Поредният колос на българската икономика се срива пред очите ни. Доскоро основополагащото за страната ни предприятие „Булгартабак“ е напът да хлопне кепенците, след като изхрани обилно множество нови демократи, певци на пазарната икономика и всевъзможни комбинатори. Е, тютюнджиите така и си останаха гладни. Втора седмица скандалите около тютюневия холдинг не стихват. Анализатори и приватизатори се давят в обяснения и ретроспекции, като „търсят“ причината
скоростно да потегли към дъното
„един от най-големите данъкоплатци“ в държавата.
От телевизионните екрани едва ли не целодневно ни озвучават с лакардиите си всички отговорни за създалата се ситуация държавни мъже. Но смислен отговор на въпроса в чий интерес е сриването на този отрасъл в икономиката на страната ни така и никой не дава. Не става ясно и дали пък това не е част от отмъщението на „човека зад кулисите“ заради доброзорлемното му „отказване“ от бизнеса у нас.
Макар и завоалирано, такова предупреждение направи Татяна Дончева, като каза, че разводът между Делян Пеевски и ДПС ще е труден, тъй като те ( Пеевски и майка му Ирена Кръстева) са получили много средства, за да се откажат лесно от тях.
А развитието на събитията около тютюневия холдинг в последните дни недвусмислено потвърждава думите й. Сега под удара е преработвателят, а утре идва ред на тютюнопроизводителите…
От месец насам сме свидетели как „пейзажът“ около Пеевски става все „по-разкалян“. Финансовите потоци към империята му пресъхват един по един, а
бизнесът му скоростно се „вталява“
Бившите му покровители (за които се знае, че не обичат особено много светлината) застрашително стесняват широкоспектърния обсег на действие на скандалния ДПС депутат. Но от години се говори за него, че където е стъпил, трева не никне. Така че няма как да се мисли, че този път ще се оттегли безобидно и без „да остави следа“.
При предишното си „извисяване“ като шеф на ДАНС той на практика видя сметката на цяло едно правителство. Сега затварянето на фабрики на „Булгартабак“ и масовите съкращения в структурите му са напът да отвеят… само един министър.
Точно тези действия на „човека в сянка“ провокираха демонстрациите на независимия синдикат на тютюноработниците към КНСБ и на националния синдикат "Тютюнева промишленост" към КТ "Подкрепа". Ликвидирането на над 300 работни места след спирането на производството в София изкара хората на улицата и те призоваха премиера да каже КОЙ е действителният собственик на холдинга, който уж е известен, но не съвсем.
Този въпрос сякаш дойде съвсем на място, особено след избухването на международния скандал „панамски досиета“.
А сложеният на дузпата министър Лукарски разпали още повече жаравата с думите:
"Собственикът се знае, но не се знае кой е собственикът на собственика"
И прехвърли топката в Агенцията по приватизация, като уточни, че в приватизационния договор е заложена клауза за спиране на производството за 12 месеца при необходимост. Според приватизационния договор, ако престоят на фабриката продължи повече от една година, собственикът й – "Булгартабак холдинг", ще бъде глобен със 100 млн. евро. Това на практика е сумата, която плати купувачът "BT Invest ГмбХ" (зад който се знаеше, че стои руската външнотърговска банка "VTB-Capital"), за да придобие 79.83% от холдинга през 2011 година. Преди дни пък самият Пеевски, който официално притежаваше 5% от акциите, ги продаде на офшорката TGI Middle East FZE – Дубай.
Тук е моментът отново да припомним, че през март 2014-а при проверка на Комисията за защита на конкуренцията името на TGI MIDDLE EAST FZE "изплува" като собственик на лихтенщайнската офшорка Livero. Тя пък купи 100% от виенската BT Invest GMBH, която притежава 80% от "Булгартабак холдинг".
Ако пък се вслушаме в думите на прогонения банкер Цветан Василев, който казва, че Пеевски и майка му са реалните собственици на Livero, излиза, че с въртележките по тази продажба на практика собствеността се окрупнява. А свързани помежду си лица контролират 92% от капитала на "Булгартабак".
В две различни сделки през годините BT Invest смени собствениците си. Сега капиталът й е разделен поравно от регистрираните в Лихтенщайн дружества – Stiga Anstalt и Woodford Establishment. От 2014-а насам мениджър на BT Invest е Венцислав Чолаков. До момента той все още е вписан в Търговския регистър като изпълнителен директор на тютюневия холдинг. Ако съдим по документите за проведеното на 31 март общо събрание на "Булгартабак холдинг", той би трябвало вече да е освободен от поста.
Още когато Комисията за защита на конкуренцията през 2014-а разгледа промяната на собствеността, в решението й пишеше, че крайният дубайски собственик Prest Trade (което пък е собственик на TGI Middle East FZE) е физическо лице без друг бизнес. Градската легенда тогава разказваше, че в документите умишлено било заличено неговото име, но всъщност ставало дума именно за Венцислав Чолаков.
TGI се свързва с "Булгартабак" и по друга линия. Управляващият директор на дубайското дружество Шреаз Фандиз фигурира в бордовете на двете фабрики на "Булгартабак". А наскоро (на 31 март) общото събрание би трябвало да е гласувало освен смяната на Чолаков в управлението на холдинга да влезе и друг представител на TGI – Рахул Нимкар.
По искане на парламента агенцията започна спешна проверка, която установи вече известното: че "София-БТ" е спряла работа. Но и че две от осемте линии за производство са изчезнали, макар ръководството на холдинга да твърдеше, че не са изнасяни машини от предприятието.
Още преди седмица работници предупредиха, че част от производствените линии от предприятието са демонтирани и преместени във фабриката на "Булгартабак" в Баня Лука. Тогава изпълнителният директор на "Булгартабак холдинг" Венцислав Чолаков не спря да отрича и да уверява, че са преместени в благоевградската фабрика, а не са „отплавали“ за Сърбия.
В средата на март ръководството на тютюневото дружество издаде заповед за спиране на дейността в софийското предприятие от 1 април. Сега и експертите на агенцията са установили точно това. Освен това е била издадена и заповед за удължаване на престоя по вина на работодателя до 31 май. На работещите са били връчени 310 предложения за прекратяване на трудовите договори срещу обезщетение. Част от тях ( 271) са били подписани. Простата сметка показва, че на практика освободените работници са 3/4 от общия персонал, тъй като в дружеството работят 400 души.
Агенцията за приватизация вече е изпратила поредно писмо до мажоритарния собственик на холдинга – BT Invest – Виена, в което го уведомява, че са в хипотезата на допустим престой не повече от 12 месеца и ако надвишат този срок или спрат работа в друго дружество на холдинга, подлежат на глоба. Освен това агенцията е поискала "Булгартабак" да я уведоми кога ще възстанови работата в София.
Веднага след общото събрание на холдинга, на което бе сменен бордът на директорите, АПСК е поискала среща с новото ръководство на дружеството. Но то все още не е вписано в Търговския регистър.
Според австрийския търговски регистър BT Invest все още се управлява и представлява от Венцислав Чолаков. Смята се, че той е близък до сочения за скрит мажоритарен собственик Пеевски. Певски, както е известно, продаде официалното си акционерно участие (от 5%) на TGI Middle East FZE – Дубай. Неговият управител пък и правният му съветник в момента са в борда на директорите на "Булгартабак", а представител на компанията според стари документи е отново Чолаков.
„Потопът“ в холдинга
започна непосредствено след като на 19 февруари Пеевски обяви, че ще продаде всички акции от собствеността си в "Булгартабак холдинг". Неговата фирма "НСН Инвестмънт" (регистрирана през юли 2015-а) официално притежаваше 5% от "Булгартабак", след като депутатът изкупи акциите в дружеството на бизнесмена Петър Манджуков.
Междувременно бившият икономически министър Трайчо Трайков в свое телевизионно участие индиректно потвърди думите на Лукарски, че
„кучето е заровено в приватизацията“
Според него раздържавяването на „Булгартабак" е трябвало да стане още през 2004-а, когато интерес към холдинга са имали истински стратегически инвеститори. В тази връзка трябва да припомним, че тя беше умишлено провалена, а цената за лансирането на „нездравия“ интерес към тютюневия гигант бе заплатена с главата на тогавашната министърка Лидия Шулева.
Трайков съобщи, че дори през 2011-а е имало интерес от компании от Далечния изток, но заради промяната в критериите по приватизационната сделка те не са могли да се включат в процедурите. Той посочи, че Агенцията за приватизация е предпочела да предложи договор, който бил максимално социален. В него ясно е посочен 10-годишен срок, в който дружеството няма право да променя производството на цигари, и 5-годишен за изкупуването на български тютюн. Това е разубедило големите тютюнопроизводители да участват в сделката и остави възможности единствено за финансовите инвеститори.
Сегашната ситуация в компанията Трайков определи като доста трудна, а стабилизацията според него е почти невъзможна, тъй като „Булгартабак“ вече е изгубило 80% от пазарите си.
Вероятно икономическите аргументи на ексминистъра са основателни. Но няма как за пореден път да не зададем въпроса как оцеляваше тази компания
преди ударите върху кюрдските контрабандни канали
за които изтече информация от комшийските медии. В нея ясно се посочват връзката между тях и забраната на турските власти Пеевски да влиза в страната им…
Още повече че икономическата ситуация в сектора едва ли се е променила за два-три месеца?!
Понеже никой от тези, които трябва да питат, не попита нищо по случая, след продължително мълчание мениджмънтът на самата тютюнева компания излезе с официално изявление, което било провокирано от „продължаващите опити за публично дискредитиране на “Булгартабак” от страна на някои медии и браншовите синдикати на КНСБ и КТ „Подкрепа“:
„Дружеството “София-БТ” е отправило до своите работници и служители общо 312 предложения за прекратяване на трудови договори срещу изплащане на обезщетения, като към днешна дата (бел.ред – 5 април) 307 предложения са приети. Прекратяването на трудовите договори се извършва в пълно съответствие с трудовото законодателство и с условията на колективния трудов договор, като опитите на някои медии да манипулират общественото мнение и да създадат напрежение в структурата на холдинга обслужват единствено интересите на техните собственици и нямат никакво обективно основание“.
Ръководството на холдинга заяви още, че „временното преустановяване на дейността на „София-БТ“ не представлява нарушение на приватизационния договор, като противно на медийните спекулации основните производствени мощности не са „изнесени“, а се намират и към момента на територията на фабриката. В допълнение през целия период на следприватизационния контрол всички следприватизационни задължения са изпълнявани стриктно, в срок и без каквито и да е нарушения.
Те не пропуснаха да подчертаят и че той е изцяло частна компания, „ а частната собственост е неприкосновена според конституцията, поради което не приемаме опитите на отделни политици, печатни и електронни медии и синдикални организации да се наместват грубо в оперативната дейност на компанията. Нито една частна българска компания не е била подлагана на подобен натиск, който очевидно има за цел да спре нейното развитие, както и да създаде изкуствено сътресение в един цял отрасъл от икономиката на страната ни. Не бива да се забравя, че и след прекратяването на трудовите правоотношения с работниците и служителите на „София-БТ“ в дружествата от групата на “Булгартабак” ще продължат да работят повече от 4000 души, а дейността на компанията ще продължи да осигурява поминък на десетки хиляди български тютюнопроизводители. Не бива да се забравя също, че „Булгартабак“ е бил винаги и ще продължи да бъде изряден данъкоплатец, един от най-големите в страната".
В цялото това напоително съобщение обаче отново липсва отговор на основния въпрос: КОЙ е собственикът на собственика…?!
