На всички е ясно, че ключът към успешния бизнес е свободната пазарна ниша. Но понякога, както казваше Стив Джобс, „хората не знаят какво искат, докато не им го покажеш“. На кого например би му хрумнало да натъпка възглавница с пуканки? Домакинята от щата Мичиган Ким Лавин обаче се изхитрила да зашие царевица в калъфка за възглавница, след което да я подгрее в микровълновата фурна. И попаднала право в целта. В началото на 2000 г. полуфабрикатите под марката Wuvit започват да се продават във всички големи американски универсални магазини, включително и в луксозните Saks Fifth Avenue и Macy’s. Те осигуряват милионни печалби на своята създателка, която по-късно описва историята си в книгата „Ръководство как да превърнем идеята от кухненската си маса в 1 млн. долара“.
Студентският проект на Гаури Нанда също се превръща в масово търсена стока в 45 държави. Аспирантката от Масачузетския технологичен институт създава будилника Clocky, който скача от нощното шкафче и се плъзга по пода, принуждавайки собственика си да стане, за да спре мощните звуци на алармата. От момента на излизането си на пазара през 2007-а бягащият будилник е „спечелил“ на Нанда около 10 млн. долара.
Не е задължително печелившата идея да е хитроумна. Обратното – непретенциозният замисъл е само от полза на предприемача. Точно такова било хрумването на Дейвид Маркс, основател на компанията Geese Police (Гъша полиция). Той се сблъскал с проблема с дивите гъски още през 1986-а, когато управлявал клуб за голф в Кънектикът. Около 600 пернати окупирали местните игрища и клиентите непрекъснато се оплаквали от птичия тор. Шефовете на клуба напразно се мъчили да прогонят птиците с огради, плашила, пиротехника и химикали, след като отстрелът им по тези места е забранен. Тогава Маркс купил куче от породата бордър териер, известно с пастирските си качества, и платил курс за специална дресировка. Само за няколко седмици гъските изчезнали. При това кучето дори не лаело, а плашело птиците с характерния за тази порода „вълчи поглед“. Слухът за четириногия пазач се разнесъл в околностите и предизвикал наплив от искания за наемането му от други клубове за голф, от паркове и дори от частни клиенти. През 90-те години на ХХ в. услугата на Маркс се превръща във франчайз, достъпен за цялата страна.
Успехът на много шантави идеи се основава на емоциите. Най-яркият пример е прочутият жълт усмихнат емотикон, нарисуван от братята Спейт, който им носи над 50 млн. долара.
Пеещата риба Big Mouth Billy Bass на Gemmy Industries става хит в продажбите, защото не оставя никого равнодушен. Реалистично изработеният сувенир представлява риба, прикрепена към дъска, която не просто виси на стената, но и при преминаването покрай нея обръща глава, запявайки известни парчета. Своеобразният хибрид между постиженията на поп музиката и препарирането на животни превръща авторите на идеята Джо и Барбара Пелетиери в богаташи. През 2000 г. са купени над 1 млн. риби, изпълняващи Take Me To The River с гласа на Ел Грийн, който също печели добре от цялата работа.
Изобщо хуморът е привлекателно нещо. Доказва го и одеялото с ръкави Snuggie. Според рекламата то позволява да си седиш добре завит на дивана и в същото време да жестикулираш колкото си искаш. Хрумването изглежда абсурдно, което осъзнава и производителят Allstar Products Group. В компанията решават, че щом стоката така или иначе е нелепа, стратегията за продажбите й трябва да акцентира върху това, предизвиквайки смях. Тези сметки не само се оправдават, но и надхвърлят очакванията. Приблизителната печалба от Snuggie от излизането му на пазара през 2009-а досега е 200 млн. долара.
