Комбинацията от големите правомощия за орган на изпълнителната власт, какъвто ще се явява Бюрото за предотвратяване на корупцията, приемането на анонимни сигнали в една неукрепнала в демократичните практики страна и използването на неясни термини може да доведе до сериозни последици за баланса на институциите и защитата на правата на хората, граничи с опасност за неоправдано засягане на основни права и с риск за неефективност на работата на институциите. Така се отваря врата за произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм, пише "Правен свят".
Това е част от становището на Върховния касационен съд по законопроекта за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, изготвен от вицепремиера Меглена Кунева.
Позицията е изготвена от комисия в състав – заместник-председателя на ВКС и ръководител на Търговското отделение Дария Проданова и съдиите Бранислава Павлова, Веска Райчева, Емил Томов и Бонка Дечева. Преди да бъде изпратена на Кунева, е била обявена на вътрешния сайт на ВКС.
Върховните съдии отправят редица забележки по проекта. Като общото становище е, че в законопроекта не е постигнат балансът "защита/санкция" в достатъчна степен. "Основен правен принцип е наложената санкция и способите за нейното реализиране да съответстват на нарушението на подлежащия на защита публичен интерес. Някои от процедурите за проверка, предвидени в проекта на този закон и способите за прилагането им, създават предпоставки за накърняване на гарантирана с чл. 32, ал. 1, предл. 2 от Конституцията защита срещу неоправдано посегателство върху честта, достойнството и доброто име на проверяваните лица, които независимо от обстоятелството, че заемат висши публични длъжности и подлежат на по-стриктен контрол, не са изключени от обсега на конституционната защита", посочват от ВКС.
Те не могат да разберат дали е направена оценка на работата на Сметната палата и на Комисията за конфликт на интереси, че се предлага тяхното обединяване в един орган – Бюро.
Смятат, че трябва да се въведат конкретни критерии за наличието на достатъчно факти и доказателства за образуването на производства пред Бюрото срещу лица, заемащи висши държавни длъжности.
В значителна степен се разчита на твърде формален критерий за уличаване, без това да разкрие и засегне предпоставките и механизмите на самите корупционни въздействия и тяхното генериране, казват още от ВКС.
Отправят забележки и към свободното използване на различни термини за едно и също понятие, което е недопустимо за един нормативен акт. "Трябва да се посочи също, че декларирането и проверката просто на "интереси" отива твърде далеч, още повече че липсва определение. Терминологията следва да е прецизна, особено след като предполага навлизане в личната сфера на хората", аргументират се върховните съдии. Отбелязват и пропуск – в приложното поле на закона терминът "търговия с влияние" не е намерил място като вид корупционно поведение.
Не са съгласни да се дават награди за сигнали. В чл.18, ал.1 от проекта е предвидено Бюрото да прави предложения МС да дава парични награди на разследващи журналисти, длъжностни лица и граждани, които са подали сигнали за корупция, довели до осъждане на лицето с наказание "лишаване от свобода".
Така се стимулира доносничеството с цел облагодетелстване, а не това е идеята на закона, казват от ВКС.
Една не малка част от становището е посветено на уредбата, отнасяща се до магистратите. Както е известно, с промените в конституцията, бяха разширени правомощията на Инспектората на ВСС. Той вече ще извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.
Очаква се тези правомощия и процедурата за проверка да бъдат подробно регламентирани във втория пакет от промени в Закона за съдебната власт.
Същевременно в проекта на Кунева се предлага (чл. 33) ИВСС да уведомява Бюрото за всеки случай на установено несъответствие в декларациите за имущество и интереси на съдиите, прокурорите и следователите, което е основание за започване на проверка на имущественото състояние по този закон. И още – Бюрото изпраща на ИВСС всяко решение, засягащо съдиите, прокурорите и следователите, и му предоставя наличната информация във връзка с тях.
В друг текст пък (чл.48, ал.6) се казва, че сигнали за корупционно поведение по смисъла на този закон, срещу съдия, прокурор или следовател, подадени до ИВСС, се препращат за разглеждане от Бюрото.
Тези текстове търпят критики от страна на ВКС.
Предвидено е ИВСС да уведомява Бюрото за установени несъответствия, но няма такова нещо за останалите инспекторати, т.е. няма еднакво третиране.
По-същественото възражение е, че производството по сигналите за конфликт на интереси за магистрати да се извършва от ИВСС, а не от Бюрото. От ВКС напомнят, че е от значение факта, че има етичен кодекс на магистратите, с който съдебните ревизори се съобразяват при проверките.
Но най-сериозната критика е към чл. 48, ал.6 от проекта. Това, според ВКС, е в пряко противоречие с принципа за разделение на властите и принципа "магистрати проверяват магистрати". "Би следвало ИВСС не само да извършва проверка за несъответствие, но и да я приключи с окончателен акт, а не да изпраща материалите на Бюрото. Това не кореспондира с разширените правомощия на Инспектората, въведени с изменението на чл. 132а, ал. 6 от Конституцията от 2015 г., съгласно които Инспекторатът към ВСС извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, както и на имуществените им декларации", се казва в становището на ВКС.
Като съществен проблем върховните съдии посочват предвиденото в чл. 38, ал.4, а имено, че "лицата, заемащи висши публични длъжности, декларират имуществото и доходите и на своите съпрузи или на лицата, с които се намират във фактическо съпружеско съжителство, и на ненавършилите пълнолетие деца". Идеята е, че след като живеят заедно, значи знаят какво е имуществото на половинката.
ВКС обаче не смята така: "Това изисква знание за тези обстоятелства у декларатора, а няма изискване за уведомяване дори от съпруга. Няма нормативно установена презумпция за знание на подобни обстоятелства от съпруга, защото съпружеската имуществена общност се отнася само за възмездно придобитите вещни права, но не за доходи, дялове от дружества, вземания и т. н. За санкциите по този закон не се изисква виновно поведение, а несъответствието може да се дължи на незнание или на обвързаност на другия съпруг от търговска или служебна тайна."
И още: "Установените правила и презумпции в Глава III на Семейния кодекс не предполагат подобно знание, а само съвместен принос, като доходите на всеки от съпрузите са лични до момента, в който последният не ги вложи в осигуряване благополучието на семейството по смисъла на чл. 17 СК. Също така няма основание спрямо декларатора да се предполага знанието на фактите, свързани с имущество и доходи на непълнолетни деца в случаите, когато деклараторът не упражнява родителските права и същите са възложени на другия родител."
Съдиите отправят забележка и за това, че не е предвидено участието на лицето, срещу когото е сигнала, в производството по проверката, а само, че се запознава с крайния акт. А срокът за извършване на проверката от година и шест месеца максимум е много дълъг, а през това време лицето търпи възбрани, запори и т.н.
От ВКС намират, че чл.70 от проекта противоречи на конституционното право на труд. Въпросният текст гласи: "(1) Лице, което е заемало висша публична длъжност, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да сключва трудови договори, договори за консултантски услуги или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества, едноличните търговци, кооперациите или юридическите лица с нестопанска цел, по отношение на които в последните 12 месеца от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях, както и да е съдружник, да притежава дялове или акции, да е управител или член на орган на управление или контрол на такива търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел.
(2) Ограниченията се прилагат и за търговските дружества, свързани с дружествата по ал. 1."
Накрая предлагат в обхвата на закона да се включи и еднополовото съвместно съжителство.
