Здравният „влак“ излезе от релсите

Откриване на новото Спешно отделение на болница  УМБАЛ „Св. Анна“ - София АД. Бойко Борисов  - премиер  д-р Петър Москов - Министър на здравеопазването.

“Принадлежност, солидарност, чест и морал – думи непонятни за днешния ден. Защо и как стигнахме до

тук. Днес се оказахме тотално разделени – спешна срещу доболнична; частна срещу държавна; група от директори срещу всички; ординатори срещу хабилитирани, башка всички противоречия между специалностите.” Тази позиция на „просто лекаря“ проф. Милан Миланов красноречиво описва ситуацията в българското здравеопазване.

Професионалистите от различни направления са се хванали за гушите, а болниците са разделени на кръгове по интереси. Здравното министерство и здравната каса си прехвърлят топката, когато стане напечено и трябва да се поема отговорност за спорни решения. От цялата неразбория, която май само министър Петър Москов не вижда (“хаос няма!”), по традиция най-ощетени са пациентите. Болни останаха пред заключени лекарски кабинети, други пък изобщо се отказаха да търсят медицинска помощ, защото няма кой да им я окаже. Първоаприлски, но съвсем не на шега, личните лекари в цялата държава излязоха на улицата, за да си търсят все по-изчезващите права.

Всъщност този сценарий бе предопределен, тъй като договорното начало в здравната система от известно време насам се топи като лански сняг и май съществува само в медийните изяви, пиар материалите и декларациите на управляващите здравеопазването ни. Както казва професор Миланов – “говорихме, убеждавахме, давахме предложения – срещу нас стена, изградена от чугунени глави”. Министерство и каса проформа изслушват желанията на медици и болнични директори, но накрая налагат волята си еднолично и пренаписват текстовете според това, което им е угодно. Говори се само за пари, лимити, бюджети, доволни и недоволни, а системата се разпада откъм организация и правила за работа.

Дали е нормално едно джипи да преглежда пет минути пациент, а след това 15 минути да описва прегледа? Ами пръстовите отпечатъци? Хубаво е да се анкетират пациентите, но чак пък от това да зависи финансирането на една лечебница… А анексът към Националния рамков договор, който здравната каса сама си написа, гласува и подписа, беше просто “върхът на сладоледа”.

Със сигурност здравната ни система след 1 април (независимо дали влезе в сила, или не този договор) вече няма да е същата. И за съжаление нещата не вървят към по-добро. Служебният рамков договор ще бъде атакуван в съда като закононарушение. Представителите на лекарите вече увериха, че отказват да работят по новите правила, докато магистратите не се произнесат или касата не оттегли документа. Това на практика означава, че медиците (или поне мнозинството от тях) прекратяват договорите си със здравната каса и когато отидем в кабинета им, ще си платим 20-30 лв. вместо досегашните 2.90. В тази връзка медици с чувство за хумор от Момчилград окачиха табели по вратите на кабинетите, на които пише, че за “ само да попитам” се плаща допълнително по 3 лева.

Разбира се, дори кешовите плащания са по-добрата опция от алтернативата лекарите да отсъстват от кабинетите си. Независимо от уверенията на здравното ведомство, че ще има кой да “покрие” стачкуващите, схемата с по 2-3 дежурни кабинета в градовете и с консултации по телефоните би издържала най-много седмица. След това ще настъпи тотален хаос, опашки, изнервени пациенти и неадекватно обслужване. Дори джипитата и здравното ведомство да се разберат, системният проблем в доболничната помощ ще остане да цъка като бомба със закъснител. И с повече направления, (леко) намаляване на бумащината и връщане на стария рамков договор личните лекари пак ще се чувстват недооценени. По думите на председателя на съсловната организация доц. Людмил Киров само за 2015-а са регистрирани 30-35 млн. прегледи при личен лекар, без да се броят консултациите по телефона и здравнонеосигурените пациенти. При тази натовареност доболничната помощ работи с 6% от приходите от здравни осигуровки, въпреки че от Световната банка казват, че за да функционира нормално секторът, трябва да разполага с 25-30% от средствата за здраве.

Тази петкратна разлика едва ли някога ще бъде стопена, но е важно поне да се направи стъпка напред. Естествено, отсрещната страна ще каже: “парите не достигат”, но от Столичната лекарска колегия за пореден път посочиха разрешението на проблема. А то е: “Държавата да започне незабавно да внася в пълен обем здравноосигурителни вноски за групите, които тя осигурява, и да бъде разрешен трайно проблемът със здравнонеосигурените”. Това би означавало стотици милиони левове бонус за вечно недофинансираната здравна сфера и глътка свеж въздух за всички работещи в нея. Което пък ще се отрази положително на качеството на здравните услуги.

Не по-розова е ситуацията, пред която са изправени болниците и техните директори. Медиците от частните и общинските болници, които пък са най-потърпевши от въвеждането на Националната здравна карта, вече декларираха, че ще започнат да късат трудовите си договори със здравните заведения. Това ще се случва с едномесечно предизвестие. По този начин отделения и цели лечебници могат да останат без медици. И директорите съответно ще трябва да уведомят касата, че поради липса на кадри занапред не могат да подписват нови договори (или анекси) с осигурителния фонд. Което значи или закриване, или преминаване към изцяло кешови плащания, които, естествено, ще са далеч по-високи от тези при личния лекар. На опашката за справедливост се наредиха и специалистите и здравните власти ще трябва да са много гъвкави и отстъпчиви, за да се справят с казуса “три в едно”.

 

 

Реформа “в името на пациента”

 

 

Министерството на здравеопазването декларира, че реформата се прави в името на пациента и цели да се сложи край на порочните практики парите на осигурените българи да се харчат необосновано, а не да са насочвани към задоволяване на търговски и финансови интереси, често влизащи в противоречие с нуждите на болните.

За тази цел екипът на ведомството и правителството са подготвили и реализирали голямо количество нормативни и системни промени. На първо място това е Националната здравна карта като инструмент за наблюдение и анализ на нуждите на пациентите и инструмент за разпределяне на наличните ресурси на системата по най-ефективния начин. От ведомството се съгласяват с всеобщата констатация, че извънболничната помощ е пренебрегвана и недофинансирана, и посочват 10 пункта, по които смятат да я подобрят. За първи път се гарантира финансиране на безпрецедентно увеличаване на достъпа на българските пациенти до извънболнична помощ с допълнителни 36 млн. лв. за профилактични прегледи, направления, изследвания и за заплащане на труда на лекарите. Сериозно се увеличава броят на финансираните от НЗОК направления с нови допълнителни 641 000. С повече от 10 млн. е увеличен бюджетът на първичната извънболнична медицинска помощ спрямо 2014 година. Повишен е броят на финансираните от касата профилактични прегледи на деца до 18 години – с 260 000, и е чувствително увеличено заплащането за тази дейност на общопрактикуващите лекари. Здравната каса ще плати за предстоящата година за допълнителен брой прегледи 4 239 000 лв., което е средно 960 лв. на една практика.

През 2016-а е планирано голямо увеличение на изследванията за контрол на диабета – за глюкоза, изследванията са с 416 268 повече от миналата година за 595 263 лв., за кръвно-захарен профил изследванията са увеличени с 167 855 повече за 646 241 лв. и за гликиран хемоглобин – 91 945 повече изследвания за сумата от 849 572 лева. Осигурителният фонд ще финансира с 2 927 654 лв. допълнителни 2 047 300 изследвания за контрол на състоянието при сърдечносъдови заболявания. Изследването за общ холестерол е включено в нова система за изследване на наблюдение, която позволява определяне на поведението и таргета на терапията на пациента спрямо определения му общ риск. Извън това изследванията на холестерол са увеличени с 500 000, на HDL-холестерол – с 500 000, и на триглицериди – също с толкова. Въведено е ново изследване за сърдечносъдови заболявания, захарен диабет и хронична бъбречна недостатъчност – LDL-холестерол. Запазена е продължителността на профилактичния преглед и прегледа при диспансеризация, който е определен на 15 минути.

Въпреки това личните лекари оспорват огласените данни и обвиняват държавните експерти в популизъм, еквилибристика с числа и непознаване на проблемите на първичната помощ.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст