Стига сме се правили на изненадани от българските офшорни връзки. Нима някой е смятал, че нашенските бизнесмени и политици не знаят как да въртят парите си през всевъзможни островчета из световните океани? Николай Банев, Делян Пеевски и Петър Манджуков са само някои от имената, завъртени от медийния вентилатор. Другите засега се спотайват. И в случая въобще не става дума за обявените от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) 50 компании, шест фирми посредници, 16 собственици и 78 акционери, свързани с офшорни регистрации на Бахамите, Сейшелите, Антилите, Панама, Ниуе и Британските Вирджински острови. Официално у нас има повече от 6000 компании, които са пряко свързани с офшорни зони – техните директни собственици са регистрирани в някой от данъчните оазиси по света. Отделно има още стотици физически и юридически лица, които са регистрирали анонимни фирми в юрисдикции с преференциален данъчен режим, за да ги ползват при различни парични транзакции и сделки.
Разбира се, това не е нова информация. Не е и тайна. Просто никой реално не се интересува от тези връзки, а общественото внимание се изостря само кампанийно. Така беше през април 2013-а (Офшорлийкс), така е и сега. Пошуми се ден-два и после всичко се забравя. Нещо повече, скандалите сякаш правят реклама на офшорните зони и след утихването им интересът към тях се засилва. Ето, преди три години българските фирми, чиито собственици са в Панама, са били 346 на брой, докато днес вече са 662 (за справка – информационният регистър "Дакси"). Подобно е положението и на Британските Вирджински острови – от 294 през 2013-а до 444 сега. В Белиз за същия период са се появили нови 70 дружества с подразделения у нас и техният брой вече е 190. Двойно – до 88, са се увеличили и "българските" офшорки на Маршаловите острови. Ръст, макар и по-малък, има и на Сейшелите, остров Ман, Обединените арабски емирства, Бахамите и Лихтенщайн. За същото време около 550 кипърски фирми са закрили дейността си в България, което може да се обясни с банковите проблеми на острова на Афродита.
Абсурдно е да се твърди, че всички тези офшорки са извършили някакви измами. Демонизирането на островния бизнес е по-скоро по вкуса на населението, което неизбежно плаща налозите върху скромните си доходи, наблюдавайки как заможни фирмаджии се измъкват от данъчната гилотина. Само че защо никой не пита къде са българските данъчни власти и дали разследват евентуални нарушения? От НАП поискали достъп до "Досиетата Панама", но никой не им го дал. Та нали имаме десетки спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, приели сме FATCA (The Foreign Account Tax Compliance Act), която ни дава право да изискваме финансова информация от редица офшорни дестинации (включително и Панама), та дори и от Швейцария? Има и още редица други регламенти, на базата на които могат да се поискат проверки. Освен това добре известните Британски Вирджински острови, Бермудските острови, Лихтенщайн, Исландия, Гибралтар, островите Туркс и Кайкос, Монсерат, Ангуила, Каймановите острови, Аруба, Фолклендските острови, Гренландия, Нова Каледония, Френска Полинезия, Сингапур, Хонконг и други любими на някои предприемачи екзотични места са или асоциирани към Европейския съюз отвъдморски страни и територии, или са подписали Споразуменията за Европейското икономическо пространство и за държавните поръчки на Световната търговска организация. С други думи, и по закон са длъжни да съдействат. Поради тази причина всички те реално не са засегнати и от прословутия ни Закон за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.
Но нека видим какви данни за българи излязоха досега от милионите панамски файлове. Бизнесменът Петър Манджуков например отстъпил офшорната си фирма на своята съпруга Иванета през 2012 година. Въпросното дружество е Kegel Asset Management и е регистрирано на Британските Вирджински острови през 2001-ва с помощта на адвокатите от "Мосак Фонсека" (Mossack Fonseca). За услугата били платени 600 долара. През следващите години то не е развивало дейност. Това е. Повече факти няма.
При Делян Пеевски връзката е индиректна – една от офшорните фирми, за които се смята, че са контролирани от депутата (Cibole Services Incorporated), е била регистрирана през клон на панамската консултантска компания "Мосак Фонсека". У нас Cibole е собственик на "Сиболе сървисис инкорпорейтид България", чийто управител е Гергана Ангелова. Същата дама е и в борда на директорите на "Техноекспортстрой".
Подобна е ситуацията и със семейството Евгения и Николай Баневи. Те се свързват с офшорките Uniworld Incorporated, Buzzard Holdings, Triffyn Development, Sikain Trading, както и Huntley Overseas Trading, но няма конкретни данни за финансови измами или за укрити данъци. Самият Банев твърди, че не се притеснява от проверки и не вижда нищо нередно в регистрирането на офшорни дружества.
По същия начин, без да има достъп до "Досиетата Панама", вестник "БАНКЕРЪ" може да посочи няколко български компании, ползвали услугите на "Мосак Фонсека". Едноличен собственик на "Винпром Благоевград" ЕООД например е регистрираното в Панама "Геомет Индъстрис инк.", като местният му представител е именно "Мосак Фонсека" (виж факсимилето). Българската фирма всъщност се управлява от популярния в Югозападна България бизнесмен Александър Щерев. Той е собственик на известната частна клиника "Пулс" в Благоевград, но върти още редица фирми, сред които "Винпром Горна Джумая" (тук отново излиза "Геомет Индъстрис инк."), "Сантра Турс", "Медикус 98" и други.
И великотърновското дружество "Ателтик" също е офшорна собственост – на "Баленк Холдингс Инк." (Balenk Holdings Inc.) от Британските Вирджински острови и на "Моск Къмършъл Инк." (Mosk Commercial Inc.) от Панама. Първата компания, която от февруари 2011-а до октомври 2014-а е била едноличен собственик, е учредена под рег. №1622852 с помощта на Mossack Fonseca & Co (BVI) LTD . Управител на "Ателтик" сега е Огнян Николчев, а самото дружество се занимава с разнородна дейност. Според последния публикуван финансов отчет през 2013-а то е на печалба от 1000 лева, а приходите му са 23 хиляди.
Управляваното от Венета Тодорова "Блек сий пропъртис" също има вземане-даване с адвокатите на "Мосак Фонсека". Неговият офшорен собственик през последните седем години – "Ендертън Къмпани Асетс Инкорпорейтид", е вписан в регистрите на Британските Вирджински острови под номер 1513231. На 19 януари 2016-а обаче тази компания е заменена от друга островна фирма – "Истейтс Инвестмънтс Холдинг Лимитед". За нея все още липсват документи, които да разкриват кой е тамошният й агент.
Колкото до панамската "Дрън Асет Мениджмънт", регистрирана от "Мосак Фонсека", тя притежава цял куп български фирми. Сред тях е и "Евромашина експорт" с управител Мирослав Митев. Въпросното дружество е в управлението на "Топлофикация Ямбол", заедно с "Балкан Мотори" (също собственост на "Дрън Асет Мениджмънт") и "Лемекон". Собственик на ямболското парно е "АКБ Консорциум", зад който отново излиза името на Николай Банев. Той е управител и собственик (през офшорката "Империал кемикъл маркетинк Б.В."). "Балкан Мотори" пък е в управата на "Ваканционно селище Русалка". Други фирми от кръга Баневи – "Дрън Асет Мениджмънт" са "Секюрити 2011", "Агросет", "Фореста" и т.н.
Така че за "грандиозни" разкрития не е необходимо винаги да има изтичане на информация. Достатъчно е да се прегледат само няколко фирмени документа. Конкретно за Баневи данни за офшорните им връзки има в Търговския регистър от години. И вероятно данъчните са правили проверки на финансовите потоци по тях. А ако не са, могат да се захванат със случая, без да чакат благоволението на Международния консорциум на разследващите журналисти. Фактите така или иначе са налице.
