Законът за банковата несъстоятелност – кръпка до кръпка

Парламент комисия по бюджет и финанси

Поредната кръпка в Закона за банковата несъстоятелност бе представена в Народното събрание на 28 март 2016-а. За разлика от предишните няколко корекции в закона обаче, които бяха направени за около две години, част от сегашните изменения са продиктувани от необходимостта синдиците на Корпоративна банка да получат възможност да продължат да работят нормално. Защото става дума за промяна в методиката за определяне на възнаграждението им. Също така за сроковете и условията, при които трябва да се обявяват търгове за продажбата на активи на банката и за адвокатските възнаграждения. Всяка една от тези промени е достатъчно важна, защото ще влияе върху цялостната политика в областта на банковата несъстоятелност за години напред. По тази причина част от тях заслужават и по-пространни коментари.

Но заради честите изменения в Закона за банковата несъстоятелност си струва да се започне от анализ на ефективността на всяка отделна нормативна кръпка, която политиците направиха в него. Първо дойде промяната, която забраняваше извършването на цесии и прихващания (в края на 2014-а). Принципно тя бе във вярната посока, защото забранява операции, които дават възможност на някои по чевръсти кредитори да изпреварят останалите правоимащи и да получат парите си от банката преди тях. Забраната не позволява също занапред много от длъжниците, предоставили реални обезпечения на фалиралата институция, чрез цесиите и прихващанията да изчистят задълженията си на по-ниска цена, отколкото нормално биха платили при погасяването им по договорния ред. Тази мярка запазва масата на несъстоятелността и справедливото й разпределение между кредиторите. Но тя не може да действа със задна дата, а ще изпълнява своето предназначение за банки, които биха фалирали след нейното приемане. Надеждите на политиците и на правителството разпоредбата да действа в случая с Корпоративна банка засега си остават само надежди. Всъщност опитите за приложението по този повод доведоха единствено до сложни и продължителни дела, ангажиращи сериозен човешки ресурс за подготовка на документите и на финансови разходи за адвокатски хонорари. Този проблем явно е доста голям, защото с внесените на 28 март 2016-а поправки в закона, на банковите синдици се дава правна възможност да сключват договори с адвокатски кантори срещу хонорари, които са по-ниски от минималните стойности, записани в тарифата за тази дейност. Освен това опитите за разваляне на прихващанията, извършени на база на цесиите, крият и опасност от бъдещи финансови загуби, които биха ощетили масата на несъстоятелност в КТБ. Става дума за това, че при завеждане на иск за разваляне на прихващането синдиците на банката не плащат такси. Но ако загубят делото, тези такси плюс всички съдебни разноски трябва да плати фалиралата банка. Този разход е за сметка на натрупаното от осребряването на активите и той директно ощетява кредиторите й.

Другите промени в закона, вече от 2015-а, бяха свързани с вмененото на синдиците задължение да изготвят и да публикуват списъци на всички магистрати, политици, държавници и други публични лица, които са имали преференциални влогове в КТБ. Или са вземали кредити, извършвали са прихващания или са имали консултантски договори с фалиралата банка. Този ангажимент отне много време и труд, ангажира много хора от администрацията на фалиралата банка. Всичко това забави останалите действия по осребряването на активите. Резултатът от изготвянето и публикуването на тези списъци бе, меко казано, спорен. А ефектът от него за събиране на вземанията на банката бе не нулев, а даже бе отрицателен.

Коментираните дотук законови промени, освен всички изброени отрицателни ефекти, доведоха и до забавяне на частичното удовлетворяване на кредиторите на банката от вече събраните пари – около 600 млн. лева. Тук е редно да поясним, че по-голямата част от тези средства са резултат от работата на квесторите на КТБ, а не на синдиците й.

Спорен е резултатът и от друга промяна в Закона за банковата несъстоятелност. Става дума за задължението, което депутатите вмениха на Фонда за гарантиране на влоговете и на синдиците – да сключат договор със специализирана компания за проследяване на активите и паричните потоци на КТБ. Но нескопосано написаният законов текст даде основания за свръхочаквания към резултатите от работата на фирмата, с която бе сключен договорът – "Аликс Партнърс Сървисиз ЮК". Но нямаше как да се реализират такива очаквания при ангажиментите, с които според закона фирмата трябваше да бъде натоварена. Например никъде не пишеше, че фирмата трябва да участва в събирането на вземанията на фалиралата банка и че възнаграждението й следва да е обвързано с размера на събраното.

Нямаше и текст, който да задължава синдиците да публикуват доклада на въпросната фирма. Една от внесените на 28 март 2016-а промени е свързана със законовата регламентация на ангажимента синдиците да публикуват договора с фирмата и нейния доклад. Но начинът, по който са написани въпросните текстове, също буди съмнение, че е възможно те да бъдат приложени ефективно. В измененията в закона се казва, че независимо от клаузите за конфиденциалност синдикът е длъжен да публикува доклада на фирмата с изключение на препоръките по събиране на вземанията. И тук идва нов въпрос: ами ако неизпълнението на клаузите за конфиденциалност е свързано с неустойки, тях кой ще ги плаща? Пак ли ще са за сметка на парите, които трябва да бъдат разпределени между кредиторите?

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст