Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) намери, че временното отстраняване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, без възможност за последващ съдебен контрол, води до нарушаване на основни права и свободи на всеки един гражданин, прогласени в Конституцията. Става дума за правото на труд (чл. 16 и чл. 48, ал.1 от Конституцията), свободата на избор на професия и място на работа (чл. 48, ал. 3 от Конституцията) и правото на обществено осигуряване (чл. 51, ал.1, пр.1 от Конституцията), пише "Правен свят".
С тези аргументи ВАС иска Конституционният съд да прогласи чл. 230, ал.1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) за противоречащ на основния закон. Днес КС образува конституционно дело №4, докладчик е Борис Велчев.
Определението на Върховния административен съд е във връзка с жалба на окръжния прокурор на Плевен Иво Радев, който бе временно отстранен от длъжност, тъй като бе обвинен, че е склонил друг обвинител да наруши служебните си задължения във връзка с правораздаването (чл. 289 от НК). От близо 11 месеца Радев е без работа, без заплата, без осигуровки и без възможност да работи нещо друго.
Преди около месец Радев чрез адвоката си Михаил Екимджиев подаде жалба във Върховния административен съд с искане за отмяна на решението на ВСС от 30 април 2015 г., с което прокурорът е отстранен временно от длъжност, както и за сезиране на КС за обявяване на противоконституционен на чл. 230 от ЗСВ.
В жалбата адвокат Екимджиев се позовава на текстове на Конституцията и на практиката на Европейския съд по правата на човека, за да обоснове, че тази принудителна административна мярка засяга съществено основни права. И още от аргументите: отстраняването от длъжност на магистрати за неопределен период от време и липсата на периодичен съдебен контрол върху това превръща принудителната административна мярка в изтърпяване на наказание, което не е наложено с влязъл в сила съдебен акт; практически тази мярка може да продължи до изтичане на абсолютната давност за престъплението, в което е обвинен магистрат; така по никакъв начин законът не гарантира защита на магистратите срещу произвол, в нарушение на Конституцията и в Европейската конвенция за защита правата на човека; същевременно, мерките за неотклонение и "временното отстраняване от длъжност" по НПК, както и принудителните медицински мерки по НК, подлежат на периодичен съдебен контрол – те също нямат фиксиран срок, но, доколкото съществено засягат основни права и свободи, законът допуска преразглеждането им по искане на засегнатия.
На първото си заседание по делото на Радев на 22 февруари т.г. ВАС даде възможност на ВСС и на главния прокурор Сотир Цацаров да изразят становища по искането да се сезира КС, но такива така и не постъпили.
В определението си от вчера ВАС отбелязва, че продължителността на временното отстраняване от длъжност на магистратите се определя от тази на наказателното производство. Ако накрая съдията, прокурорът или следователят бъде оправдан или делото бъде прекратено, той се възстановява на работа и получава заплатата си за целия период на отстраняване (чл. 231 от ЗСВ).
"В случаите на наказателно производство, продължило значително над двумесечния срок по чл. 234, ал. 1 НПК, обезщетението по чл. 231 ЗСВ е закъсняла и неефикасна мярка за поправяне на вредите, причинени на временно отстранения от длъжност съдия, прокурор или следовател. За времето, през което е отстранен от длъжност, той не може да упражнява трудова дейност – арг. чл. 195 ЗСВ. А липсата на трудова дейност, за която отстраненият от длъжност съдия, прокурор или следовател да подлежи на социално осигуряване, води до прекъсване на неговото осигуряване – арг. чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване и § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на този кодекс", посочва тричленният състав на ВАС – Александър Еленков (председател и докладчик), Атанаска Дишева и Тодор Тодоров.
Върховните съдии се позовават и на практика на КС: "Конституционният съд на Република България е имал възможността да прогласи, че "поначало ограничения на основните права, вкл. правата – свободи са допустими (реш. № 7 от 19.06.2012 г. по к. д. № 2/2012 г. и цитираните в него), стига да се спазва принципът на пропорционалността", а според чл. 6, ал. 2 и 5 АПК вр. чл. 36 ЗСВ административният акт (респ. решението на ВСС) и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава, (поради което) административните органи (в т.ч. и ВСС) трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел."
С тези мотиви ВАС спира делото по жалбата на Иво Радев и го изпраща в Конституционния съд.
Освен в Закона за съдебната власт, аналогична разпоредба има и в Закона за държавния служител – чл.100, ал.2. В този текст също е предвидено на практика безсрочно отстраняване от длъжност на държавните служители. В края на януари петчленен състав на ВАС сезира Конституционния съд заради казуса на бившия главен секретар на Министерството на труда Иван Пенев. Той е подсъдим заедно с бившата министърка на социалната политика Емилия Масларова и от февруари 2010 г. е отстранен от длъжност. След повече от 5 години делото приключи едва на първа инстанция, като на 15 декември 2015 г. Софийският градски съд обяви за невинни Масларова и всички останали подсъдими с нея по делото за присвояване на 11 млн. лв. Конституционният съд образува дело за текста от Закона за държавния служител, а докладчик по него е Филип Димитров.
От години стои проблемът с отстраняването от длъжност на магистрати, определено като временно, но всъщност за един неопределен продължителен период. Невъзможността магистратите и държавните служители да се обърнат към съда за последващ контрол на тази принудителна административна мярка ги поставя в унизително положение – нямат възможност да работят, съответно нямат доходи, т.е. вероятността да стигнат до просешка тояга не е малка. Нямат и осигурвки, на практика биват третирани като "виновни до доказване на противното".
Сега проблемът е пренесен в полето на Конституционния съд. Той може да отмени текстовете, ако прецени, че противоречат на основния закон и с мотивите си да даде указания на законодателя как да реши проблема.
Както е известно, в момента се работи по втория пакет от изменения в ЗСВ и въпросът би бил лесно решим, ако се предвиди възможност за последващ съдебен контрол на отстраняването от длъжност, без да се чака решението на КС.
