Сделката за обединението на двете общински италиански банки – "Банка пополаре ди Милано" (БПМ) и "Банко пополаре", вдъхна надежди, че процесът на консолидация на италианския банков сектор ще продължи. Тя бе подписана в навечерието на празниците за католическия Великден. От нея ще се роди третата по пазарна капитализация (от 5.7 млрд. евро) банкова група в страната с комбинирани активи за 170 млрд. евро, обслужвана от над 25 хил. служители. Двете банки очакват приход от обединението в размер на 365 млн. евро преди облагането с данъци през 2018-а. Новата структура ще намали лошите си заеми с 10 млрд. евро до 2019-а. А съотношението на необслужваните кредити към общия размер на всички отпуснати от банката ще спадне от сегашните 24.8 на 19 процента.
Това е най-голямата банкова сделка от 2007-а насам. Тогава "Банка Монте дей Паски ди Сиена" купи за 9 млрд. евро "Банка Антонвенета" от испанския банков лидер "Банко Сантандер".
Сливането на БПМ и на "Банко пополаре" се осъществява след дълги седмици на преговори. Съпътства ги силният натиск на Европейската централна банка върху италианските кредитори да очистят балансите си от лошите заеми – те достигнаха 360 млрд. евро и доведоха до спад на цените на акциите им с 25% от началото на годината. ЕЦБ дори поиска от "Банко пополаре", която има проблемни заеми за 21.7 млрд. евро (срещу 5 млрд. евро на БПМ), да привлече допълнителен капитал за 1 млрд. евро. Въпреки че и двете преминаха успешно през последните стрес тестове.
Правителството на италианския премиер Матео Ренци разчита чрез консолидацията да модернизира местния банков сектор, да повиши печалбите му и кредитирането и да помогне на третото по големина стопанство в еврозоната да се възстанови от тригодишната рецесия. Сливането на БПМ и на "Банко пополаре" е първата рожба на прокарания през януари 2015-а закон, натиснал спусъка на обединителния процес. Той задължава десетте най-големи италиански общински банки, чиито комбинирани активи са на сума 500 млрд. евро, да се трансформират в акционерни дружества до края на 2016-а. Целта е да бъдат премахнати ограниченията на собствеността върху банковия капитал и на правата на глас – две отколешни пречки пред консолидацията на силно фрагментираната италианска банкова система – в нея работят над 600 кредитори. По този повод Давиде Сера – основател и главен изпълнителен директор на финансовия фонд Algebris, възропта, че в страната има повече банки, отколкото пицарии.
Сега акцентът се премества върху следващата по големина общинска банка – UBI Вanca – с активи за 120 млрд. евро. И БПМ, и "Банко пополаре" водиха с нея неуспешни преговори за сливане, преди да се обединят помежду си.
Купувачи си търсят също "Банка Монте дей Паски ди Сиена" – третата по размер на активите италианска банкова група, и "Банка Каридже" от Генуа. Те двете се представиха най-зле на стрес тестовете през 2014-а.
Всъщност "Банка Каридже" може би ще "спаси кожата" благодарение на получената на 23 и огласена на 29 март оферта от щатската инвестиционна компания "Аполо мениджмънт интърнешънъл". Американците обещават да купят неуточнен засега обем от лоши банкови вземания и да инжектират 500 млн. евро за увеличение на банковия капитал. В замяна искат дял от борещия се за оцеляване кредитор. Италианците ще разгледат щатската оферта след общо събрание на акционерите и избор на нов управителен съвет на 31 март. Подмяната на висшия банков мениджмънт, включително и на главния изпълнителен директор Пиеро Луиджи Монтани, бе поискана от мажоритарния инвеститор на "Банка Каридже" – фамилия Малакалца (която има 18% дял). Банкови анализатори се съмняват, че влиятелният акционер ще приеме предложението на "Аполо", макар че няма кой знае каква възможност за маневри. Да припомним, че ЕЦБ даде срок на "Банка Каридже" да представи до края на март нов план за финансиране и до края на май – нова стратегическа програма, за да изпълни изискванията на надзорника.
Следващите потенциални "горещи точки" в италианския банков сектор и тест за доверието на инвеститорите са предстоящите през април увеличения на капитала на "Пополаре ди Виченца" и "Венето банка". Общата им стойност е 3 млрд. евро. Емисиите са поискани от ЕЦБ и са гарантирани съответно от италианските банкови лидери "Уникредит" и "Интеза Санпаоло".
"Уникредит" вече води преговори с правителството в Рим, от което иска подкрепа за капиталовата инжекция в "Пополаре ди Виченца", твърдят запознати с въпроса лица. Най-вече заради потенциалния натиск върху капиталовите буфери на "Уникредит", чийто коефициент на капиталова адекватност на първокласния капитал е 10.9% – доста по-нисък от конкурентните институции.
Офанзивата в италианския банков сектор е следствие от постигнатото на 26 януари съгласие между Рим и Брюксел по обсъждания през последните месеци механизъм за държавно гарантиране на несъбираемите задължения. Италианският кабинет, който повече от година се опитва да разчисти несъбираемите вземания, бе принуден от новата правна уредба на Европейския съюз да се откаже от идеята си за "лоша банка", в която да се прехвърлят необслужваните заеми на всички кредитни институции, защото Европейската комисия щеше да го третира като държавна помощ.
В съответствие с договорената на 26 януари с Брюксел схема за държавни гаранции друг италиански регионален кредитор – "Банко пополаре ди Бари", продаде през седмицата лоши заеми за 800 млн. евро.
