Законът да изисква не тримесечни, а шестмесечни отчети от дружествата емитенти на ценни книжа, е стара болка на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Те не искат да разкриват информация “толкова често” – четири пъти в годината. Най-после лобисткият им интерес има шанс да влезе в Закона за публичното предлагане на ценни книжа и да направи компаниите на практика безотчетни. Единствен виновник за това е Комисията за финансов надзор и по-точно управление “Надзор над инвестиционната дейност”, което вече втора година работи без легитимен шеф.
Опити да се продължи двойно срокът на отчетност е правен при предишното ръководство на управлението, но тази “революционна идея” е била отхвърлена безапелационно. Сега явно индустриалците се възползват от безвластието в КФН и са решили, че е време за пробив. Затова и с проектопромените в закона шестмесечният срок вече е факт.
В България състоянието на пазара е толкова зле, че единственото ценно, което инвеститорите имат, е информацията за дружествата емитенти на ценни книжа. И когато срокът на информираност стане на полугодие, както е записано в проектопромените, те ще загубят и това качество. Реално погледнато, става дума за един отчет годишно. Първо инвеститорите ще чакат полугодишния отчет, а след това ще се ослушват за годишния, който по традиция излиза не по-рано от март следващата година. Той излиза на неконсолидирана база. След това пък ще чакат консолидиран, а накрая и одитиран годишен отчет. Така инвеститорите ще се лишат от всякаква качествена и регулярна информация.
Пример: Когато “Булгартабак” си продаде “Булгартабак трейдинг”, тази информация излезе в тримесечния отчет на дружеството. Въпреки това и инвеститорите, и комисията реагираха много бавно, защото когато един актив излиза от едно дружество и влиза в друго, макар и да са от една група, информацията за това е доста прикрита. И публиката го научава най-рано от тримесечния отчет. Ако трябваше новината да се появи чак в шестмесечния отчет, това би било на практика никаква осведоменост на инвеститорите и блокиране на регулатора.
За да замажат сегашния гаф
с лобистката поправка обаче, законотворците въвеждат “тримесечна справка”. Тя се казва “уведомление за финансовото състояние” и е описана в параграф 13. Тоест КФН пак възлага да се прави някаква тримесечна отчетност, но тя вече е извън закона. Тя се определя с наредба на комисията, първо и второ, формата на тази отчетност не е известна, а тепърва ще се одобрява. Това се казва облекчение, нали?
От една страна – шестмесечни отчети, от друга – нова форма на три месеца, която не е законова, а и никой не знае какви прищевки на надзора ще бъдат записани в нея. А за неподаване на тези справки КФН ще налага свирепи глоби.
Подозренията са, че КФН ще направи проформа справка за тримесечието, която няма да съдържа основна и важна за инвеститорите информация. Премахвайки законовата форма на отчета – на всеки три месеца, и заменяйки я с някаква справка без ясни реквизити, чиято форма и съдържание не са определени от закона, КФН на практика сваля още един товар от гърба си. Какъв би бил нейният интерес, след като е регулатор и трябва максимално близко и навременно да следи този пазар? Отговорът е един: КФН бяга от регулаторни функции.
Надзорниците ще придобият възможността да се оправдават с емитентите
От друга страна, става дума за придобиване на по-голяма “гъвкавост” от надзорниците – по всяко време могат да сменят изискванията си в тази справка и да я правят “по калъп” за едни и мъчителна за други участници на пазара. Освен тази справка, реквизитите по която ще се определят от ресорния надзор в КФН, в промените пише, че могат да се изискват и други справки, което дава много завоалирани права. Отваря се вратата за административна преса върху различните емитенти. Защото по линия на тези скрити от закона бележки и “друга информация” можеш да направиш всеки сам да си говори. А когато имаш отчет, уреден в специализирания закон и Закона за счетоводството, там няма как и за какво да рекетираш.
Вторият голям капан в промените се отнася до вменяване на
надзорни задължения на одиторите
В параграф 11 се правят допълнения в сегашния чл.100 на ЗППЦК. Създава се нова т.5 в. ал.4, където се казва “трябва да има декларация от одитора… удостоверяваща, че финансовият отчет, съставен съгласно приложимите счетоводни стандарти, отразява вярно и честно финансовото състояние на емитента“.
Няма одитор, който да завери отчет при това изискване. Никой одитор не може да бъде заставян да декларира, че финансовият отчет отразява вярно и честно информацията за активите и пасивите на дружеството. Защото както одиторите, така и надзорът работят с информация, която е общодостъпна. Хората от КФН правят опит да направят одитора разследващ орган.
Сега в одиторските стандарти има едно писмо за ангажименти, в което одиторът казва, че той заверява годишния финансов отчет на база на представени му документи на дружеството. Новото е, че се иска
декларация, че тези данни са верни
С новата поправка се прехвърля вината за всеки провал на регулатора върху одиторите.
Пример: Ако такава хитрина бяха вкарали в банковото законодателство, БНБ щеше да каже: “Ние не сме виновни за фалита на КТБ, гонете единствено одиторите!”
Ако допълнението се приеме, при всеки провал на дадена емисия, при всеки фалит на емитент КФН ще прехвърля вината върху одиторите, които не са упражнили качествен надзор. За това ще служи тази нова причудлива декларация. Отново се тропосва регулаторната функция – този път върху одиторите.
Третият момент е искането за достъп до данъчноосигурителната тайна. Това е абсолютно изхвърляне, напълно ненужно. КФН се е опитала да го мотивира с глобите. Замисълът е да могат да определят финансовия статут на лицето, за да могат да уточнят глобите.
Но
достъпът до данъчноосигурителна информация
няма нищо общо с дейността на КФН. Някакво дълбоко неволно или нарочно недомислие е това. КФН трябва да има достъп до кредитния регистър, а не до данните в НАП. Досега КФН няма такъв достъп и когато поиска да се търси някаква свързаност – например банка дала заем на дъщерята на някакъв емитент, нищо не може да се намери. А това е важна информация за инвеститорите и КФН.
Четвъртият голям резил в прeдложените за обсъждане промени в ЗППЦК са
абсурдните по размер глоби
за България. Те стъпват на една Европейска директива. Директивата е хубаво нещо, но тя никога не се прилага директно, тя дава право на определена опция.
Възприемат се минимални прагове по директивата, но максималните са такива, че КФН може да унищожи който си пожелае емитент на пазара. Защото у нас няма толкова големи публични дружества емитенти, които да могат да понесат такива санкции. Член 221а гласи, че който не изпълни задълженията по предоставяне на информация пред КФН, се наказва с глоба от 3 хил. до… 4 млн. лева. Или до удвоения размер на получената печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушението, като се прилага по-голямата стойност. Само дето няма кой да установи получената печалба, защото КФН не е такъв орган, няма такива правомощия.
Дотук говорихме за глоби за физически лица. При глобите за юридически лица вече става страшно – от 5 хил. до 20 млн. лв., или 5% от общия годишен оборот. Тук вече развитието на фантазията надминава всички очаквания. В текста за физически лица става въпрос за печалба, т.е. за резултат, а тук се говори за оборот. Законотворецът директно казва на юридическите лица: "Хич не ме интересува резултатът ви, аз ще ви чаластря през оборота".
Това е административна диктатура.
