Спадът на щатския долар, особено към японската йена, се задълбочи в средата на седмицата, след като бе огласено резюмето от мартенското съвещание на паричния комитет на Федералния резерв. Казаното там убеди валутните търговци, че ново лихвено увеличение в САЩ може да се очаква не по-рано от юни. И че все повече парични стратези са склонни да следват политиката на въздържание и на постепенно нарастване на лихвите, тласкани от глобалните заплахи за щатското стопанство.
В тази обстановка зелените пари "отслабнаха" към почти всичките си основни конкуренти, докато притокът на пари в традиционното спасително убежище – йената, причини до 10% ръст на японската валута от началото на годината насам. В късните следобедни часове на 7 април котировките достигнаха грубо 1.08 йени за един щатски долар.
Единната европейска валута също реализира стабилни печалби и в края на търговския ден на 6 април се разменяше срещу 1.1450 щ. долара за едно евро – с над 8% по-скъпо, отколкото през декември 2015-а. Което обаче подкопа един от основните стълбове на стратегията на Европейската централна банка да пусне икономиката на еврозоната на по-високи обороти. И с това предизвика агресивните реакции на европейските парични стратези.
В предговора на годишния доклад на ЕЦБ банковият председател Марио Драги написа, че той и колегите му няма да "се предадат" на прекалено ниския ценови растеж. Неговият заместник Витор Констансио пък увери европейските парламентаристи (на 7 април), че централната банка е готова да направи "всичко необходимо", за да върне инфлацията на целевото й ниво. С което на практика повтори изказването на главния икономист на ЕЦБ – Петер Прает, на конференция във Франкфурт, че "ако се появят нови негативни шокове", мерките на централната банка "ще се калибрират отново в съответствие със силата на насрещния вятър и като се държи сметка за евентуалните странични ефекти". Твърдата словесност на триото даде ефект и еврото отслабна до 1.1360 щ. долара, след което зелените пари отново се понижиха до грубо 1.14 щ. долара.
Експертите на ЕЦБ не казаха какви допълнителни инструменти имат предвид, но и Прает, и Констансио изключиха използването на "паричен хеликоптер". Прает от своя страна добави, че отрицателните лихви, които са в сила две или три години, биха били "много притеснителни".
Последните данни за най-голямото стопанство в еврозоната – Германия, показват, че индустриалният продукт през февруари се е намалил с 0.5% спрямо януари, което е под очаквания спад с 1.8 процента. На годишна база показателят се е увеличил с 1.3 процента. По оценка на германското министерство на икономиката секторът е започнал 2016-а "много позитивно", което се дължи отчасти и на меката зима.
Мощен ръст, особено към еврото, регистрира швейцарският франк – другото традиционно валутно убежище. В късните следобедни часове на 7 април той се разменяше срещу 1.0867 франка за едно евро. Валутните експерти пък побързаха да предположат, че скъпата йена и франк могат да провокират валутни интервенции от централните банки на двете държави.
Китайските валутни резерви неочаквано са се увеличили през миналия месец, след като намалелият отлив на капитали от страната стабилизира юана. Запасите на Народната банка на Китай са нараснали с 10.3 млрд. щ. долара – до общо 3.21 трлн. долара към 31 март. Икономисти, анкетирани от агенция "Блумбърг", очакваха резервите да намалеят с нови 6.3 млрд. долара – до 3.196 трлн. долара. Деноминираните в Специални права на тираж (валутата на МВФ) резерви на банката, които се обявяват официално за първи път, са били 2.28 трлн. СПТ към края на март.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата не беше особено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2688 млн. евро (5257 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.95% дял от купената и продадена валута.