Почти половината от всички природни обекти от световното наследство на ЮНЕСКО са застрашени от увреждащо човешко влияние.Това са изводите, направени в новия доклад, изготвен от “Далберг Глобал Девелопмент Адвайзърс” за международната природозащитна организация WWF, огласен през седмицата.
Организацията развива дейности в над 100 държави с помощта на 4000 служители и над 5 милиона доброволци и е установила, че 12 от застрашените световни обекти се намират в Европейския съюз, а два от тях (национален парк “Пирин” и резерватът “Сребърна”) са в България. Те са защитени освен от ЮНЕСКО, но и от директивите на Натура 2000.
Според експертите на организацията тези обекти осигуряват жизненоважни услуги за хората и околната среда, но съществуването им по цял свят е застрашено от различни дейности като добив на горива, минна индустрия или незаконен дърводобив.
Над 11 милиона души разчитат на обектите на световното наследство за храна, вода, подслон или лекарства и могат да бъдат негативно засегнати от широкомащабни индустриални дейности, извършвани в тях, се посочва в документа. Природните и културните обекти, които попадат в обсега на концесии за добив на газ, нефт или други полезни изкопаеми или са заплашени по различен начин, са 114 от общо 229. Генералният директор на WWF Марко Ламбертини е изтъкнал, че световните обекти би трябвало да имат най-високо ниво на защита, но въпреки това често сме неспособни да опазим дори тези най-важни територии от Земята, съобщават от централата на организацията.
Що се отнася до застрашените обекти у нас, Катерина Раковска, експерт “Защитени територии и Натура 2000”, казва:
“Опазването на ландшафта и старите гори на Пирин се оказва голямо предизвикателство пред страната ни предвид неспиращите интереси за тяхното изсичане с цел изграждане на ски съоръжения. Развиването на бизнеса за сметка на природата не е устойчива практика и в дългосрочен план е неизгодно и за инвеститорите. Съществуват много добри примери за успешно съвместяване на икономическите интереси с интересите на природата, което да е полезно и за местните общности.”
По отношение на резервата “Сребърна” в доклада на WWF се изтъква, че езерото приютява над 100 вида птици, много от които от редки и застрашени видове. Основните заплахи пред този природен обект са неустойчивото управление на водите и изкуствените прегради, прекъсващи свързаността на влажните зони. Голяма част от проблемите с влажните зони в Централна и Източна Европа са наследени от отминал период. За последните 10 години с участието на WWF са възстановени над 10 000 хектара влажни зони в региона и работата в тази област продължава.
В Централна и Източна Европа поне шест обекта на ЮНЕСКО са застрашени от минната индустрия, туристическата и транспортната инфраструктура и дърводобива. Освен “Пирин” и “Сребърна” сред тях са и делтата на Дунав, девствените букови гори в Карпатите и прочутите Плитвички езера в Хърватия. Сред емблематичните за Европа застрашени места са и биоразнообразието във Ваденско море (Германия) и уникалните влажни зони в “Доняна” (Испания) – попадащи под защитата на Натура 2000. По-доброто прилагане на нейните директиви може да е от решаващо значение за опазването на ценни местообитания и видове. “Двете директиви, които определят създаването на мрежата Натура 2000, в момента са и единствена гаранция за опазването на природни места, които са извън националните ни защитени територии, обхващащи само 5% от България. Европейската екологична мрежа е шансът за опазване на бившата защитена местност Камчийски пясъци и река Янтра” – пояснява Катерина Раковска.
“Трябва да приемем факта, че не хората защитават тези места, а местата защитават хората. Правителствата и бизнесът трябва да заложат на дългосрочните ценности пред краткосрочните печалби и да уважават статута на тези невероятни кътчета – допълва и Ламбертини. – Необходимо е да се фокусираме върху устойчивите алтернативи, които поддържат обектите на световното наследство, техните забележителности и благата, които ни предоставят.”
