Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Апетитът на дилърите и инвеститорите към сигурните държавни ценни книжа се изостри особено много, защото ЕЦБ намекна, че е в пълна бойна готовност да разшири обхвата и да увеличи сумата на програмата за финансово подпомагане на банковата система в момента, в който това се наложи. Тази новина потопи доходността на германските десетгодишни облигации до едногодишното дъно от 0.1% на годишна база.
Оттатък Океана пак се дочуват гласове за вдигане на лихвата в най-мощната световна икономика. Безпокои ги обаче състоянието на световната икономика и едва ли ще посмеят да я вдигнат преди есента. Най-малкото, защото Япония продължава да се бори с рецесията. За последната една година БВП се сви със 16%, а понижените прогнози за очакваната инфлацията, както и масираните покупки от страна на централната банка на държавни ценни книжа потопи доходността на книжата и десетгодишните вече се търгуват при минус 0.07% годишна доходност. Също така защото китайската икономика продължава да среща трудности и централната банка на страната хвърли на пазарите 9.3 млрд. долара, за да охлади страстите. Този акт доведе до поскъпване на десетгодишните им еврооблигации с 1 щ. долар.
Паричната маса, намираща се на разположение най-вече в банки и в инвестиционни фондове е в изобилие. От друга страна, отново се говори за потенциално излизане на Великобритания от Евросъюза, както и че предстои Гърция да го направи. Наличието на пари и на страх подклажда глада към покупка на сигурните активи, каквито са държавните ценни книжа и златото. То пък поскъпна с близо 2% през последните дни.
През седмицата книжата на Чехия, Полша, Русия, Румъния и Турция също повишиха стойността си. В играта бяха включени и българските държавни облигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари. Поскъпването им беше реципрочно на срочността им до падежа. Най-дългосрочните, с падежи през 2035 г., 2028 г. и 2027 г., отчетоха най-голямо повишение съответно с 1.5 евро, 1.2 евро и 0.9 евро. Доходността на първите две се понижи с по 12 базисни точки и с 9 точки на последната, за да достигне съответно до 3.54, 2.85 и 2.6% на годишна база. По-краткосрочните ни книжа с падежи през 2024 г., 2023 г. и 2022 г. повишиха стойността си със съответно 0.4 евро, 0.3 евро и 0.2 евро, а доходността им се понижи с пропорционалните 5.5, 5 и 4 базисни точки до 2.3, 2.0 и 1.65% на годишна база.
Основна заслуга за поскъпването на нашите ДЦК имат банките у нас, които продължават да държат близо 6 млрд. свръхрезерви в Българска народна банка. Поддържането на такъв свръхрезерв се "наказва" от началото на тази година, като върху сумата се начисляват отрицателни лихви, т.е. търговските ни банки реално плащат на централната банка лихва, че поддържат тези суми там. Една от малкото им алтернативи е да купуват български книжа и те го правят, в резултат на което цената им се покачва.
Да не забравяме, че Министерството на финансите вече втори месец няма да емитира държавни ценни книжа на вътрешния пазар и една от основните причини за това са излишъците по бюджетната сметка, които се очаква да достигнат 2 млрд. лв. за първото тримесечие.
Ето защо и котировките на левово деноминираните държавни ценни книжа отбелязаха известно покачване. Книжата с падеж 2026 г. поскъпнаха с 0.7 лв. до 97.5 лв. за 100 номинал, понижавайки доходността с 10 базисни точки до 2.53% на годишна база. Книжата с остатъчен срок от девет и осем години пък се търгуваха на относително изгодните нива от 2.35 и 2.05% годишна доходност. Едва 0.65% годишна възвръщаемост носят книжата с падеж след четири години.
