Терористичните атентати, станали в Брюксел в началото на седмицата, постреснаха депутатите ни. Освен че почетоха жертвите на варварските убийства с едноминутно мълчание, законодателните им инициативи по-малко или повече бяха свързани със създалата се нова опасна ситуация в Европа.
Изключително инициативни през седмицата бяха депутатите от БСП, което недвусмислено показва, че наближава много важен партиен конгрес, а след него и президетски избори. Освен това левицата най-сетне започна да влиза в ролята си на опозиция, вероятно провокирана и от активността на дясната ДСБ в критиките към правителството и персонално към премиера Бойко Борисов.
По инициатива на социалистите в четвъртък (24 март) народни представители от четири парламентарни групи внесоха искане за изслушването на Борисов за срещата му с турския министър-председател Ахмет Давутоглу на 15 декември миналата година в София. Писмото е до председателя на Комисията по външна политика Джема Грозданова, а под него са се подписали хора от БСП, Патриотичния фронт, АБВ и БДЦ. Депутатите искат и разяснение за последвалите действия, които имат отношение към вътрешнополитическия живот в България.
По време на изказването си в пленарната зала заместник-председателят на БСП Янаки Стоилов посочи аргументи за инициативата на социалистите: "На тази среща най-вероятно са засягани въпроси от вътрешнополитически характер, които се отнасят до управлението на България, и ние бихме желали да чуем кои са тези важни теми – външно и вътрешнополитически, които са били обсъдени."
Неотдавна в телевизионно интервю самият Борисов разказа, че на срещата си с Давутоглу му казал, че иска да ги види двамата с Лютви Местан (който бил преводач на рандевуто) заедно да управляват като премиер и вицепремиер. Два дни по-късно почетният председател на ДПС Ахмед Доган произнесе знаменателната си предновогодишна реч, а Местан скоропостижно изхвърча от лидерския пост, след което учреди протурската партия ДОСТ.
Предишния ден (сряда, 23 март) пък депутатите по препоръка на Бойко Борисов гласуваха да се закрие "погрешка" създадената комисия, която трябваше да разследва дали има намеса във вътрешните ни работи на Турция и Русия.
Заместник-председателят на парламентарната група на "БСП-Лява България" Атанас Мерджанов пък настоя да се оттеглят промените в Закона за МВР. "В тази ситуация, в която се намира светът, Европа и България, е крайно неуместно да гледаме промените в закона за МВР, които само настройват и всяват допълнителна несигурност в полицаите. Ще настояваме за отменянето и отлагането на промените за МВР“, мотивира се той. Според него сега не е моментът да се разстройва допълнително системата. Мерджанов настоя още да престанат безразборните хрумвания и законодателни инициативи във всяко едно ведомство.
Според левия депутат Иван Иванов реформата в МВР в предлагания вид е опит да се взриви системата отново. "Няма как да очакваме от служителите на МВР пълна ефективност, при положение че не им се осигуряват условия за такава от самата държава“, заяви той. Социалистът обясни, че към момента в системата на МВР има липса на гориво, облекло и елементарни условия за труд. По думите му броят на полицаите, които отговарят за сигурността в малките населени места, е крайно недостатъчен. А има нисък процент на набор на кадри в МВР, защото систематичните опити за реформи в последните две години демотивират работещите в системата и тези, които биха искали да служат в нея. Народният представител от левицата заяви, че реформа трябва да има, но не и това, което ни се предлага, а такава, че никоя от страните да не бъде ощетена.
Левицата получи неочаквана подкрепа от председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който в кулоарите на Народното събрание индиректно се разграничи от предлаганите и неприемливи за професионалната гилдия промени в закона за МВР внесени от вътрешния министър Румяна Бъчварова. Цветанов бе категоричен, че трябва да се намалява всякакво напрежение в системата за сигурност, което води до демотивация на служителите и протести, както в случая с лансираните промени. Ексвътрешният министър добави, че е необходимо да се помисли и за допълнителни средства, за да може секторът да бъде доокомплектован технически, тъй като той е отговорен за сигурността и трябва да реагира най-адекватно и максимално мобилно. Цветанов каза още, че искането на БСП ще бъде обсъдено другата седмица и ще се вземе възможно най-правилното решение.
Съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Найден Зеленогорски, който е и шеф на Комисията по регионално развитие, пък обяви, че идната седмица тя ще разгледа промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с които ще бъдат създадени временни места за къмпингуване и бивакуване, докато въпросът се реши окончателно. "Нашите предложения са в изпълнение на ангажимента ни да се създадат правила за къмпингуване по Черноморието, планините и националните паркове и други терени", обясни Зеленогорски. Идеята е на поземлени имоти частна, общинска или държавна собственост, в горска територия, върху земеделски земи по Черноморието, незастроени имоти в урбанизирани територии без промяна на предназначението да могат да се поставят палатки, каравани и кемпери. Реформаторът уточни, че тези места за временно къмпингуване ще се регламентират с наредба, която до три месеца ще бъде изготвена от четири министерства – на околната среда, на регионалното развитие, на земеделието и на туризма.
Зеленогорски подчерта, че съоръженията на тези временни места ще са само преместваеми и няма да се допуска монолитно строителство, а общините и органите, под чието разпореждане са терените, ще определят къде точно може да се къмпингува или бивакува. В предложените правила влизат и плажовете, тъй като те са част от Зона А, където регламентът също ще важи. "В контекста на случващото се в Европа не може да се продължава така – пребиваване на български граждани или чужденци – неконтролирано и без регламент седмици или месеци на българска територия, без никакви условия да спазват някакъв ред“, подчерта Зеленогоски.
А депутатите от "Атака" внесоха предложение да се направи триметрова ограда, която впоследствие да бъде укрепена от бетонни съоръжения на границата между България и Гърция заради утежнената ситуация с бежанците. Магдалена Ташева мотивира идеята с това, че след шест блокади от гръцките фермери по границите ни не може да се разчита на граничния контрол на съседката ни и нашата държава трябва да защити сигурността си и територията си от бежанците с такова съоръжение.
