Ударът, който понесе Християндемократическата партия на провинциалните избори в Германия, бе очакван. По-скоро щеше да е изненадващо, ако тя не бе понесла негативи след масивния приток от мигранти, за който германците винят на първо място правителството и лично федералния канцлер Ангела Меркел. Проведеният на 13 март вот в три от 16-те федерални провинции бе първият, след като Меркел реши да отвори вратите на страната си пред бежанците и от много наблюдатели бе възприет като барометър за обществените нагласи по отношение на правителствената политика.
Въпреки че отливът на подкрепа за управляващите в Германия е явен, неуспехът на християндемократите надмина прогнозите. Социологическите проучвания от последните месеци действително показваха отдръпване от тази формация, но все пак я поставяха на първо място като водеща политическа сила. Партията на Меркел разчиташе дори да си върне лидерските позиции в двете западни провинции Баден-Вюртемберг и Рейнланд-Пфалц. Но вместо това претърпя унизително поражение. Християндемократите постигнаха успех единствено в източната провинция Саксония-Анхалт, като и там загубиха много гласове в сравнение с изборите преди пет години.
Безспорният печеливш от вота е крайнодясната "Алтернатива за Германия". Разчитаща на антиимигрантската си кампания, капитализираща страховете на обикновените хора, тя получи почти една четвърт от гласовете в Саксония-Анхалт, където финишира втора. Партията, която за първи път се явява на избори, реализира двуцифрени резултати и в другите две федерални провинции, което само потвърждава, че неодобрението на бежанската политика на Меркел не е локализирано в определен район.
Другите, които се радват на частичен успех, са отдавна утвърдени политически сили. Социалдемократите – част от управляващата коалиция, победиха в Рейнланд-Пфалц, но в другите две провинции записаха рекордно ниски резултати, а Зелените спечелиха в Баден-Вюртемберг, но се провалиха в Рейнланд-Пфалц, където са традиционно добре представени.
Ако нещо не буди съмнение, то е, че управляващите християндемократи понесоха най-тежкия удар. Хорст Зеехофер, председателят на баварския Християнсоциален съюз, който е постоянен партньор на християндемократите, отдаде неуспехите им на бежанската политика на канцлера, на която неговата партия не е спирала да се противопоставя. "Няма смисъл да го отричаме", заяви Зеехофер след изборите и предрече, че техните резултати ще доведат до "тектонични промени в политическия ландшафт на Германия".
Изтъкнатият християндемократ Елмар Брок – председател на Комисията по външните работи на Европарламента, обаче посочи нещо парадоксално. Той изтъкна, че кандидатите от други партии, подкрепящи бежанската политика на Меркел, всъщност са се представили добре на вота, а точно християндемократите, които са обърнали гръб на лидерката си, са се провалили. "Поддръжниците на Меркел спечелиха изборите", отбеляза Брок, давайки за пример успеха на премиера на Баден-Вюртемберг, зеления Винфрид Кречман, и на премиера на Рейнланд-Пфалц, социалдемократката Малу Драйер, запазили позициите си въпреки публичната си подкрепа за приемането на бежанци. Според поддръжници на канцлера именно фактът, че кандидатите на християндемократите във въпросните провинции публично са се дистанцирали от предводителката си, е довело до обвинения в нелоялност, което е повлияло на резултатите им. Самата Ангела Меркел призна, че партията й е преживяла "труден ден", но даде да се разбере, че не смята да се отклонява от бежанската си политика. Тя продължава да смята, че за проблема е нужно "европейско решение", вероятно разчитайки на успех на споразумението с Турция за реадмисия на мигрантите. Същевременно канцлерът отхвърли всякаква възможност за сътрудничество с "Алтернатива за Германия" както сега, така и в бъдеще.
Независимо от това крайнодесните показаха, че могат да канализират недоволството на съгражданите си и особено на тези, които не се чувстват представени от традиционните партии. Изследвания показаха, че две трети от подкрепилите ги изобщо не са гласували на предишните избори. Огромното мнозинство от тях са заявили, че са дали вота си за новата партия, защото "казва нещата такива, каквито са", а не защото са убедени, че тя е в състояние да реши проблемите. Иначе казано, налице е класически протестен вот, предизвикан от разочарованието на гражданите от неспособността на управляващите да се справят с кризисната ситуация.
В крайна сметка, политическото бъдеще на "Алтернатива за Германия" изцяло зависи от това доколко планът на Меркел за овладяване на бежанския поток ще бъде успешен. Макар че след събитията в Кьолн в новогодишната нощ отношението към мигрантите се промени и негативите за управляващите са налице, от съществена важност оттук нататък ще е какво ще предприемат в тази насока. Закриването на балканския маршрут вече намали притока от новопристигнали кандидати за убежище. Меркел публично се обяви срещу затварянето на границите от Австрия и съседите й, но решението им всъщност я облагодетелства. Сега обаче погледите са обърнати към споразумението с Турция, от което се очаква трайно да реши проблема. Ето защо може да се смята, че резултатите от провинциалните избори са показател за опасността, надвиснала над Ангела Меркел, но не са окончателна присъда.
