На Нигерия, която е изправена пред сериозни икономически трудности заради падналите цени на нефта, й провървя. Швейцария се съгласи да върне на най-голямата африканска икономика почти една трета от един млрд. долара, откраднати и изнесени от страната от местния диктатор Сани Абача.
Спокойният живот на високопоставените обирджии приключва на 1 февруари 2011-а, когато влезе в сила закон, разрешаващ на швейцарските власти да замразяват подозрителни сметки в банките на алпийската република. Той предвижда и връщането на парите на законните им собственици, ако фактът на кражбата бъде доказан. Тъкмо от него се възползваха нигерийските власти. Преди дни африканската държава и Швейцария обявиха, че са подписали споразумение за връщането на 321 млн. долара, откраднати от генерал Сани Абача. Документът стана факт след среща в нигерийската столица Абуджа между вицепрезидента Йеми Осинбаджо и швейцарска делегация, начело с министъра на външните работи Дидие Буркхалтер.
Сани Абача завладява властта в Нигерия след военен преврат през 1993-а, оглавявайки Временния правителствен съвет, но на практика става държавен глава. Управлява до смъртта си през 1998-а. И въпреки краткото време, през което е на власт, успява да открадне астрономически дори за африканските диктатори суми. Според различни оценки става дума за между 2.2 и 5 млрд. долара, изнесени в различни държави.
По думите на Дидие Буркхалтер Швейцария е първата страна, решила да върне откраднатите от нигерийския народ средства. Заедно със 720-те млн. долара, принадлежащи на Абача, които Швейцария вече предостави на Нигерия, общата сума ще надхвърли един млрд. долара.
Често наричат швейцарския закон за връщане на финансови активи с неправомерен произход „закона Дювалие“ в чест на бившия хаитянски диктатор Жан Клод Дювалие. Именно неговите 6 млн. долара бяха първите, върнати на легитимните им собственици (в случая народа на Хаити) след влизането на норматива в сила. Ако по-рано за това се изискваше възбуждане на наказателно дело срещу ексдиктатора или чиновника в родината му, от 2011-а е достатъчна молба, придружена с документи, от които се вижда, че спечелването на толкова пари по честен начин е невъзможно. Според „закона Дювалие“ собствениците на подозрителни сметки са длъжни да докажат, че са спечелили парите си по законен път. Окончателното решение за размразяване или връщане на откраднатите милиони е на Федералния административен съд на Швейцария. Предвижда се и възможност за извънсъдебно споразумение.
Нигерия, както стана дума, не е първата, на която алпийската република връща откраднати пари. След четиригодишни съдебни спорове на Перу бяха предоставени 92 млн. долара, присвоени от бившия шеф на местното разузнаване Владимир Монтесино. На Филипините пък бяха върнати 684 млн. долара, похитени от бившия президент на страната Фердинанд Маркос.
Впрочем това са примери отпреди 2011-а, когато не всички подобни казуси завършваха благополучно. Най-известен сред тях е случаят на Мобуто Сесе Секо – бивш президент на Демократична република Конго (или Заир, както се наричаше тази държава по време на управлението му). Конгоанците така и не успяха да си върнат 5.5 млн. долара от сметката на диктатора в швейцарска банка. Правителството, в което работеше един от синовете на Мобуто, отказа да възбуди наказателно дело срещу бившия управник за корупция, каквото бе задължително условие за връщане на заграбеното. Швейцарските власти задържаха милионите в продължение на 12 години, но през 2009-а бяха принудени да ги върнат на неговите наследници.
Икономисти на Световната банка оценяват годишната сума, задигана от корумпирани управници, между 20 и 40 млрд. долара. Високопоставените крадци предпочитат да пазят парите си в тайни банкови сметки в т. нар. данъчни пристанища. По данни на вашингтонския изследователски център Global Financial Integrity най-голямата част от ограбените средства (150 млрд. долара) се намират в Швейцарската конфедерация.
