Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
В началото на седмицата плъзнаха слухове, че Фед може би ще вдигне лихвата, и то още през април. Това обаче едва ли ще се случи, най-малкото защото търгуваните в момента държавни ценни книжа на световния глобален пазар, които носят отрицателна доходност, са за близо 8 трлн. долара. Нека да припомня, че с отрицателна доходност са и осемгодишните германски книжа, и 10-годишните японски, и 15-годишните австралийски. На този фон данните за моментното състояние на щатската икономика дават ясен сигнал, че е твърде рано да се мисли за такива повишения.
Ето защо цената на петрола се понижи, повличайки със себе си цените на суровините и материалите, както и цените на акциите. Продавайки корпоративните книжа, инвеститорите се съсредоточиха върху покупката на по-дългосрочни държавни облигационни емисии. Това бе основната причина за стесняване на лихвения диференциал между две- и 30-годишните щатски ДЦК до равнищата от 2008 година. Това вече бе ясен сигнал, че положението вместо да се влоши, стана безнадеждно.
Инвеститори и дилъри се освобождаваха от по-рисковите си активи, в чийто периметър влизат и българските книжа. От началото на тази седмица всичките ни еврооблигационни емисии загубиха блясък и понижиха стойностите си с по 10 евроцента. Доходността им пък се повиши с по една до две базисни точки в резултат на обратно пропорционалната зависимост. Доходността на най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. се договаря при 3.675%, а тези с падежи 2028 г. и 2027 г. – при 3.025 и 2.720% на годишна база. По-краткосрочните ни книжа с падежи след осем, седем и шест години пък се котираха при съответно 2.395, 2.075 и 1.685% годишна възвръщаемост.
Вторичната търговия с емисии от държавни ценни книжа, пуснати в обращение на вътрешния междубанков пазар, продължава да реанимира. Основната причина за това е наличието на предостатъчна левова ликвидност в банковата ни система, върху която Българскана народна банка начислява отрицателни лихви, от една страна, и, от друга, липсата на достатъчно количество левови ДЦК. През март не беше проведен нито един аукцион за продажба на ДЦК най-вероятно поради провеждането на търгове за продажбата на двете нови еврооблигационни емисии. Министерството на финансите до момента не е обявило и дали ще пусне в обращение допълнителни количества книжа през идния месец. Това допълнително изнервя участниците на пазара. Банките, които са се сдобили с държавни книжа, не желаят да се разделят с тях, защото от продажбата им ще получат допълнителна левова ликвидност, която буквално ще се "топи" като пролетен сняг под влияние на минусовите лихви на БНБ. Ето защо сделките с левови книжа на вторичния пазар са почти замрели. Все пак се договориха няколко сделки с най-дългосрочната ни емисия с падеж 2026 г. при доходност 2.5 процента. Книжата с остатъчна срочност от седем години до падеж се котираха при 1.85% годишна доходност, а тези с падеж след пет години при 1.05% на годишна база. Покупката на тригодишни облигации би носила 0.4% годишна възвръщаемост, а на книжата със срочност една година би била едва 0.1% годишно.
От началото на настоящия месец стойността на индекса ЛЕОНИЯ е 0% и това е присъдената му от централната ни банка служебна стойност, защото за месец март нямо нито една сключена еднодневна депозитна сделка на междубанков паричен пазар. Стойността на основният лихвен процент за месец април ще бъде 0%, с което ще се затвърди тенденцията от предишните два месеца.
