Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Кой даде тон за лудешката песен на финансовите пазари, та цените им полудяха? Естествено този, чийто глас се чува най-много.
Участниците на пазарите слушаха внимателно речта на Джанет Йелън, председателката на управителния съвет на Фед, произнесена в началото на седмицата. Но внимаваха нетолкова за това, което ще каже, колкото какво няма да каже. По-точно дали ще използва същите крайно решителни изрази, както преди седмица, или изказът й ще е по-мек. Е, сега тя беше по-блага и с по-мекия си тон даде искрата, която възпламени таените до скоро страсти у инвеститори и дилъри. Фактът, че централните банки на Япония, на Китай и по-големите в Европа продължават да изсипват буквално неограничени количества от финансови стимули на междубанковите пазари, нажежи допълнително пазарите. Ставаше все по-ясно, че световната икономика като цяло стагнира и Щатите няма да вдигнат скоро основния си лихвен процент. С една дума, ерата на евтиното финансиране продължава. Това бе и основната причина цените на петрола и на газа, както и на цветните метали да се сринат с по 4-5% в рамките на изминалата седмица. А цените на книжата – и на корпоративните, и на държавните, пък се повишиха.
Щатските 10-годишни държавни облигационни емисии добавиха по 75 цента към цената си, а италианските и германските с по-скромните 60 и 40 евроцента.
Цените и на българските книжа се повлияха от общата тенденция и поскъпнаха. И въпреки по-умерената стъпка достигнаха висините от края на месец ноември 2015 година. С по 30 евроцента поскъпнаха най-дългосрочните ни емисии с падежи през 2035 г., 2028 г. и 2027 г., а доходността им съответно се понижи и достигна съответно до 3.65%, 3.00% и 2.70% на годишна база. По-краткосрочните ни книжа с падежи през 2024 г., 2023 г. и 2022 г. добавиха съответно по 20, 15 и 10 евроцента. И тяхната доходност се понижи като следствие на обратнопропорционалната зависимост между цена и доходност и достигна до съответно 2.40, 2.05 и 1.70% годишно.
Вторичната търговия с левово деноминирани държавни ценни книжа отбеляза известно оживление. Книжата с падеж през 2026-а се изтъргуваха при близо 2.60% – ниво, което е много близо до външната емисия с подобна срочност. Книжата с остатъчен срок от седем години се търсеха на нивото от 2% годишна доходност, също по подобие на външния им аналог. Регистрирана бе сделка и с тригодишни книжа при 0.4% годишна възвръщаемост.
Министерството на финансите очаква огромен непредвиден излишък в бюджета от близо 1 млрд. лв., при това само за първите два месеца на годината. Тази новина както и фактът, че преди три седмици успешно бе емитиран наш държавен дълг на международните пазари за общо 2 млрд. евро, явно дава основание на финансовото ни ведомство временно да загърби вътрешния първичен пазар на ДЦК като източник на финансиране на бюджетния дефицит. Просто защото дефицит не се очаква. Ето защо месец април ще е вторият пореден месец, през който нови или допълнителни количества държавни облигации няма де се предлагат за първична продажба.
Балансът на Българската народна банка набъбна до 40.8 млрд. лв. именно благодарение на продажбата на новите външни емисии, парите от които вече постъпиха по сметки на финансовото ни ведомство при централната банка и достигнаха близо 11 млрд. лева. Толкова е и сумата на търговските ни банки при БНБ. Половината от нея се признава за минимални резерви, а останалата част минава в категорията свръхрезерви. Поддържането на свръхрезерви при БНБ се заплаща, защото върху тази сума се начисляват отрицателни лихви в размер на минус 0.4% на годишна база. Банките ще имат такива свръхрезерви, докато не се „отпуши“ реалната икономика и тези пари не се впрегнат в работа.
