Епилогът на „мултикултурната драма”*

имигранти бежанци

Александър Маринов

 

Преди няколко дни от парламентарната група на ДПС обявиха, че обмислят да поискат вот на недоверие към правителството заради изказване на външния министър Даниел Митов. В случая е интересно не политическото намерение, а поводът за него.  В телевизионно интервю във връзка с атентатите в Брюксел Митов заяви: “Имаме огромен проблем с провежданата политика на концептуален мултикултурализъм, ерата на културния релативизъм в Западна Европа приключи. Европа опитваше да интегрира с толерантност, но това е пасивна ценност, която създаде гетата в Западна Европа”. Министърът направи и важното уточнение, че “Европа отдавна си е давала сметка, но трябвало да продължи да приема много насериозно мисълта, че граничи с опасни идеи, които се стремят да я разрушат”.

Ако изключим характерния за бившия лидер на ДПС префърцунен изказ, не става ясно с какво мнението на Митов е раздразнило толкова ДПС. Макар с известно закъснение (от около пет години) българският външен министър преповтаря други пророчески думи, изречени от виден западноевропеец. През октомври 2010-а на среща с младежката организация на партията си канцлерът

Ангела Меркел заявява дословно:

“Опитите да бъде изградено мултикултурно общество в Германия, в което представителите на различните култури да живеят в съгласие помежду си, напълно и окончателно се провалиха”. По-логично е да се радваме, а не да се гневим, ако нашите министри и управляващата класа като цяло демонстрират способност (макар и със закъснение) да правят съответстващи на реалността заключения.

Ясно е, че ДПС търси нови пространства за изразяване на новото си, по-ясно опозиционно поведение и намира за удачно да използва чувствителната проблематика на отношенията между различни етнически, религиозни и културни общности. В това като че ли няма особени поводи за притеснение – в повечето периоди (като изключим “ерата Местан”) движението е успявало да се предпази от преминаване на допустимите граници на политическата експлоатация на тематиката. Ако нещо в тази област буди притеснение, то има друг характер.

Няма как да се игнорира обстоятелството, че виковете “Бият Паниковски!” по проблемите на мултикултурализма са се превърнали в професионално поприще за доказване на

безукорна евроатлантическа лоялност

на което вече няма “наши” и “ваши”. Неотдавна един по-млад колега захапа здраво свой доскорошен съмишленик, като иронизирагласовитите паникьори, които ту плашат хората, че бежанци ще им “бъркат в сутиените и гащите по Витошка”, ту се кълнат, че ще стрелят на месо по всеки, дръзнал да премине нашата граница и пр. “героизми”. Между другото, иронията с бъркането в сутиените и гащите е малко неуместна предвид мащаба на посегателствата в новогодишната нощ в Кьолн и редица други европейски градове. И звучи повърхностно, ако се прочетат стряскащите данни от доклада на германската Федерална служба на криминалната полиция, според които през 2015-а мигрантите в страната са извършили 208 344 престъпления, представляващо ръст с повече от 80 на сто спрямо година по-рано. Като се има предвид, че това е числото само на разкритите престъпления, а в същото време са отчетени данни от 13 от 16-те провинции, имат основание оценките, че реалният брой на извършените от мигранти престъпления надхвърля половин милион. Не звучи като безобидно “бъркане по гащите”, нали?  

Разбира се, дебатите относно мултикултурализма обхващат една сложна и често недокрай разбирана материя. Ако имаме предвид държавните политики, поощряващи

“нещо повече от толерантността”

и то акцентиращи върху непрекъснато разширяващи се привилегии за все повече малцинствени културни (в най-общия смисъл) групи, то едва ли е изненадващо, че местните мнозинства, следващи традиционните културни норми, започват да се чувстват застрашени и реагират, включително и чрез подкрепа на радикални и дори екстремистки идеи, политици и организации. Да се определят тези процеси като “параноя на мълчаливото мнозинство” е не само невярно и несправедливо, това е много опасно. Защото оспорването – в името на криворазбрана политическа коректност и толерантност – на правото на мнозинството да поставя определени въпроси в публичния дневен ред води до не по-малко разрушителни последици, отколкото отричането на необходимостта от уважение към културните и религиозните ценности на малцинството.

Погрешно е също така да се внушава, че реакциите срещу мултикултурализма са израз единствено на атавистични, популистки политически тенденции. Към нарочения за “обществен враг №1” (за правоверните евролиберали) Виктор Орбан през последните месеци се присъединиха не само останалите страни от "Вишеградската четворка”, но и Австрия и скандинавските държави. Все по-често в политическите дискусии се ползват научни данни от изследвания на авторитетни европейски институти, които показват

плашеща картина на реални изменения

Говорим за стремителни демографски, социални и културни промени, водещи до дълбоки трансформации на европейските общества. Независимо от необходимите и неизбежни спорове относно корените, мащабите и последиците от тези промени, неразумно и неправилно е да се отричат поне две неща.

Първо, тези процеси не протичат в съответствие с доминиращите позитивни политически, идеологически и (уви!) научни оценки и прогнози. Второ, измененията отдавна са излезли от контрол, а европейските страни и Европейският съюз като цяло са се превърнали в объркани и безпомощни регистратори на явления, съпоставими с природно бедствие. Как иначе можем да интерпретираме признанието на ръководителя на германското имиграционно ведомство, че държавата не знае къде се намират повече от 15 на сто от регистрираните при влизане в Германия имигранти. В това отношение ние като че ли наистина се справяме “по-добре”, тъй като поне знаем със сигурност, че над 90 на сто от официално пристигналите у нас вече са напуснали България. Ако обаче оставим тази горчива ирония настрана, трябва да признаем, че нашето общество отдавна има проблеми по темата “мултикултурализъм”. Едни скорошни официални, макар и пределно неконкретни признания, че редица социални общности и групи у нас са предразположени към радикализиране, би трябвало да предизвикат нещо повече от мимолетна медийна сензация.

Ще завърша с една мисъл на холандския социолог Пол Схефер. Той казва: “Нашата толерантност всъщност е израз на безразличие. Тя се ръководи от идеята: Докато ти не се докосваш до мен и не се бъркаш в живота ми, аз няма да ти задавам въпроси. Но е ясно, че са настъпили времена, когато повече не можем да се избягваме. Идва моментът, когато трябва да станат ясни границите на нашата толерантност и когато трябва да започнем да си задаваме въпроси един на друг.”  

 

* Бележка на автора: Заглавието е заимствано частично от публикувано през 2000 г. и предизвикало тогава бурни реакции есе на холандския социолог Пол Схефер. Днес идеите на Схефер се възприемат от мнозина като пророчество.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст