Наесен парламентът може да гласува отмяна на скандалния данък "Лихва". Това констатираха репортерите на "БАНКЕРЪ" след разговорите си с представители на различните парламентарни групи. Идеята за премахването на този данък среща разбиране у депутатите със здрав икономически разум и загрижени за волята на избирателите. Представители на всички парламентарни групи – без тези от ГЕРБ – обещаха да направят необходимото данъкът да отпадне. Като причина за това решение се изтъква финансовата несъстоятелност на този приходоизточник, изкривеният му морал. Отделно, че този, който пръв предложи да се премахне данъка върху лихвите, ще направи много добър политически отскок.
Неговият "баща" – неотдавнашният финансов министър Симеон Дянков, обеща да внесе в хазната 150 млн. лв. от данъка "Лихва" през първата година на съществуването му – 2013-а. Но успя да събере едва 82 млн. лeва. Основно го "прецакаха" банките с бързата си реакция, като създадоха много паралелни недепозитни инструменти, които се изплъзват от обхвата на този закон. За миналата година събираемостта по него е паднала до 52 млн. лв., а сривът на лихвите по депозитите наполовина от началото на тази година може да свие приходите от изобретението на Дянков до около 40 млн. лева. Въпреки че Националната агенция за приходите очаква в хазната да влязат от него 54 млн. лв. тази година.
Почти нулевите лихви по депозитите на гражданите дадоха решителен принос за това неблагополучие.
Депутатът Йордан Цонев първи прегърна идеята на "БАНКЕРЪ" да се премахне данък "Лихва". Накарахме го да се замисли за допълнителното бреме върху парите на хората в банките, които така или иначе ги ползват само като трезори. Цонев обеща да предизвика обсъждане и есента ДПС да излезе с предложение за премахване на този досаден данък. Той призна, че никога не е бил фен на този налог.
Настимир Ананиев от Реформаторския блок пък подкрепи идеята горещо. "Говори се за отрицателни лихви в банките, т.е. да плащаме, за да ни пазят парите. Какъв ще е в такъв случай данъкът върху отрицателни величини?", попита той. Ананиев подчерта, че той като десен човек е против всякакви данъчни утежнения, а е бил краен противник на данъка "Дянков" още при въвеждането му.
Петър Кънев от парламентарната група "БСП Лява България" се съгласи, че няма икономическа логика от съществуването на този данък – той е само един тормоз над гражданите. Попитахме го защо не стане "любимец на народа", като предложи премахването му. "Аз да го предложа няма да свърши работа, защото мнозинството ще го отхвърли. По-скоро ще потърся съдействие от колеги от други парламентарни групи, за да премахнем това безумие", каза Кънев.
Независимият Светлин Танчев, бивш член на парламентарната група на ГЕРБ, когато Дянков бил министър, заяви, че никога не е приемал тази идея. "Още тогава, когато се "ковеше" този налог, аз бях от вътрешната опозиция на министъра", каза той. Давам ви пълна гаранция, че ще подкрепя премахването на тази несправедливост."
Депутатката Мариана Тодорова от АВБ първоначално се стегна от въпроса ни, защото не била финансист, но после напълно подкрепи инициативата на вестника. Тя каза, че ще предложи идеята да бъде обсъдена в парламентарната й група с оглед да се простим с данъка "Дянков" наесен, когато се гледат данъчните закони.
Гласове от отвъдното
Да припомним, че данъкът, въведен през 2013 г. по идея на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, предизвика огромни брожения. "България се включва в европейската банкова система и този данък ще се плаща навсякъде, дори парите да са в Германия, в Швейцария, в Австрия или Великобритания. Данъкът не може да се избегне в друга държава заради двустранните споразумения", защити нововъведението той преди четири години. Тогава председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова се презастрахова с изявлението, че основната тежест от новия данък върху лихвите по депозитите ще бъде поета от заможните хора. Като че ли заможните хора – тези, които дават хляб на хиляди незаможни, са виновни и трябва да бъдат санкционирани.
Впоследствие кабинетът "Орешарски" намали ставката за 2014 г. на 8% с идеята догодина данъкът да падне на 6%, а през 2016 г. – на 4 процента. Докато накрая – през 2017 г., отпадне напълно. Последва нова операция на герберските депутати от типа
"Без Дянков – по дянковски!"
В края на 2014-а те предложиха данъкът върху доходите от лихви по депозитите да се увеличи отново и да е 10% през 2015 година.
Представителите на ГЕРБ не пожелаха да коментират инициативата на "БАНКЕРЪ". Затова би трябвало да припомним мнението на председателката на бюджетната комисия на парламента Менда Стоянова отпреди година. Тя настояваше, че било правилно всички видове доходи да се облагат, да се разширявала максимално данъчната база, защото не било редно да се прави социална политика през данъчната система. Тя се оказа прекален оптимист, като очакваше 80 млн. лв. допълнителни приходи през 2015-а, а данъчните събраха с една трета по-малко.
Нереалистична изглежда и прогнозата тази година от данък "Лихва" да постъпят 54 млн. лева. Наша анкета сред банкери показа, че лихвите по депозитите в момента са почти преполовени спрямо процентите през миналата година. Докато в края на 2015-а средната лихва е около 1.4% в левове, в евро е била 1.2 процента. Сега тези ставки са наполовина. Затова експертите смятат, че събираемост на повече от 40 млн. лв. е нереална.
И омбудсманът не помогна
В края на октомври 2013 г. Конституционният съд единодушно остави в сила облагането с данък на лихвите по срочни депозити, изтеглени авансово, преди 1 януари същата година. Текстът бе атакуван в началото на същата година от националния омбудсман Константин Пенчев. Той защитаваше тезата, че не може да се въвежда данък със задна дата – когато лихвата е изплатена предварително или доходът от депозита е получен преди 1 януари 2013-а.
"Данъкът върху лихвата е въведен със закон, затова и парламентът определя условията, при които той действа, включително и за заварените случаи", изтъкнаха тогава съдиите. Според тях ставало дума и за законодателна целесъобразност, затова те не били компетентни да решат въпроса. Освен това бяха категорични, че това не било въвеждане на данък със задна дата.
Ни справедливост, ни постъпления
Георги Ангелов, старши икономист, Институт "Отворено общество""
"Така било в европейските страни". Прекрасно, обаче в другите страни има и данък върху пенсиите, данък върху земеделската земя и още стотици други данъци и налози. С този аргумент доникъде не може да се стигне. Да не говорим, че има разлика между България и западните страни – България е най-бедната страна в ЕС и има нужда да насърчава спестяването и натрупването на капитал за инвестиции. Без наличие на вътрешни финансови ресурси и при липса на чуждестранни инвестиции страната не може да забогатее. Обратно е в богатите страни. Хората там векове наред са трупали капитал и инвестиции, вече са богати и могат да си позволят да облагат натрупаното. Ние обаче още нищо не сме натрупали и още сме бедни. Голяма е разликата.
В допълнение, в западните страни облагането на лихви е симетрично – облагат се лихвите по депозити, но се освобождават от данъчно облагане лихвите по кредити (т.е. ДОД се намалява с платените лихви). Ако това бъде направено в България, всъщност бюджетът ще загуби приходи, тъй като домакинствата имат повече разходи за лихви, отколкото приходи. И още – това стимулира задлъжняването и живота на кредит, което е една от основните причини за кризата. Така че сега действащата система в България всъщност е по-добра и по тази причина.
Нека не пропускаме и факта, че в банковата система са плащанията и средствата от "светлата" икономика – те вече са обложени и с данък върху доходите, и платени са осигуровки върху тях, и с всякакви други налози. Обратно, сивата икономика съществува чрез плащания в брой, които не са обложени нито с ДДС, нито с данъци и осигуровки и няма да бъдат обложени и от новия данък. Не е честно вече обложените доходи да се облагат с още един данък, а необложените да бъдат оставени спокойно да съществуват в сивия сектор. Да наказваш тези, които си плащат всички данъци с още по-високи данъци, са погрешни стимули в икономиката.
Разбира се, ясно е, че облагането на спестяванията ще доведе не само до по-малко спестявания и до по-малък доход от тях. То пренася част от тежестта и върху цената на кредитния ресурс, т.е. върху реалната икономика. Нещо, което най-малко е неразумно, особено в сегашната ситуация. Ако правителството иска повече приходи в бюджета, то трябва да се насочи към реформи, които насърчават икономиката и създават работни места – а не постоянно да вдига данъците върху все по-малкото останали работещи фирми и граждани.
