Оценката на качеството на активите няма да е последното изпитание, пред което ще се изправят българските кредитни институции през 2016-а. Веднага след като бъдат обобщени резултатите от тях, банките ще започнат да провеждат планираните стрес-тестове. Резултатите от тях ще станат ясни до края на годината и това ще е финалът на дългия маратон от проверки. Стрес-тестове и до момента са провеждани в банковата система, при това почти всяка година. Неслучайно БНБ има детайлно разработена методика как да ги прави. Това се вижда от някои доклади за състоянието на банковия сектор, които са представяни пред управителния съвет на БНБ. В тях има анализи на резултатите от стрес-тестове на капиталовата адекватност и на ликвидността на кредитните институции, като тези, при които е констатиран най-висок риск, се споменават поименно.
Ще има съществена разлика между условията, при които са се провеждали стрес-тестовете досега, и този, който предстои да бъде направен през есента на тази година. В досегашните стрес-тестове за база са вземани данните за банките, събирани по линия на дистанционния контрол. А новият стрес-тест ще се извършва на основата на проведената оценка на качеството на активите. Точно поради тези причина най-вероятно БНБ ще разработи специална нова методика.
Разликата между нея и сега съществуващата обаче ще в техническите детайли. Основната част – сценариите, при които се правят тези тестове, няма да бъде променяна. Ще има базов и неблагоприятен или песимистичен сценарий.
При базовия сценарий отправните точки ще са данните за ръст на БВП, за безработицата, за инфлацията и за движението на цените на имотите от сегашната макроикономическа рамка, след като тя претърпи традиционната си актуализация. Това обикновено става и когато са ясни данните за първата половина на годината.
При песимистичния сценарий се вземат данни за тези четири показателя за десет години назад, преизчислени по специална методика, за да бъдат симулиран и шокове в съответните сфери – в икономиката, на пазара на труда, движението на цените и пазара на имоти. Според някои макроикономисти вероятната симулация ще е реалистична в песимистичен сценарии, при който БВП например намалява с около 1.5 процента. При този сценарий ще се изчислява как биха се влошили кредитните портфейли на банките, нетните им приходи, как всичко това ще се отрази на финансовите им резултати и оттам – на размера на капитала им и на капиталовата им адекватност.
Важно е да се знае, че не е задължително след стрес-тестовете да се предприемат коригиращи надзорни мерки, които биха задължили банките да предприемат действия по увеличаване на капитала, което ще им се наложи при песимистичен сценарий. Причината е, че е показала, че песимистичният сценарий, както сочи практиката, се случва веднъж на 100 години. Надзорни мерки вследствие на стрес-тестовете се предприемат спрямо целия сектор или спрямо отделна банка само ако се окаже, че при песимистичния сценарий те нямат никакъв шанс за оцеляване.
В сегашната ситуация резултатите от стрес-тестовете ще имат малко по-различна тежест. Причината е, че според много макроикономисти съществува сериозен риск световната икономика отново да преживее спад, а той задължително ще се отрази негативно на бизнеса в България и на възможността му да обслужва своите банкови задължения. В този смисъл стрес-тестовете ще са полезни за банките, тъй като ще им покажат какви допълнителни провизии може им се наложи да заделят. Тестовете ще са полезни и за правителството, защото въз основа на получените от тях резултати то ще може да прогнозира с какъв ресурс трябва да разполага, за да може по всяко време да реагира на сътресения в банковия сектор, породени от евентуален спад в икономиката.
