Върховният касационен съд (ВКС) се обяви изцяло срещу лансирания от вицепремиера Меглена Кунева единен Закон за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Тази реакция съвпада с активното лобиране срещу проекта на няколко сдружения, които го засипват с отрицателни становища в рамките на общественото му обсъждане. Но България си остава под натиск да предприеме мерки срещу корупцията и организираната престъпност. А в последния мониторингов доклад Европейската комисия настоява антикорупционният закон да бъде приет "спешно".
Становището на ВКС е изготвено от петима съдии и не е ясно каква е реалната подкрепа за него. Преди да бъде изпратено на Кунева, то е било обявено на вътрешния сайт на съда, но няма подписани под него авторите му. Не са отразени и особени мнения.
От изложението излиза, че ВКС не харесва нищо в проекта. Порицани са предвидените големи правомощия на органа на изпълнителната власт, какъвто ще е Бюрото за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, приемането на анонимни сигнали и използването на "неясни" термини. Комбинацията от тези фактори можела да доведе до сериозни последици за баланса на институциите и защитата на правата на хората, до неоправданото им накърняване. Така се отваряла "врата за произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм".
Според ВКС в проекта не е постигнат балансът "защита/санкция" и не е направена оценка на работата на Сметната палата и на Комисията за конфликт на интереси, за да се предлага тяхното обединяване в един орган. Всъщност оценката за тази комисия е отдавна ясна, защото тя е напълно неефктивна – почти никога не открива конфликт на интереси, а скандалът с тефтерчето на бившия й председател Филип Златанов илюстрира това по възможно най-убедителен начин. Проектът пък изобщо не предвижда обединяване на Сметната палата с единния антикорупционен орган, а единствено – да бъде прехвърлено в него само звеното й за обработка на имуществените декларации, подавани от лицата на високи държавни длъжности и магистратите.
Друга критика е, че в проекта липсвали конкретни критерии за наличието на достатъчно факти и доказателства за образуването на производства срещу същия кръг хора. Според ВКС в значителна степен се разчитало на "твърде формален критерий за уличаване, без това да разкрие и засегне предпоставките и механизмите на самите корупционни въздействия и тяхното генериране". Свободно били използвани различни термини за едно и също понятие, което е недопустимо за един нормативен акт. Декларирането и проверката просто на "интереси" отивали твърде далеч и липсвало определение на понятието. За баланс на критиката е отбелязан и пропускът в приложното поле на закона да влезе и търговията с влияние като вид корупционно поведение.
Неодобрение е изказано и към награждаването на граждани, които подават сигнали за корупция, довели до присъда "лишаване от свобода". Така се стимулирало доносничеството с цел облагодетелстване. Но не това било идеята на закона. Особено настойчиво са разкритикувани правомощията на Бюрото по отношение на магистратите. Позицията на ВКС е: те да бъдат проверявани единствено от съдебния инспекторат, но не и от антикорупционния орган.
Проектът предвижда обаче инспекторатът да уведомява Бюрото за всеки случай на установено несъответствие в декларациите на магистратите за конфликт на интереси и за промени в размера на имуществото им и да започва проверка за съответствието му със законните доходи. Като аргумент срещу този механизъм е посочена липсата на задължение за останалите инспекторати в държавата да правят същото. Но основният довод е за опасност от нарушаване на принципа за разделение на властите, изискващ магистрати да бъдат проверявани само от магистрати.
Порицано е и изискването за деклариране на имуществото и доходите на съпрузите, на лицата в режим на фактическо съпружеско съжителство и на техните деца. Според ВКС обаче деклараторите не са длъжни да са наясно с всички тези обстоятелства, тъй като съпружеската имуществена общност се отнася само за възмездно придобитите вещни права. Точният размер на доходите, на дяловете в дружества, вземания и др. имуществени права можел да бъде сбъркан заради незнание или на обвързаност на другия съпруг с търговска или служебна тайна. Семейният кодекс също не предполагал подобно знание, а знанието на фактите, свързани с имущество и доходи на непълнолетни деца, се затруднявало в случаите, в които деклараторът не упражнява родителските права. Тук е направено още едно "балансиращо" предложение – в обхвата на закона да се включи и еднополовото съвместно съжителство.
В защита на проверяваните е забележката, че не е предвидено участието им в производството по проверката, чийто максимален срок от година и шест месеца пък е оценен като прекалено дълъг и в рамките му то търпи мерки като възбрани и запори. Едногодишната забрана лице, което е заемало висша публична длъжност, да работи под каквато и да било форма с фирми, сдружения и свързани с тях юридически лица, засегнати преди това от властническите му правомощия, е окачествено като посегателство върху конституционното право на труд. В тази насока са и възраженията срещу отнемане на всички доходите и спестяванията, които не са придобити от дейност и са в конфликт на интереси.
