Сещам се за Ботев, който е написал "Длъжността на журналистите". Много верни неща, но и много наивност – от гледна точка на сегашните хитрашки времена.
И още: "Токвил говори, че сяко едно правителство прилича на народа си, а аз ще да кажа, че българската журналистика прилича на нас с вазе. Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле. Нека ни дава господ бог повече разум и по-малки пъпове!"
И ето ни в наши дни!
Кой# затри българската журналистика?
Ликвидираха я Кой# и майка му. Които вече като нямат бизнес интереси в опърпана България, нямат и нужда да ги защитават чрез вестници.
Това е истината. Те произведоха, както викаше Блъсков, журналистика от гъз. Тоест да седиш на бюрото по цял ден, да преписваш от сайтове, да си измисляш новини, не ходиш никъде, да не ровиш нищо, да не разсъждаваш освен в правата линия, да ти свети главата като полицейски буркан за автоцензурата, да се гънеш и сучеш от страх да не загубиш подхвърлената коричка хляб.
Те ликвидираха достойнството на професията. Четвъртата власт вече е подведомствена на останалите три.
Те убиха чувството за хумор у събратята по пера. А Марк Твен беше казал, че който няма чувство за хумор, най-вероятно няма никакви чувства.
Ето го Христо Ботев: "Слушайте, братя врабци и цанцугери! Аз мога да ви уверя, че ако послушате съветите ми и ако се възползувате от обстоятелствата, то вашата прехрана е обезпечена и вашето име ще да се почита и уважава от восток до запад.“
И още: "Маслото не разваля яденето, а похвалата не произвежда пагуба за кесията." "Кроткото агне от две майки суче" – говори българската пословица, а в пословиците се заключават стари истини. "Хвалете и не бойте се. Хваленето не иска хляб и топли обуща. Кой знае из коя дупка ще да изскокне заец?"
Дотук. Тогава още не са били измислени измислените вестници, които се хранят само с мазен политически бахур, олигархична помия и чили от мръсни интереси.
Имало е платени публикации, но не и платени непубликации.
Имало е свине, но не е имало пълна свинщина.
