По време на неотдавнашната историческа визита на американския президент в Куба се случи гаф, който предизвика всеобщото внимание. Според протокола съвместната пресконференция на Барак Обама и Раул Кастро трябваше да завърши с ръкостискане. Забравяйки солидната разлика във възрастта, американският гост реши да потупа домакина си по рамото. Въпреки 84-те си години бившият революционер с учудваща ловкост хвана ръката на Обама още във въздуха и я вдигна високо над главата си. Кастро я подържа две секунди и я пусна. А на сащисания гост не му остана друго освен да се усмихва.
“Историческото ръкостискане” на двамата лидери предизвика фурор в Америка. Държавният глава получи упреци и от републиканците, и от съпартийците си от Демократическата партия. Основното им обвинение бе, че е позволил публично да бъде унизен не само той, но и Съединените щати.
Това далеч не е първият куриоз в най-новата история на международните отношения. Гафовете на най-високо равнище понякога се обясняват с лошо разбиране на местните нюанси на поведение, понякога – с недостатъчното познаване на историята на съответната страна, а нерядко и с не дотам добро възпитание. Оказва се, че повечето днешни политици не са готови да повторят прочутата целувка между Леонид Брежнев и Ерих Хонекер.
Критиците на Обама със сигурност ще му припомнят и срещата му с Владимир Путин на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк преди шест месеца. Когато американският президент протегна ръка за ръкостискане, Путин я пое след продължителна пауза, сякаш преценяваше последиците от този жест, и американският лидер се оказа в доста неудобна ситуация.
Преди година и половина Обама стана участник в друго неловко ръкостискане. На срещата на върха на Г-20 в Брисбейн австралийският президент Тони Абът реши да поздрави японския си колега Шиндзо Абе. В самия разгар на енергичното ръкостискане австралиецът забеляза стоящия наблизо Обама и го прикани със свободната си ръка да се присъедини към двамата. В резултат на тази импровизация се получи странно тройно ръкостискане.
Сред историческите прояви на приятелство е и това на американския държавен секретар Джон Кери към френския президент Франсоа Оланд малко след януарските терористични актове през 2015-а. С думите, че в лицето на Оланд иска да прегърне целия Париж, американецът тръгна с разтворени обятия към своя домакин. Въпреки че майка му е родена във Франция, Кери очевидно не знаеше, че в страната е прието при среща хората да се целуват, а не да се прегръщат. Вероятно Оланд е възнамерявал да целуне госта си по бузата, когато е бил пресрещнат от неговите протегнати ръце. Засечката завърши със странно ръкостискане, в което политиците участваха и с двете си ръце. След това Оланд освободи едната си ръка, но американският дипломат продължи да стиска енергично другата. Накрая двамата се прегърнаха неловко и се отправиха към Елисейския дворец, подкрепяйки се взаимно.
Предшественикът на Обама, Джордж Буш-младши, също често е попадал в неудобни ситуации. Всички помнят масажа, който той направи на немския канцлер Ангела Меркел на срещата на Г-8 в Санкт Петербург през 2006-а. Американският държавен глава се приближи в гръб към седящата Меркел и неочаквано за всички започна да масажира рамената й. За никого от присъстващите нямаше и сянка от съмнение, че тази проява на фамилиарност не доставя на канцлера ни най-малко удоволствие. Тя дори вдигна ръце, за да отблъсне неканения масажист, но все пак изтърпя процедурата до край.