Хакери отмъкнаха в началото на февруари 81 млн. щ. долара от сметка на централната банка на Бангладеш ("Бангладеш банк") в нюйоркския клон на Федералния резерв. Сега скандалът набира скорост. В доклад по случая, изготвен още на 13 март – но огласен на 22 март, централните банкери от Бангладеш критикуват щатските си колеги, че са изпълнили пет от общо 35 получени чрез SWIFT фалшиви нареждания за плащане. "Бангладеш банк" е наела и адвокат от САЩ, който да заведе съдебен процес срещу клона на Федералния резерв в Ню Йорк заради "сериозните пропуски".
Депутатът в Камарата на представителите на щатския Конгрес, демократката от Ню Йорк Керълайн Малоуни поиска разследване на кибер атаката, която се определя като един от най-крупните грабежи в историята. В свое официално изявление тя посочи, че измамата подкопава доверието на чуждестранните централни банки във Федералния резерв и в сигурността и здравината на международните парични транзакции. Тя е изпратила и писмо до директора на нюйоркския клон на щатската централна банка Уилям Дъдли, с което иска частна среща с банковия екип, за да обсъдят престъплението. Малоуни е пожелала да зададе поредица от въпроси, включително и дали е допустимо да се разчита единствено на световната система за разплащания SWIFT, за да се установи автентичността на нарежданията за изходящи плащания от сметки на чуждестранните централни банки. Депутатката се пита също защо банковите служители са третирали 30 от общо 35 трансфера по различен начин от другите пет. Коментарите й са първият сигнал, че кибератаката може да получи политическа окраска в разгара на предизборната кампания за президент. Банковият клон е на прицел още от избухването на финансовата криза в края на 2007-а за грешки и предполагаем конфликт на интереси в ролята му на върховен надзорник на Уолстрийт. ФБР също помага за разплитането на измамата, довела до оставката на председателя на "Бангладеш банк".
Нюйоркският клон на Федералния резерв, в който са разкрити 250 сметки на чуждестранни централни банки и правителства, досега е дал оскъдна информация за "удара". В специално изявление на 9 март е било уточнено, че плащанията са били направени по обичайния начин и че няма доказателства правилата на системата да са били компрометирани.
Казусът възникна в началото на февруари, когато банката на Федералния резерв в Ню Йорк блокира 30 транзакции от сметката на Бангладеш на обща стойност 850 млн. щ. долара. Основанието е било, че липсват подробности за бенефициента. Други пет превода за общо 101 млн. долара обаче са били осъществени. Близо 81 млн. долара от тях пристигат във Филипините – в "Ризал камършъл бенкинг корп.", но по-голямата част от тях впоследствие изчезват. Останалите 20 млн. долара са изпратени в Шри Ланка и след това са били върнати обратно от "Пан Ейшън бенкинг корп." – служителите открили правописна грешка в името на бенефициента и са сигнализирали на властите в Бангладеш.
Подозрителните транзакции са били наредени на 4 февруари (четвъртък), ден преди "Бангладеш банк" да остане с намален състав през уикенда. Персоналът открива измамата два дни по-късно, отчасти заради грешка в принтера, на който са получени две съобщения от системата SWIFT от Ню Йорк със "съмнителни нареждания за плащания". Бангладешките банкери се задействат на 6 февруари, когато се свързват със системата SWIFT. Посъветвани са да изолират локалния сървър, докато се оценят пораженията. Два дни по-късно работата на системата е нормализирана и "Бангладеш банк" изпраща съобщения до участниците в преводите за спиране на плащанията по всички съмнителни транзакции. Единият от тях – щатската банка "Уел Фарго", отговаря още на 8 февруари. Другият посредник – "Бенк ъф Ню Йорк Мелън", съобщава на следващия ден, че не може да открие въпросния превод. А третият участник – "Ситигруп", изобщо не откликва на четирите изпратени от Бангладеш съобщения.
И така "белята" се случва и получените във филипинската "Ризал банк" 81 млн. щ. долара "потеглят" към казина и курорти. Заради скандала председателят на "Бангладеш банк" подаде оставка на 15 март. А имаше още шест месеца, преди да се оттегли от поста.
Сенатът на Филипините започна разследване на измамата. Законодателите се опасяват, че грабежът може да застраши целия финансов сектор на страната и да изложи на риск кредитния й рейтинг. Основният заподозрян е мениджърът на клона на "Ризал бранк" – Майя Сантос, която е разрешила тегленето на парите. Филипинската Агенция за борба с прането на пари е внесла оплакване срещу нея в министерството на правосъдието. Нейният адвокат обаче твърди, че тя има и-мейли, съобщения на мобилния си телефон и други доказателства, показващи, че е действала по нареждане на началниците си.
Изслушването в Сената ще бъде подновено на 29 март. А управляващите във Филипините заплашиха, че ще търсят отговорност от всяка банка или банкер, за които се констатира, че са замесени в киберизмамата. Тя обаче е поредното доказателство, че никой не е защитен от набезите на хакерите.
