на централната банка.
„Тези инструменти ще позволят на централната банка на Русия да запази контрол върху пазарните лихвени проценти“, казва тя.
Междувременно ликвидният буфер ще позволи на Набиулина да отложи намаляването на лихвени проценти поне до последното тримесечие на годината, казва Слюсарчук от Morgan Stanley. Нейната прогноза е по-агресивна от тази на 21 от 24 икономисти, анкетирани от Bloomberg. Медианната прогноза на икономистите предвижда намаляване с 1 процентен пункт до септември.
Бившият съветник на централната банка Олег Кузмин смята, че ръстът на ликвидността е равносилно на намаляване на лихвените проценти с 50 базисни пункта.
„Това може да се превърне в причина за не толкова значително парично облекчаване тази година“, каза Кузмин, който сега е икономист към Renaissance Capital в Русия.
