Няма нищо изненадващо, когато общуват дипломати на водещи световни сили – дори когато отношенията между страните им са обтегнати. По-скоро стряскащо би било обратното. Засилените контакти между американски и руски представители през последните седмици и най-вече тонът – както на изявленията им, така и на пресата, отразяваща срещите им, обаче навеждат на мисълта, че зад обичайната дипломатическа рутина има нещо повече.
Топъл полъх например се усети след посещението на държавния секретар на САЩ Джон Кери в Москва между 23 и 25 март, при което той се срещна с руския външен министър Сергей Лавров и президента Владимир Путин. Чисто статистически това бе третата му визита в руската столица от май 2015-а, а откакто през 2014-а САЩ наложиха санкции на Русия заради анексирането на Крим и намесата в Донбас, Кери и Лавров са се срещали 18 пъти.
Фактът, че срещата бе проведена в Москва, сам по себе си показва, че Вашингтон е готов на стъпки в посока, противоположна на политиката Русия да бъде изолирана заради ролята й в украинската криза. Начинът, по който протекоха разговорите между Кери, Лавров и Путин, също свидетелства, че е налице тенденция към намаляване на напрежението. Според руските медии срещата е протекла в приятелска атмосфера, което отдавна не се е случвало. "Джон Кери и Сергей Лавров преминаха от взаимни обвинения към диалог", коментира руското икономическо издание "Комерсант". "Отпуснатата атмосфера – продължава то – каквато не е била наблюдавана при руско-американски разговори от много време, свидетелства за смяна на акцентите."
Същевременно беше очевидно, че дискусиите далеч не минават леко – срещата на Кери с Лавров продължи четири часа, точно толкова – и тази с Путин. Разговорите засегнаха главно въпросите за Сирия и Украйна, около които Москва и Вашингтон се опитват да намерят допирни точки.
По отношение на Сирия бе отбелязано сближаване на позициите без постигане на пълното им съвпадане. Ако трябва да се резюмира, беше постигнато разбирателство относно мирния процес, но не и за съдбата на президента Башар Асад. На пресконференцията по-късно Кери заяви, че Русия трябва да помогне на Асад да вземе "правилното решение" по отношение на преговорите за създаване на преходно правителство. Държавният секретар уточни, че е необходимо Москва сама да реши как да стане това. Преговарящите постигнаха съгласие Сирия да остане единна държава и политическият преход и съгласуването на проекта за нова конституция да завършат до август тази година. Непосредствената задача е в най-скоро време да започнат преки преговори между представителите на правителството и на целия опозиционен спектър, посочи Сергей Лавров.
Относно конфликта в Украйна двете страни постигнаха съгласие, че в центъра на разрешаването му е спазването на договореностите от Минск. "Нямаме разногласия за това, че изпълнението на минските договорености е безалтернативно, включително и чрез пряк диалог на Киев с Донецк и Луганск", отбеляза Лавров. Джон Кери пък каза, че е припомнил "обещанието на президента Обама" за отмяна на санкциите срещу Русия. "Санкциите ще бъдат прекратени, ако бъдат изпълнени всички точки на минските споразумения", подчерта държавният секретар. Според него при разногласията, които през последните години съществуват между Русия и САЩ, разговори по същество като този дават най-добри резултати.
Добрите резултати явно са били подготвяни от по-рано. Буквално три дни след визитата на Кери стана известно, че в началото на март директорът на ЦРУ Джон Бренан е посетил Москва. Според изявление на руския заместник външен министър Олег Сиромолотов Бренан е имал срещи в руската Федерална служба за сигурност, по време на които е бил повдигнат въпросът за оттеглянето на Асад от властта. Визитата му обаче не е била свързана с решението на Москва от 14 март да започне изтегляне на силите си от Сирия, заяви изрично Сиромолотов, сякаш за да разсее впечатлението от натрапващото се съвпадение между двете събития.
Колкото до Украйна, не можем да отминем детайла, че връщането на Крим не бе споменато в изявленията на Джон Кери като условие за прекратяване на санкциите. Дали това говори за началото на мълчаливо приемане на анексирането на полуострова като един вид "реалполитика", признаваща невъзможността събитията да се върнат назад, е трудно да се прогнозира, но прави впечатление, че отвъд Океана все по-силно се надигат гласове в тази посока. Те са все още неофициални като двете статии във "Форбс", излезли непосредствено преди и след руската визита на Кери. Техен автор е Дъг Бандоу, бивш специален асистент на президента Роналд Рейгън и член на института "Катон". А заглавията им са достатъчно красноречиви: "Време е да бъдат свалени санкциите срещу Москва" и "Америка и Европа няма да спасяват изпадналата в беда украинска девица".
Разбира се, посещението на директора на ЦРУ в Москва, изтеглянето на руските войски от Сирия, срещата на Кери с Лавров и Путин и подобни публикации не са изключителни събития, но последователността им в кратък период от време е възможно да говори за нова тенденция в американско-руските отношения.
