Българската външна политика взе внимателен завой като основна причина за него са процесите в Европейския съюз и Турция. Този курс стана още по-отчетлив след атентатите в Брюксел, когато и премиерът Бойко Борисов, и външният ни министър Даниел Митов заеха критична позиция спрямо мигрантската вълна. Това става ясно от редовния месечен анализ на Института по социология "Иван Хаджийски".
"Властта проявява и повишена толерантност към антиимигрантското говорене в страната, разминаващо се с официалната про-Меркел линия. По отношение на Турция, периодът на временно охлаждане, свързан с промените в ДПС по Нова година, изглежда поне засега преустановен. Наблюдаваме по-скоро жестове на миролюбивост и приятелство – и в закриването на комисията за разследване на Русия и Турция, и в отправените чрез Лютви Местан лични поздрави на премиера до колегата му Ахмет Давутоглу", се посочва в доклада.
В него се изтъква, че ГЕРБ трайно "окупира" политическия център. Експертите посочват, че "десният поход" на Борисов с реформаторските сили и овладяването на властта с анти-БСП и анти-ДПС риториката е завършил. "Острите размени на реплики с ДСБ имат за резултат легитимиране на малкия партньор в коалицията като централен фактор. По всичко личи, че политическият "разкрач" на ДСБ – да бъде и вътре във властта, и извън нея – е удобен и на Борисов. Премиерът повече няма нужда вътре в страната да го възприемат непременно като "десен". ГЕРБ не е склонна да разглежда себе си в "пакет" с ДСБ. Така за партията и лидерът й се открива пътят, по който – дистанцирайки се от поведението на ДСБ, да оставят отворени врати към всички и едновременно да държи другите политически играчи в непосредствена политическа близост до себе си", се казва в документа. ГЕРБ също така умело използвали антиимигрантските и скептични към брюкселските решения настроения, без да се съобразяват с твърдата прозападна позиция на ДСБ. Междувременно пък това помага на ГЕРБ са "опитомяването" на Патриотичния фронт, възпроизвеждайки в смекчен вид техните послания.
В БСП основният въпрос си остава кой ще бъде лидер, тъй като партията ще реши това на конгреса си през май. Там двубоят се очаква да бъде между сегашния председател на социалистите Михаил Миков и Корнелия Нинова. "Лидерското състезание в БСП се изостря до небивала от много време конфронтация", отбелязват от института. Това помага на АБВ, чийто лидер Георги Първанов опитва да втълпи на избирателите, че той враждува с ръководителите на БСП, а не с партията, която всъщност го подкрепяла.
На етническото поле битката е между ДПС и бившият й председател Лютви Местан, който основа ДОСТ. Надпреварата си личи и по датите – 10 април и 24 април, когато ДОСТ и ДПС имат национални форуми. "ДПС, партия, която доказа своето близко до монолитно единство при многократни изпитания, сега полага кризисен тест за стабилност. Фокус на действията на ДПС е да не се допусне либералната, евроатлантическата и протурската линия да се превърнат в монопол на Местан. Посещението на Местан в Анкара трябваше да произведе върху тези избиратели максимално силно впечатление и да ги убеди, че Турция стои твърдо зад него. Ахмед Доган от своя страна съзнава риска от отлив на гласове от Турция към Местан. Изпратената и от него делегация в Анкара, включваща представители на временното ръководство, преследва две цели. Първо, да внуши на избирателите, че поне ДПС като цяло не е партия нонграта в югоизточната ни съседка и второ – да установи по-тесни контакти с опозицията", изтъкват политолозите.
Патриотичния фронт също бележи успех, тъй като вече ги няма декларациите, че коалицията между ВМРО и НФСБ е профашистка и неприемлива за демократичната политика. "Близостта до ГЕРБ укрепва присъствието им на различни политически, медийни и административни равнища, но крие и неизбежни рискове. Въпреки общо взето координираното единство между двете формации във Фронта, инициативата като че ли беше взета от ВМРО, и то, както и в случая с АБВ, по президентската тема", се допълва в анализа.
В глобален аспект светът започва да се милитаризира, а Европа изпада в песимизъм."Информационната война набира скорост. Превъоръжаването продължава. Американското военно присъствие в Европа, мотивирано с "руска заплаха", достигна до максимума след Студената война. Но има и надежда. Американско-руският дипломатически диалог също кулминира. Владимир Путин опроверга прогнозата на Барак Обама, че "Русия ще затъне в Сирия”. След ефективна военна намеса, включително и изпробване на нови оръжия, ходът на войната беше преобърнат. Руското участие активизира и коалицията, водена от САЩ. През това време Китай излиза с конкретен план, за да достигне до ново равнище в националното развитие ("сяокан”), а заедно с това да придобие и нова роля в международния икономически и политически живот. Усилието за "сдържането” на Китай вероятно ще пренaсочи тежестта на американските геостратегически усилия повече към Източна Азия и Тихоокеанския регион", отбелязват експертите.
Те допълват, че Европа е изпаднала в кръгова отбрана. В ЕС се задълбочава кризата със сигурността. "Атентатите в Брюксел могат да се окачествят засега като "шок без терапия"; диагноза за състоянието на ЕС не е поставена. Все така липсва ясна идея за реакция на терористичните и миграционните заплахи на фона на надигаща се ксенофобска вълна. Наново става ясно, че сигурността в съюза е крайно уязвима, че не се открояват общи решения, а отделните държави предприемат самоволни и некоординирани стъпки към минимизиране на терористичните заплахи", се подчертава в доклада.
Политолозите алармират, че Европа е застрашена от няколко посоки. От юг – мигрантска вълна, несъмнено в нея има радикални ислямисти и организирани терористи. "В Европа цъка бомба, заложена с лека ръка. Много по-съществено е, че десетки хиляди са потенциалните ислямисти, които ще се зареждат с радикализъм чрез сблъсъка си с чуждата действителност и неизбежните прояви на враждебност", се казва в документа.
От запад пък се задава Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Експертите припомнят, че преговорите се водят тайно, но е изтекла информация, че една от клаузите предвижда ЕС да се консултира със САЩ преди да прави промени в своето законодателство. Другата заплаха от изток идва от руската заплаха. Факт е прекратяването на нормални икономически връзки с Руската федерация, припомнят от института. Според тях споразумението между ЕС и Турция за мигрантите е временно решение. Югоизточната ни съседка, която е разтърсвана от епизоди на етническа война, опитва да се закрепи с прийоми на погазване на демокрацията и човешките права, но навлиза в се по-остра фаза на политическа криза.
