Прословутата "реформа" няма да промени нищо, още по-малко ще доведе до каквато и да било "независимост" на съда – без значение как ще се раздели Висшият съдебен съвет, нито как ще се разпределят членовете вътре в новите две колегии.
Съотношението на силите в прокурорската колегия е ясно отсега: там ще става каквото каже главният прокурор Сотир Цацаров и нищо друго. В съдийската колегия пък "бунтарското" малцинство ще си остане малцинство. А с няколко допълнителни хватки може допълнително да отънее.
Решение трябва да има следващия месец. Но споровете как ще се раздели сега действащият ВСС се очаква да тръгнат след седмица, тъй като до вторник (5 април) промените в ЗСВ все още не бяха публикувани в "Държавен вестник".
Според приетите промени в конституцията и в Закона за съдебната власт сега действащият ВСС трябва да се раздели на две колегии: 14 души от него ще трябва да влязат в съдийската колегия, а 11 – в прокурорската. А в закона е предвидено, че ако членовете на ВСС не успеят сами да решат кой в коя колегия да отиде, това в крайна сметка ще реши парламентът.
Идеята на тази реформа беше съдиите да отговарят за назначенията на съдии, а прокурорите – да кадруват при своите. Само че има два основни проблема: първо във ВСС има трима адвокати, които формално не попадат "никъде", но те все пак трябва да влязат в някоя от колегиите. Това обаче съвършено логично ще доведе до това прокурорската колегия да скочи и да поиска тази "външна намеса" за гилдията да не е само при тях, а да се разпредели справедливо между колегиите, ако не може поравно.
Вторият проблем пък е, че никъде в закона не пише, че при разделянето на сега действащия ВСС в новата съдийска колегия трябва да отидат само съдии или в прокурорската – само прокурори. С други думи, "миграцията" им между двете колегии е напълно допустима. И тя най-вероятно ще се случи, защото съдиите в сегашния ВСС в момента са 14 души – точно толкова, колкото трябват за новата "тяхна" колегия. И ако се наложи в нея да влезе един адвокат, то тогава някой съдия ще трябва да излезе и да отиде при прокурорите.
За прокурорите: независимост е невъзможна
За прокурорската колегия нещата са ясни: там ще влязат главният прокурор Сотир Цацаров, трима прокурори от професионалната и един от парламентарната квота, плюс двама следователи. Мястото на Камен Ситнилски ще си остане вакантно, така че колегията ще се състои от 10 души. Което значи, че Цацаров вече има необходимото мнозинство от шест гласа – собствения си и на още пет души, които реално са му подопечни – заради твърде особения вид "йерархична независимост" на прокуратурата и следователите. А кои ще са останалите до десет за осигуряването на мнозинството е практически без никакво значение.
Затова същинската битка ще е при съдиите. Според закона и съдийската колегия трябва да се състои от 14 души, а решенията в нея ще се взимат с мнозинство от осем гласа. Простата сметка показва, че тя всъщност би трябвало да е готова: шест съдии от парламентарната квота плюс шест съдии от професионалната, плюс двамата шефове на ВКС и ВАС правят точно 14 души – толкова, колкото трябва да е тяхната колегия.
Само че до това разпределение може и да не се стигне. Точно защото във ВСС има трима адвокати, за които ще се иска да бъдат разпределени между двете колегии.
Тогава обаче въпросът ще опре до това кои ще са хората, които ще се "менкат" между двете колегии. Защото част от тях, поне според редица медийни публикации, се водят "бунтари", а друга част – "към лобито на Цацаров".
Всъщност към "реформаторското" крило в сегашния съвет минават вече твърдо Калин Калпакчиев, Камен Иванов, Юлия Ковачева, Елка Атанасова, Галина Карагьозова, Соня Найденова, Юлиана Колева.
Елка Атанасова обаче отива в прокурорската колегия. А Юлиана Колева е адвокат и ще бъде "разпределяна" по вишегласие във ВСС. Което значи, че има голяма вероятност да се окаже в прокурорската колегия, където гласът й няма да има на практика никакво значение.
А това значи, че "бунтарите" ще бъдат удавени и в съдийската колегия. Защото няма да имат осем гласа, колкото им трябват за вземане на кадрово решение.
На съдийския фронт – нищо ново, нищо различно
Дори ако се приеме моделът: "всички съдии в съдийската колегия", също няма гаранция, че кадровите решения ще се спасят от политическата опека. Защото още на пръв поглед се набива на око, че ГЕРБ може да получи сериозно влияние в колегията – чрез представителите, които е пратил във ВСС чрез парламентарната квота. Всъщност четирима от членовете на съдийската колегия ще са пратени там точно от ГЕРБ: Каролина Неделчева, Мария Кузманова, Светла Петкова и Соня Найденова.
Димитър Узунов пък бе издигнат за член на ВСС от партия "Ред, законност и справедливост". Само че не трябва да се забравя, че тази партия сега е дала своя най-личен деятел: Яне Янев, за съветник на премиера. А при тази близост дори няма нужда да припомняме, че бившата шефка на СГС Владимира Янева в един от записаните си разговори посочва точно Узунов като "човека на Бойко" във ВСС.
В тази сметка впрочем влиза и Георги Колев, който получи шефския си пост във ВАС по време на първото правителство на ГЕРБ и изборът му едва ли е минал без благословията на управляващите.
В същата съдийска колегия би трябвало да влезе и Милка Итова – тя е един от членовете на ВСС, избран от професионалната квота, но медиите упорито я свързват с т. нар. "лоби на Цацаров и Георги Колев" в съвета.
Пак към тази колегия би трябвало да бъдат зачислени съдията от Пловдив Галя Георгиева и съдията от Варна Даниела Костова, които още от самото им избиране пак медиите започнаха да свързват я с Цацаров (вероятно по "пловдивска линия"), я с председателката на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян (по варненска).
При тази конфигурация в съдийската колегия би трябвало да влязат и "бунтарите" Калин Калпакчиев, Камен Иванов, Юлия Ковачева, Галина Карагьозова. Както и председателят на ВКС Лозан Панов, който отчетливо бе зачислен към непокорните в съвета. Само че тяхното влияние – освен от бройката, би могло да се окаже туширано и от още един мотив – мандатът на този ВСС все пак вече изтича, а на мнозина от членовете му въобще не им се "връща на село". А за да останат на каквато и да било позиция тук, ще са им нужни политически връзки…
Кой кой е във ВСС
Да припомним, че в момента ВСС се състои от две "квоти" от по 11 души: професионалната и парламентарната, към които се прибавят тримата "големи" в съдебната власт – шефовете на двете върховни съдилища и главният прокурор.
Парламентарната квота във ВСС се състои от шест съдии – Галина Карагьозова, Димитър Узунов, Каролина Неделчева, Мария Кузманова, Светла Петкова и Соня Найденова. Там има и един следовател – Ясен Тодоров, и един прокурор – Магдалена Лазарова. Останалите трима са избрани като действащи адвокати. Петима от тези "парламентарни" членове на ВСС са избрани от ГЕРБ: Соня Найденова, Светла Петкова, Мария Кузманова, Каролина Неделчева и Юлияна Колева. Двама са предложени от ДПС: Васил Петков и Магдалена Лазарова. Галина Карагьозова и Незабравка Стоева пък са кандидати на БСП. С по един "свой" са се разписали и "Атака" (чието предложение е Ясен Тодоров) и РЗС – с Димитър Узунов.
Професионалната квота в сегашния ВСС пък се състои от 10 души след отстраняването на бившия "втори" в прокуратурата Камен Ситнилски. Румен Георгиев представлява следствието, прокуратурата има трима свои – Елка Атанасова, Михаил Кожарев и Румен Боев. А съдиите са избрали за свои представители шестима свои колеги: Галя Георгиева, Даниела Костова, Калин Калпакчиев, Камен Иванов, Милка Итова и Юлия Ковачева.
