В разгара на терора и всенародната любов вицепремиерите и министрите остават без охрана от НСО. Излишно е да посочваме кой е вдъхновителят на това управленско решение. Подразбира се, че е на премиера Бойко Борисов. И заради такива мъжки постъпки той се вози в огромни джипове и го вардят държавни гардове. Но и докато го вардят, сам си кара джипа, ухилен срещу лицето на опасностите.
В мотива към гласуваното премиерско предложение пише, че "с промяната ще се оптимизира използването на ресурсите на НСО и насочването им към други форми на охрана по закона – на определени или застрашени лица, мероприятия и обекти". Както и че се очаква "решението да допринесе за икономическото, ефикасното и ефективното използване на капацитета и опита на НСО". Дотук разбираме, че ресурсите на държавната охранителна структура, за която данъкоплатецът плаща милиони, без да го питат, са разхищавани, защото не са ползвани за охрана на застрашени лица и обекти.
Борисов пояснява обаче на простия народ, че финансовият аспект не е най-важният. За него водещият мотив е членовете на кабинета да покажат на гражданите, "че сме максимално сред тях и колкото ги е страх тях, ни е страх и нас".
Може да бъде казано и още по-директно: "Нас" ни е страх повече, щото сме навикнали на охрана, а на "тях" им е лесно понеже никога не са я имали. Разликата може обаче да бъде компенсирана с наличието на ведомствени автомобили и шофьори, с които министрите разполагат в изобилие.
Но не, те и от тях щели да слизат. "Искат много от тях да си ходят с метрото, да си ходят пеша и затова днес с едно решение на Министерски съвет и подпис министрите се отказват. И през това писмо – от автомобилите, които предоставя Националната служба за охрана", твърди премиерът. Какви тайнствени сили са възпирали досега министрите да ползват градския транспорт и да се слеят с уличната тълпа можем само да предполагаме. Въпросът е: дали пък Борисов не се е бъзнал постфактум от приятеля си Дейвид Камерън, който предизборно миналата година пусна във Фейсбук много снимки от воаяжите си в лондонското метро. Следващата по-ефектна стъпка на Борисов би била да извика медиите да снимат как министрите му се придвижват пакетно от "Дондуков" №2 до метростанция "Сердика" и дупчат билети.
Мислим си обаче: за какво ли ще се ползват освободените "ресурси" на НСО? Разтурянето на служебни екстри е едно, а развалянето на поръчки – друго. Пък и в тази държава никога не можеш да си сигурен кой интерес е частен и кой – общ. И затова приеха такъв Закон за НСО, който съвсем да заличи разликата. С него кръгът на охраняваните лица скочи в пъти и въобще не е нужно някой да ги заплашва, за да ползват държавна охрана. Като няма заплаха, службата не охранява, а предоставя "специализиран транспорт". Но пък специализираният шофьор е на щат в нея, въоръжен е, може да разчита на светкавично съдействие от колегите си и от полицията и има правомощията да действа силово.
Допускаме, че освободените ресурси ще се ползват приоритетно "и за други лица, свързани с националната сигурност, икономическата и финансова стабилност на държавата", каквато е формулировката в закона. Та нали само месец преди да се "откаже" от бизнеса си в България Делян Пеевски се сдоби с държавна охрана наред с ексгуверньора Иван Искров – не търсете нещо общо между тях освен погрома над КТБ за няколко милиарда. Пък това, че Пеевски се разпореждал и кадрувал в НСО, са "само слухове".
Питаме се обаче защо премиерът не изключи и себе си от списъка на охраняваните. Кой би могъл да мисли нещо лошо на такъв добър човек и народен любимец. И как така не се усети да озапти парламентарната си група, която увеличи от една на четири години срока, в който бившите премиери ще ползват специализиран транспорт след сдаване на поста. Но, умишлено или не, Борисов вече даде и този отговор: "България не е страна, която не си е посегнала на премиерите. Както се казва: „Бива, бива, но вол за мезе не бива.”
