Като халюциноген действат думите "банки" и "кредити" на българските политици. Те започват да говорят като дрогирани, като хора, мятащи се в кошмари, и се бият с чудовища, разкъсващи клетите кредитополучатели. Под натиска на тези видения различни народни представители изсипват в пленарната зала порой от емоционални изказвания, които често са пълна неистина. Обезпокоителното е, че в повечето случаи депутатите действат по този начин не поради незнание, а от порива за чисто политиканстване – темата за банките бандити винаги харесва на широката публика и е лесно смилаема за нея. Обикновено в такива екшъни активната страна е опозицията. Но нерядко на популисткото изкушение се поддават и депутати от всички цветове на политическата палитра.
Първото обсъждане на проектозакона, което се проведе на 24 март 2016-а в пленарната зала на Народното събрание, показа, че дебатите по него едва ли ще направят изключение от това правило. Едно своеобразно доказателство ни предлага изказването на депутата от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров. Според него в проектозакона има няколко основни недостатъка, но те накърняват в някаква степен интересите на кредитополучателите. "В сравнение със Закона за потребителския кредит по отношение на нищожността на сключения договор за заем проектозаконът за кредитите за недвижими имоти прави съществена крачка назад. Става дума за обявяване на договорите за нищожни при изпълнение на съответни клаузи, засягащи Закона за защита на потребителите. Сегашният проект не запазва санкцията за нищожност на договора, ако в него липсва методика, показваща как се изчислява референтният лихвен процент. Сега вместо договорите да бъдат обявявани за нищожни, се предвижда санкция от 20 до 40 хил. лв., която по никакъв начин няма да направи банковите институции по-дисциплинирани, особено когато става дума за ипотечни кредити, чиято продължителност е между 20 и 30 години", заяви Байрактаров. Изявлението е странно, тъй като в проектозакона цяла поредица от членове – от 36 до 40, изброява случаи, при които сключеният договор за покупка на имот се смята за недействителен. Между другото чл. 37, ал.1 от закона гласи: "Всяка клауза в договор за кредит за недвижим имот, която противоречи на закона или има за цел заобикаляне на този закон, е нищожна." А в чл.38 се казва: "Когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 5-9, договорът за кредит е нищожен." Изискването, чийто акцент е в чл.24, ал.1, т.8 от проектозакона, е в договора за кредит да бъде посочено лихвеният процент, приложим към кредита и с изрично да е посочено дали е фиксиран или променлив. Или е комбинация от двата, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент". С други думи, ако тази информация – за формирането на лихвата и за плащанията по нея липсва в договора, той е нищожен. И в такива случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи по него. Така пише в проектозакона. При това положение не е ясно какво още иска депутатът Байрактаров в тази връзка.
Байрактаров изказа недоволство и от това, че липсва институцията на финансовия омбудсман, която да решава бързо и евтино извънсъдебните спорове между кредитори и длъжници. Но това е възможно само ако в договорите за заем изрично е записано, че такива спорове се решават извънсъдебно. Вярно е, че някои кредитори записват в договорите си подобни клаузи, но това е практика не на банките, а на останалите дружества, които също се занимават с кредитиране.
Според Байрактаров: "В този проектозакон трябва да бъдат изчистени всички опасности потребителите да станат жертви на измами, на които бяхме свидетели през изминали години. Ще припомня, че една голяма част от некоректните строителни фирми използваха възможността да вземат кредити, да продадат жилища на зелено и след това да присвоят парите на купувачите и да "забравят" да върнат дължимите заеми на банките. В резултат на това банките продаваха ипотекираните в тяхна полза жилища, а купувачите остават без имот, независимо че са платили за него. Такива случаи има в София, в Русе, във Варна.
Вярно е, че такива случаи имаше много и те бяха породени от строителния бум до 2009-а. Само че точно в този закон ли трябва да се вписват защитни клаузи за купувача срещу евентуалните измами от трети лица спрямо него. Измамата, доколкото знаем, е престъпление, което се преследва от Наказателния кодекс – което значи, че принципно проблемът е решен. Друг е въпросът, ако Байрактаров смята, че с нормативен акт трябва да се забрани на банките да кредитират срещу обезпечение с ипотека строителни фирми, които изграждат жилища.
Разбира се, разглежданият от Народното събрание проектозакон за кредитите за недвижими имоти на потребители, по мнението на доста финансисти, не е перфектен. В него могат да бъдат направени подобрения именно в частта за защита на потребителите. Те обаче трябва по-скоро да са насочени към т. нар. отговорно банкиране и да поставят по-конкретни изисквания към кредиторите за оценка на платежоспособността на клиентите. Например в закона може да бъде записан текст, който конкретно определя някакъв минимум, при който банките да оценяват платежоспособността на кандидатите за заеми. И неспазването на този минимум да води до санкции за кредитора, защото нарушаването му би могъл да подведе длъжника да вземе непосилен за него заем. Или да застраши платежоспособността на онази банка, която не може да си събере дадените на кредит пари и по този начин застрашава интересите на вложителите си. Тук има както потребителски, така и макропруденциален риск.
Добре е, за да бъде покрит т. нар. лихвен риск, свързан с възможността за увеличаване на лихвените индекси, да се въведе изискване банките да предлагат на клиентите си инструменти за хеджирането му. Тогава въпрос на желание и информиран избор от страна на клиента ще бъде дали той да закупи такива хеджингови инструменти, или не. За защитата на интересите на кредитополучателите може да се обсъдят и много други подходящи мерки. Но това изисква експертен, а не политически подход към проектозакона.
