Дълговата политика на правителствата през последните няколко години ни натовари с погасяване на огромни задължения, с които страната трябва да се справи в периода 2022-а, 2023-а, 2024-а. През всяка една от тези три години ще трябва да плащаме главници и лихви на суми между 1.3 и 1.6 млрд. евро.
Ако през 2017-а правителството отново емитира на международните пазари седемгодишни или по-краткосрочни облигации за обща сума над 1 млрд. евро, за каквито намерения се говори, дълговият проблем, който ще трябва да решава държавата, може да придобие драматични измерения. На този фон плащането на облигационната емисия от 950 млн. евро, която трябва да погасим през юни 2017-а, ще ни изглежда като детско забавление. Вярно е, че главниците, чийто падеж е настъпил, могат да бъдат рефинансирани чрез предлагане на нов дълг. По този начин бремето на погасяването им ще бъде отложено във времето за нови пет, седем или дванадесет години.
Но изгодни условия за пласиране на рефинансиращите емисии страната може да постигне само при стабилни финанси: балансиран бюджет, висок фискален резерв и минимален риск от извънредни държавни разходи, които ще наложат да се поеме допълнителен дълг. За съжаление правителствата, управлявали от края на 2009-а до момента, не успяха да постигнат такава стабилност.
Влиза ли България в дългова спирала?
Този въпрос става все по-актуален и изобилието на мнения по него е потискащо. Опозицията твърди, че вече набираме скорост по нея. Бившият премиер и безспорен експерт по дълга Пламен Орешарски смята, че все още сме в началото й. Някои банкери – като главният изпълнителен директор на "Райфайзенбанк (България)" Оливър Рьогл, заявиха, че финансовите показатели на страната ни все още са едни от най-стабилните в ЕС. Финансистът Емил Хърсев също е на мнение, че сме далече от дългова спирала, независимо от сравнително бързото нарастване на дълга.
Главният изпълнителен директор на "Алианц Банк България" и бивш управител на БНБ Светослав Гаврийски е на мнение, че за дългова спирала и дума не може да става, защото държавата е напълно в състояние да обслужва текущите си задължения по дълга, а главниците, чиито падежи предстоят, спокойно могат да бъдат рефинансирани.
Същото е и мнението на председателя на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андронов. С една уговорка: "Много е важно да не стане някоя "беля" при оценката на качеството на активите, защото тя може да струва изключително много пари", каза Андронов.
Финансистът Бисер Манолов, който е и член на УС на Фонда за гарантиране на влоговете, обаче е на различна позиция. "Вече шеста година отчитаме дефицит и ще бъдем на такъв поне още две години. Заради тази фискална политика държавният дълг се е удвоил. Според мен ние вече сме в дългова спирала. Сега това не се чувства осезаемо, защото лихвите за обслужване на дълга не са високи. Но не е далече моментът, в който ще дойде време за рефинансиране на сегашните дългове. Облигациите, които ще се наложи да пласираме тогава, ще са при доста по-високи лихвени равнища от сегашните. Тогава бюджетът ще усети цялата тежест на натрупания дълг", смята Манолов. Цитираните експертни мнения са достатъчни, за да се види колко разнопосочни са оценките за дълговото състояние на държавата. Една безпристрастна оценка в момента наистина е трудна, защото зависи от много фактори. Вярно, че за периода на кризата дългът на държавата е нараснал два пъти – и като номинален размер, и като съотношение спрямо брутния вътрешен продукт. Но пък по последния показател (спрямо БВП) в момента той е над два пъти по-малък от тавана от 60%, определен с Маастрихтските критерии.
Разбира се, размерът на дълга и скоростта, с която той расте, са важни индикатори. От много по-голямо значение обаче е дали държавата разполага с достатъчно средства, за да посрещне плащанията по него. Тук съществен показател е нетният размер на дълга, който се установява, като се извади от размера на брутния държавен дълг размерът на фискалния резерв. Този нетен размер на дълга се е увеличил значително в годините на кризата. Но има и един положителен сигнал – той е, че през 2016-а, след пласирането на последните две дългови емисии, нетният размер на дълга е започнал да спада. С други думи, състоянието на тази позиция се подобрява. Всъщност истината е, че това се дължи на бързо увеличаващия се фискален резерв. В този смисъл коментарът на Петър Андронов за влиянието на оценката на качеството на активите върху състоянието на дълга и финансовата стабилност на държавата насочва нещата в правилна посока. Стигне ли се до необходимостта да се решава проблем в някоя банка, това най-вероятно ще изисква държавна намеса със сума от два-три милиарда (какъвто бе случаят през 2014-а) и това ще доведе до значително увеличаване на нетния държавен дълг – или заради рязкото спадане на фискалния резерв, или заради това, че се поемат нови извънредни задължения. Вярно е – парите, които дава държавата, след време ще й бъдат възстановени, но самият шок от финансовите измерения на държавната намеса ще е голям. А и политиците ще направят всичко възможно да засилят негативния ефект от него.
Едно безпроблемно преминаване на оценката на качеството на активите обаче също не е гаранция, че проблеми с обслужването на дълга няма да се появят. Защото големите плащания, както стана дума в началото, тепърва предстоят. Успокоението е, че главниците могат да се рефинансират с нови емисии. Но не бива да забравяме, че те ще бъдат предприемани при други лихвени условия на международните пазари. При съживяване на икономиката в ЕС лихвите на ЕЦБ и базовите лихвени индекси на международните пазари като ЛИБОР и ЮРИБОР ще започнат да се качват, което неминуемо ще доведе до увеличаване на лихвите и за българските облигации. А те директно влияят на бюджетните разходи. Може да се окаже, че при повишаване на лихвените индекси средствата за обслужване на външния държавен дълг рязко ще скочат като дял от общия размер на бюджетните разходи. Това несъмнено ще донесе допълнително напрежение както за хазната като цяло, така и за парите, които се заделят за различни чувствителни сфери като пенсии, здравеопазване, образование, социални грижи, сигурност. Което ще има и съответния политически отглас. За да не се стига до подобни драми, е добре бюджетът още през 2018-а да приключи без дефицит, а през следващите години до 2022-а – да отчита излишъци. Това ще даде възможност на държавата да рефинансира с нови емисии само част от облигациите с падеж през 2022-а-2024-а, а част от тях да погаси със собствени средства от фискалния резерв. По този начин не само ще бъде облекчено дълговото бреме, но ще бъдат намалени и бюджетните разходи за обслужване на държавния дълг. Не се ли направи това, големите дългови плащания могат наистина да ни хванат неподготвени.
